30 Юни 2022четвъртък01:39 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Точката над И-то

Да бъдем различни

/ брой: 174

автор:Иво Атанасов

visibility 3079

Иска ни се много хора да са с нас, да ни подкрепят, да ни даряват и доверието, и гласа си, но сякаш не толкова честичко се поставяме на мястото на онези, които искаме да привлечем. Как да се ориентират в повече от триста политически формации? Вярно, БСП не е една от многото партии, тя е сред най-важните, но все пак, защо трябва да предпочетат точно нас? Особено като се има предвид, че избирателите почти не боравят с понятията "ляво" и "дясно". И че у нас още от по-миналия век се е насадило впечатлението, че всички са маскари.
Сега може да звучи странно, но в първите години на прехода бяхме петимни да бъдем в известен смисъл като другите. Всички формации не само бяха смятани за нормални, но и живееха със самочувствието, че времето е тяхно. Активистите им, едва захвърлили комунистическите членски книжки, се радваха на вниманието на обществеността, бяха ухажвани и от медиите, и от публиката, че и от външния фактор. Само ние бяхме като прокажени. Освиркваха ни по улиците, тормозеха ни по домовете, дишаха ни в телефонните слушалки, уволняваха ни по списъци, че и за децата ни точеха дамоклевия меч.
След години на много усилия станахме като другите. Излязохме от международната изолация, приеха ни в ПЕС и Социнтерна, спечелихме няколко важни избора, включихме се в управлението и на общините, и на държавата. Страната се кротна, нямаше ги вече огромните митинги и демонстрации, нито блокадите и барикадите, политическият живот се настани като че ли в нормалното си русло, от което ние бяхме доволни. Само че... хората вече не искаха от нас да сме като другите, а да сме различни. Беше им додеяло да се сменят власт след власт, а в личния им живот нищо или почти нищо да не се подобрява. Беше им писнало от кражби и корупция, от обогатяването на някои за сметка на много други, от безнаказаното прехвърляне на общата собственост в частни ръце, от наглото самочувствие на онези, които, веднъж влезли във властова орбита, вече се изживявят като недосегаеми. Това са все язви, с които лявата партия по принцип се бори, и хората, независимо дали по политически, или по чисто житейски съображения, очакваха от нас тази битка.
Само че ние наистина вече бяхме като другите. Постигнахме немалко в социално-икономическата сфера, но онова възстановяване на справедливостта, за което милионите жадуваха, не предприехме. Навярно, защото ни беше удобно да сме като всички останали, а и донякъде защото форматът, в който управлявахме, обричаше подобни усилия на неуспех. После се чудехме защо след добър мандат се провалихме на изборите, без да съзрем очевидното - че гласоподавателят вече ни е хвърлил в общия кюп на нежеланите. И че си е намерил друг, който да е различен.
Вярно е, че този друг няма да постигне нашите показатели в икономиката, нито в социалната политика, да не говорим за духовната област, но той като че ли и не се стреми. Или пък отлага тези въпроси за по-нататък. Сега амбицията му е да докаже именно различното. Довчера примерно е бил бодигард на бившия цар, а сега посяга на горите му. По подозрение сваля дори личния си лекар от заеманите постове. Създава впечатление, че надуши ли нещо, пипа с желязна ръка. Под повърхността всичко сигурно изглежда другояче, някой ден вероятно ще научим как точно, но засега публиката ахка от възторг.
В тази ситуация ние продължаваме да сме като другите. Вървим в утъпкания от всяка опозиция коловоз, което най-често е незабележимо, тъкмо защото е традиционно. Броим си изказванията в дебата по актуализацията на бюджета и сме щастливи, че са ни повече от тези на управляващите. Пресмятаме актуалните въпроси и питанията, сякаш е важно количеството, а не качеството. И по най-банален начин искаме оставки, какъвто беше случаят с вътрешния министър след инцидента в Кърджали.
Полицейското насилие ми е дълбоко  противно. За какво са им тези сересета и външни проследявания, след като не са наясно дали в дома, в който нахлуват, има тежко въоръжени престъпници, или Краси Аврамов кротко пие сурови яйчица, за да поддържа гласните си струни? Да пребиеш невинни хора е безобразие. Но когато искаш оставката на най-рейтинговия политик, трябва да си безкрайно подготвен. Не е достатъчно да кажеш, че във всяка нормална цивилизована държава шефът на МВР би си отишъл. Защото веднага ще те попитат: а как е във всяка нормална цивилизована партия? Или БСП вече не е такава? А може би тази практика не се отнася за нас? Или просто си вървим с двойния аршин, защото отдавна сме като другите?
Времето налага да сме различни.
Били сме в историята си и можем да бъдем и в настоящето. За да ни има и в бъдещето.
В противен случай няма как да не повторим съдбата на всички други, на които сега приличаме.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

Миниране

автор:Евгени Гаврилов

visibility 152

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ