Чалгата - начин на живот и поведение

Росена Иванова
22 г., студентка по социология в СУ

В съвременното българско общество чалгата все повече прониква в ценностната система и начина на живот на хората. Тя е важен социален проблем, защото превръща нормалните човешки взаимоотношения в рекламна кампания, а произведените сякаш на поточна линия идоли, променят и комерсиализират светогледа на обществото.
    Затова за нас като социолози е интересно да разберем как и защо чалгата се е превърнала в толкова съществена част от живота на българите и какви са последиците от това. Поради тази причина да обясним накратко какво представлява субкултурата и масовата култура и как чалгата се вписва в нея.
    Субкултурата е съвкупност от възгледи и образци на поведение, които отличават една обществена група в рамките на по-широка общност. Субкултурите са нетрайни, преходни образувания, които интерпретират определени явления на ценностно равнище. От друга страна, масовата култура пък е особен тип тривиална художествена продукция,

която се произвежда фабрично

Предназначена е за неограничената публика и привежда под общ знаменател всички, търси общото между хората. Причината за нейната поява е, именно за да задоволи определени жизнени потребности на масовия човек.
    За да проследим процеса на разрастване на чалгата до масова култура, е необходимо на първо място да проследим нейната история. Поради рязкото разслоение и различия в българското общество, породили се след 1989 г., се появява необходимостта от нещо, което да възстанови духовния, социалния баланс. В началото на прехода българските естрадни звезди и рок величия също участваха активно в обществените процеси и демонстрираха своята позиция. Постепенно обаче те бяха напълно заместени от изпълнителите в родните кръчми и ресторанти. В средата на 90-те романтичната музикална обвивка на демократичните промени напълно отстъпи пред директния начин за представяне на случващото се в страната. И факт беше, че единствено

в чалга песните се казваше цялата истина!

Дори музикалните произведения, в които се възпяваха колите, парите, мутрите и рекета бяха огледало на родната действителност. Но след "Тигре, тигре" и "Обичам шопската салата" на небосклона започнаха да се появяват песни с ясно доловими политически и социални оттенъци. При това цитирането на изстраданата мъдрост, че "за кокошка няма прошка - за милиони няма закони" е един от най-меките примери за творческите търсения за допир с хората. 
    При разглеждане на взаимодействието на чалгата с обществото се забелязват различни функции и дисфункции. Част от функциите са: да носи развлечения на хората; да ги обединява, социализира; да налага нови модни тенденции; да сплотява българските емигранти. От друга страна, дисфункциите се отнасят до противоречията между различните социални групи, промяна в приоритетите и поведението на хората и др.
    Като доказателство за казаното на първо място трябва да посочим

средствата за масова комуникация

които имат главна роля за разпространението на чалгата. В повечето предавания чалгата е основен обект на наблюдение. За медиите е ясно че, за да могат да поддържат рейтинга си, трябва да успеят да заинтересуват аудиторията. Когато човек разглежда вестниците и таблоидите, забелязва, че "светските" клюки са най-вече за този тип изпълнители. Като част от българския елит именно тези изпълнители представляват интерес, който привлича публиката. Почти няма предаване, в което да не бъде забелязано пристъствието на някоя фолк певица. Тяхната изява в медийното пространство ги прави по-популярни и така гарантира следващата им изява по-нататък. Понеже съзнават, че това наистина ще гарантира успеха на този вид продукция, има телевизии и радиопрограми, които се занимават само и

единствено с живота на фолк дивите

както и с песните, които издават интимния им живот.
    Според проучване на "Алфа Рисърч", цитирано от сп. "Медия Свят", популярната телевизия "Планета" (излъчваща основно чалга) е петата по гледаемост телевизия в България за 2002г., с 11% от аудиторията. Тя има повече от 2 пъти по-висока гледаемост от телевизия "ММ", титулувана иначе като най-престижната ни музикална телевизия. "ММ" не излъчва чалга. Като цяло преди "Планета" са само БТВ, Канал 1, Нова Телевизия, Диема+. При радиостанциите най-слушаната в България, като се изключат националните оператори БНР и "Дарик", е "Веселина" -  изпълнена предимно с чалга. Тя - една почти само музикална радиостанция с много малко новини, и разчитаща почти изключително на попфолк, е третата в България.
    В подкрепа на твърдението, че чалга певицата е един от основните елементи на медиийното пространство, може да се посочи предаването "Мюзик Айдъл". Вече в трето предаване задължителен елемент от журито на предаването е представител на поп фолк индустрията. Задължително условие за приближаването на финала е изпълнението на чалга песен. Отричането на този стил музика води и до конфликт между участника и журито. В желанието си човек да стане известен, трябва да умее да пее и чалга. 
    Чалгата бива налагана вече и като основен начин на забавление - спомнете си новогодишното празнуване на 2009 г. на пл. "Ал. Батенберг" и прякото излъчване по БНТ. След словото на президента Първанов чалга изпълненията бях тези, които преобладаваха и се чуха още първите минути на новата година. Разочарованието бе голямо и за хората, отишли да празнуват на площада, и за тези пред телевизорите. Всъщност след това стимулиране на такава индустрия, телевизията и организаторите "признаха" пред българското общество, че чалгата е необходим елемент, за да се поддържа интересът. "Признаха", че чалгата предствалява

най-разпростарненият и печеливш стил

музика в България. Чалга певиците са и "модел на поведение". Те са тези, на които момичетата искат да приличат и да бъдат като тях. В стремежа си да са като своите любимки, децата им подражават най-вече в стила на обличане. В училищата се появи модата на "късите поли и големите деколтета". Вследствие на цялото това подражание социалната реалност се измени до такава степен, че и училището като част от държавата не може да се пребори с това. Тази мода предизвика и нов тип поведение, което отговаря на облеклото. Все повече млади момичета фриволничат в поведението си, смятайки, че така ще бъдат по-харесвани от момчетата. Това поведение бива стимулирано непрекъснато и подстрекавано от мъжката аудитория. Лошото е най-вече в това, че така се появи "скритата истина", че за да имаш успеха, който желаеш, формулата е точно този тип на поведение. За останалите, които не я следват, е много по-трудно да намерят това, което искат. Изменят се приоритетите.

Изменя се обучението в училищата

Резултатите от изследване, направено от агенция "Медиана" по поръчка на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС), показва, че младите в България знаят 3 пъти по-малко от възрастните генерации в страната. Едва 30% знаят къде се намира държавата Андора, а 60% смятат, че САЩ и Русия са воювали помежду си във Втората световна война. Интерсно е обаче, че над 90% знаят кой е Азис.
    През последните години всекидневнието на обикновения българин е пропито от т.нар. попфолк или чалга и това ясно си личи по време на избори.
    Смяната на режима в България в края на 80-те години повлия върху живота на всеки гражданин. Изградените стериотипи на поведение у хората трябваше да бъдат заменени с нови, уж по-демократични. Всичко старо бе отричано и разрушавано - до такава степен, че ако днес се разходиш из улиците на София с карта от 60-те години, ще сметнеш, че си сбъркал града. Довчерашният сигурен живот остана в миналото за голяма част от българите. Трябваше да се формира нов начин на мислене, на поведение, но това изисква време. Време на преход... Време, в което трябваше да се оформи една нова, различна обществена среда. Време, в което отношенията между държавата и гражданите трябваше да стимулират рефлексите към активност на поведението и гражданска позиция.
Вместо това

на пътя ни към демокрацията застанаха блестящите мерцедеси

новият-стар политически "елит", а българинът, който развяваше знамето на промяната само допреди няколко години, трябваше сам да отстоява интересите си, сам да изкарва прехраната си, сам да се бори за своето оцеляване... По този начин във взаимоотношенията държава-гражданско общество у нас силната страна остана държавата. Така активността на повечето граждани беше блокирана.
"Високата длъжност прави човек слуга на трима годподари: слуга на владетеля или държавата, слуга на хорската мълва и слуга на своето дело; той вече не е господар на себе си, нито на своите постъпки, нито на своето време. Не е ли странно да се стремим към властта с цената на свободата или към власт над хората с цената на властта над себе си?" Казва го Френсис Бейкън.