27 Юни 2022понеделник03:24 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Интервю

Д-р Николай Брънзалов: Диагноза: Изтощен!

88 на сто от общопрактикуващите лекари у нас са над 50-годишни, казва зам.-председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз

/ брой: 69

автор:Аида Паникян

visibility 130

Интервю на Аида Паникян


- Докторе, пред какви проблеми са изправени днес българските лекари?

- Трудно е да се обобщи - медицината е много разнообразна като специалности и колегите имат различни проблеми. Разнообразието идва и от различните работни места, от лечебните заведения с различен статус - някои са в извънболничната помощ, други работят в болници, трети са в спешната помощ. Но, ако има нещо общо между българските лекари в момента, това е липсата на анекс към Националния рамков договор. 

- Напоследък много се говори за възрастта на българските лекари.

- Това оказва сериозно влияние върху работата ни. Положението е много тежко, особено при общопрактикуващите лекари - 88 на сто са на над 50 години, а 1/4 от работещите са в пенсионна възраст. Колко време ще издържат, не се знае.

В това отношение нещата са изпуснати от години и не знам вече какви мерки могат да се вземат, за да се реши този проблем. От 20 години общопрактикуващите лекари са намалели почти наполовина, а населението, макар и намаляло, не е наполовина. 

Нещо повече - населението ни застарява, хората с хронични болести стават все повече и необходимостта от медицинска помощ се увеличава.

Огромна част от пациентите ни, особено възрастните, значително ограничиха посещенията при лекар заради пандемията. При всеки "отлив" на епидемичната обстановка при нас идват все повече декомпенсирани пациенти с хронични заболявания, със занемарени проблеми. Това също е сериозно предизвикателство в извънболничната помощ.

При колегите общопрактикуващи лекари, в чиито практики има повече деца, нещата стоят по-различно - пред тях има други предизвикателства и решават други проблеми. Тук да споделя още една болка - детските лекари са изключително недостатъчни. По време на преговорите за анекса към Националния рамков договор настоявахме за по-високи цени на педиатричните пътеки, както и за по-високо заплащане в доболничната помощ и срещнахме разбиране. Всички - и Министерството на здравеопазването, Надзорният съвет на НЗОК, и БЛС сме на едно мнение, че е крайно недооценен трудът на педиатрите.    

Каквато и реформа да се направи, трябва да има хора, подготвени кадри, които да предложат качествена услуга. Необходим е и кадрови, но и финансов ресурс. Да вземем за пример спешната помощ, която поема и неосигурените пациенти. На много места в страната тя се осъществява трудно и причината за това пак е недостигът на кадри. 

- Каква е диагнозата Ви?

- Тежка диагноза, която я няма в Международната класификация на болестите... Най-точната е: Изтощен! (И може би - уморен от десетилетия опити върху системата, върху общопрактикуващите лекари). И тази диагноза се отнася за повечето български медици.

Последната идея, например, ми се вижда утопична и нерационална. Откакто в публичното пространство излезе идеята на председателя на здравната комисия в Народното събрание доц. Антон Тонев за реформи в здравеопазването, чух няколко различни тези. 

- Смятате ли, че дискусиите около тази идея биха дали тласък на нови виждания за реформа в първичната извънболнична медицинска помощ?

- Не може да се прави промяна в модела и тя да е само в първичната помощ. Или се прави промяна в цялата система, след като има обществено обсъждане и съгласие от всички заинтересовани страни, или не. 

- Казахте, че диагнозата е "Изтощен!". Каква терапия бихте предписал?

- Необходима е стройна система за задържане на лекарите, както и всички останали медицински специалисти. Например, специалността Обща медицина трябва да стане по-атрактивна. 

- Как?

- И тази, като всяка специалност, е свързана и с кариерното развитие. И най-добрият професор с многогодишен опит да стане общопрактикуващ лекар, за труда си ще получава толкова, колкото и най-младият и неопитен колега. Какъв е тогава стимулът на младия човек? За да е качествена една услуга, необходимо е да бъдат оценени и качествата на специалиста, който предоставя тази услуга. Това е най-добрият критерий, когато се сертифицира заплащането на труда. А, както е известно, трудът на българските лекари, не е остойностен.

- Но за това се говори поне от 20 години...

- Да, поне... Цената на лекарския труд трябва да е ясно и точно формулирана. Българският лекарски съюз има предложения, винаги сме готови на диалог. Трудът на българския лекар не е оценен. Като казвам това, нямам предвид оценката от пациентите ни, а в пазарния смисъл на думата. Давам пример със сумите, които напоследък се казват като заплати на лекарите в болничната помощ. Тези числа звучат добре, но ръководителите на лечебните заведения трябва да намерят тези пари през клиничните пътеки. В нито една клинична пътека няма и една стотинка за лекарски труд или за труда на останалите медицински специалисти. В клиничната пътека пише какви изследвания на кой ден да се направят, какво да е лечението, с какви лекарства, какви процедури или манипулации, но за труда - нито стотинка. 

БЛС има предложения с коефициенти - всички лекари и специалностите им са различни. С тези коефициенти пак не откриваме топлата вода - това са системи, които се прилагат в различните здравни системи на западни държави. Съсловието настоява за това от години, но няма чуваемост. Боя се, че може да дойде момент, в който ще даваме направление за специалист или за изследване, но пациентът няма да има при кого да иде. После ще дойде момент, в който няма да има и кой да дава направления...

Но ние ще продължим да говорим за проблемите с надеждата да бъдем най-сетне чути, защото българските граждани имат нужда от медицинска помощ. Като няма лекари, хората по знахари ли да тръгнат? Не е тайна, че нацията ни е сред най-бързо застаряващите, а това е предизвикателство пред лекарите.

- Как отбелязахте празника 7 април?

- Не ни е много до празнуване. Но, честно казано, на 7 април се поздравяваме - колеги от съседни кабинети, както и пациенти, носят цветя, бонбони... Но го няма ентусиазмът, няма я еуфорията на празничния ден.

Това се дължи на неяснотата за бъдещето. Ето, април е, а няма анекс към НРД. От различни места различни предложения се чуват в общественото пространство, но не е ясно кой стои зад тях - дали Министерството на здравеопазването ги подкрепя, дали управляващите ги подкрепят... 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ