30 Юни 2022четвъртък02:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Интервю

Д-р Цветеслава Гълъбова: Българите сме разединени, болни и умиращи

Твърде много политика се вкара в управлението на пандемията, доверието бе изгубено в самото начало, казва директорът на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски"

/ брой: 21

автор:Деси Велева

visibility

Интервю на Деси ВЕЛЕВА


- Д-р Гълъбова, скоро ще станат две години, откакто светът и България се намират в пандемична ситуация. В началото на КОВИД-кризата казахте, че е изключително важно да бъдем заедно, да сме разумни и преди всичко - човеци. Защо не се случи това?

- Доверието беше загубено още в самото начало. Твърде много политика се вкара в този огромен проблем. А и българите не се отличават с висока здравна култура. Много голяма част от тях са силно податливи на конспиративното мислене и това беше използвано от някои диви популистки партии. Те успяха да се възползват от затруднената ситуация, да я яхнат и да стигнат там, закъдето бяха тръгнали.

Още от началото не стъпихме на научни данни, а политиците си бяха поставили за цел хората да се уплашат. Досега нямам разумно обяснение защо се затваряха паркове и планини, демонтираха се пейки и при малко заразени се затвориха всички, а не рисковите групи. 

Освен това информационната кампанията беше комуникирана много лошо. Когато се заложат бомби на входа на една система, на изхода те няма как да не гърмят.

Голяма роля изиграха медиите, своя принос дадоха и социалните мрежи, а ние не успяхме да проявим здрав разум. Всеки се информираше откъдето му падне, разпространяваше данни където реши. Стигнахме до положението да сме разединени, болни и умиращи. Две години след началото на пандемията не сме много по-напреднали в овладяването й. Което показва, че не сме били разумни. 

- Това обратимо ли е, има ли шанс нещата да се подобрят - и с информационните кампании, и с различното поведение на партиите?

- Не смятам, че трендът може да се обърне. Все още има парламентарно представени сили, които правят всичко възможно нещата да останат по този начин. Пандемията ще приключи, без да сме си научили уроците от това изпитание. Надявам се обаче след време, когато се отдалечим, да проумеем какво ни се е случило и да извлечем поука. Не е нужно да ходим на гробищата и да виждаме цели редове с еднакви фамилии. Но все още много хора, в стремежа си да отрекат проблема и да запазят своето равновесие, казват, че такъв няма. 

- Споменахте мястото на медиите. Как се справиха те?

- Справиха се много зле. Дали защото толкова могат или защото са им дадени такива указания и изпълняват поръчки, не се наемам да съм категорична. Факт е, че има покварени медии, но има и честни, качествени и смели журналисти. Само че в общата картина техният глас трудно се чува. 

Още от началото фокусът на медиите беше върху някакви числа, които всеки интерпретираше свободно. Един път водещи ставаха едни числа, друг път - други, без да се обяснява защо сега се интересуваме от бройки, а друг път - от проценти.

Медиите от сутринта започваха новините си със заразените и починалите. В името на криво разбран плурализъм в условия на война те даваха трибуна на всякакви "специалисти". Кой ли не се изказа по тема пандемия - доскоро водещите говорители бяха хирурзи, математици, но ги нямаше епидемиолозите. Ако те бяха излезли напред и на човешки език ни бяха обяснили докъде е стигнала науката, мисля, че щяхме да се справим по-добре. 

Медиите имаха огромен негативен принос. Те трябваше да поднесат информацията по разбираем начин и да представят реалистични факти, а интерпретациите да стават от хора, на които това им е работата. 

- Как се промени психичното здраве на българина през последните две години?

- Пандемията изигра своята роля върху психичното здраве на българина. Налице е значително увеличение на невротичните разстройства, на депресиите, на паническите кризи, на стресовите разстройства. В практиката си аз и колеги наблюдаваме ментални увреди при средно тежък и тежък КОВИД-19. Има псевдодементни синдроми, които бележат ръст. След никое друго инфекциозно заболяване не сме установявали такова нещо.

Сега регистрираме забавена психомоторика, забавено мислене, паметови дефицити, които след време отзвучават, но това време понякога е доста дълго. Често е необходима по-специализирана помощ, упражнения за подобряване на паметовите функции и понякога - медикаменти.

- Напоследък все по-често чуваме за тежки случаи на агресия, особено в семейството. Тази ескалация свързана ли е с КОВИД-пандемията или се корени другаде?

- Насилието в семейството е огромен проблем. Това е социален феномен, който има своите предпоставки, причини и поводи. За това, което се случва напоследък, пандемията е само повод, но не е предпоставка. 

В моята младост семейството се наричаше основна клетка на социалистическото общество. От над 30 години то не е социалистическо, но това не променя факта, че е основна клетка. А българското семейство е тежко болно. Това е една от стабилните предпоставки да не намаляват насилническите актове. От болното семейство израстват болни личности. Незрели, неуверени, нестабилни хора, които са отрасли в среда на насилие и от тях израстват насилници или жертви на насилие. 

Повече от едно десетилетие насилието, което включва и просташкия изказ, беше наложено, беше издигнато в ранг на държавна политика. Пандемията просто изигра ролята на катализатор всичко това да изплува на повърхността. 

- Къде са децата в тази ситуация? Как се отрази на тях пандемията?

- И на тях им се отрази зле. Виждам много учители, които полагат усилия и дават всичко от себе си, правят невъзможното. Но да задържиш вниманието на малките деца, някои от които имаха нещастието да започнат от първи клас онлайн, е изключително трудно. Те още нямат навици за учене, дисциплина, не могат да седят мирно в час, а затова се иска жив, пряк контакт. 

Децата бяха принудени да се гледат на екраните, вместо да се съсредоточат, те се смеят, играят с домашните любимци, някой хлопа тенджери зад тях или невротичната им майка работи в съседната стая. Така че, въпреки гигантските усилия на учителите, не можа да се получи пълноценно обучение. 

Друг въпрос е проблемът със самото седене четири-пет часа пред екрана. Ние буквално изпържихме детските мозъци. А после се чудим защо са с нарушение на концентрацията, на вниманието, защо са невротични и нямат търпение да направят нищо докрай. Те не са научени да ровят, да търсят, да се задълбочат. Във виртуалната реалност всичко се случва на момента.

Отделен е въпросът за студентите, които учат дистанционно вече втора година. Изтръпвам от мисълта какви специалисти ще излязат. По едно време и студентите по медицина учеха дистанционно. Онлайн обучението няма нищо общо с нормалното обучение.


ЦВЕТЕСЛАВА ГЪЛЪБОВА е родена в София. Завършва Медицинския университет в столицата през 1992 г. и УНСС през 2006 г. От 1994 г. работи в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от 13 години е неин директор. От декември 2014 г. е национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз. В момента е студентка в магистърската програма по реторика на Софийския университет.

Миниране

автор:Евгени Гаврилов

visibility 168

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ