12 Юни 2024сряда22:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Да бутнеш къща заради химера

"Научната" оперативна програма дава милиони за нови "пазарни" изследователски центрове и убива съществуващите

/ брой: 8

автор:Велиана Христова

visibility 1875

Правилата за кандидатстване за проекти в новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР) бяха представени вече в няколко информационни срещи в големи градове в страната от зам.-министъра на МОН проф. Николай Денков. На сайта на дирекцията "Структурни фондове и международни образователни програми" била публикувана, казват, и методиката за оценяване, но сайтът засега просто не се отваря.
На няколко пъти през изминалата 2015 г. от МОН обявяваха, че учените започват да кандидатстват за европейски средства. А те ги чакат с упование, понеже държавните пари в научните институти не стигат дори за заплати, а научният фонд на МОН, който финансира проекти, не работи повече от три години след далаверите там. И в Общото събрание на БАН вчера учени обясняваха в отчаяние, че академията загива без очакваните проекти с европейски пари. За съжаление вероятно доста изследователи не са вникнали в това какво всъщност предвижда ОПНОАР. Конкурсите по програмата не бяха пуснати до края на 2015 г., но в момента шансът започва да се отваря и всъщност започва изпълнението на първата цел в т.нар. приоритетна ос 1. Тази ос включва само едно - създаването на два вида

нови центрове - за върхови постижения и за компетентност

Целта е първият вид центрове да правят наука на световно равнище в 4 направления: "Мехатроника и чисти технологии", "Информатика и ИКТ", "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии" и "Нови технологии на креативните и рекреативните индустрии" (което ще рече радио и телевизия, ИКТ, филми и музика, архитектура и дизайн). Центровете за компетентност пък включват обучение на висококвалифицирани специалисти, създаване на връзки между научни институти, вузове и фирми и насърчаване на частните инвестиции в научни изследвания. В този вид центрове учените ще се занимават и с внедряване на научните резултати в предприятия. Всяка научна организация може да кандидатства с проект за един център за върхови постижения и един за компетентност в четирите изброени приоритетни направления, които съответствали на приоритетите на т.нар. Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2014-2020, приета от МС през ноември 2015 г.
Тук възниква първият въпрос. Иновационната стратегия е дело на икономическото министерство, но МОН от своя страна би трябвало да изпълнява Националната стратегия за научните изследвания, приета в МС през октомври 2014 г. Приоритетите в научната стратегия обаче звучат доста различно от тези в иновационната и са пет: Енергия, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени и екотехнологии; Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни; Нови материали и технологии; Културно историческо наследство, социално-икономическо развитие и управление; Информационни и комуникационни технологии. След като новата ОПНОИР ще се изпълнява от МОН, къде е логиката тя да е подчинена на икономическото министерство? И по коя от двете стратегии всъщност ще се развива науката у нас до 2020 г.? Все по-очевидно става, че

научната стратегия ще си остане само лист хартия

А от научните изследвания у нас ще се изискват единствено приложни резултати.
Това става още по-ясно, като се има предвид, че според бюджетната прогноза на правителството на Борисов до 2018 г. държавните инвестиции за наука у нас ще си останат на сегашното ниво от 0,2% от БВП (най-ниските в ЕС) и ще продължат да не покриват дори заплатите в научните структури. Сиреч страната ще разчита за правене на наука единствено на европарите. Но при наличната ОПНОАР (има я в сайта за оперативните програми) учените трябва да забравят всякаква научна стратегия и всякакви свои планирани научни задачи. В новата оперативна програма е казано ясно: "Целта е да се увеличи пазарната ориентация на науката". Принципно порочна теза, защото едни науки може да се ориентират пазарно, други - не. Иначе казано, фундаменталната наука плюс хуманитарните и обществените науки изпадат изобщо от схемата.
Следващият проблем е какво е предвидено в програмата в частта й за наука. Еврокомисията няколко пъти ни препоръчва да укрепим съществуващите научни структури, които имат капацитет и показват добри научни резултати на международно ниво. Нищо подобно няма обаче в новата оперативна програма. Тя ще осигурява от 10 до 35 млн. евро за всеки център за върхови постижения (общо 100 млн. евро) и между 5 и 15 млн. евро за център за компетентност (общо 75 млн. евро). Съфинансиране от кандидатстващите екипи не се изисква. Прекрасно. Но за създаването на центровете се изисква концентрация на учени. Представете си, че един център за върхови постижения получава 10 млн. евро (20 млн. лв.), той започва да привлича учени, купува си апаратури и пр. Един център за компетентност пък получава и той, да речем, 10 млн. евро (20 млн. лв.). Ако и двата са в БАН, да речем (или в някой от водещите вузове), общият им бюджет става 40 млн. лв. А целият бюджет на БАН и за 2016 г. си остана общо 73 млн. лв. (без увеличението заради ръста на българската вноска в Eumetsat де факто е под 70 млн. лв.). Накратко казано, два центъра

изпразват и де факто разпадат структурата

на академията. Като се концентрират учените към тях, ще се деконцентрират от институтите. Дай боже поне да им плащат повече от сегашните средно 620 лв., при които младите учени след удръжките получават колкото чистачките.  
В т.нар. приоритетна ос 1 - за въпросните центрове могат да кандидатстват публични и частни научни организации, институти, лаборатории, предприятия за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), включително Българската академия на науките и Селскостопанската академия, висши училища и/или техни основни звена, центрове за върхови постижения, центрове за компетентност, МОН и науката и второстепенни разпоредители, агенцията "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи". Тук идва третият голям въпрос - върху каква реалност се наслагват намеренията в новата оперативна програма.
А реалността е, че у нас видима на международно ниво наука правят институтите на БАН и само три университета (Софийският, Медицинският в София и ХТМУ). Ако говорим за мрежата ни от 51 вуза, научната картина е тъжна. В самата оперативна програма с някаква наука се споменават и ТУ-София, Пловдивският университет, Университетът за хранителни технологии, Тракийският университет, ТУ и МУ-Варна плюс икономическия в същия град, Русенският университет и МУ-Плевен. Ако погледнем обаче данните в рейтинговата система на вузовете за 2015 г., се вижда, че реални научни резултати имат само СУ, МУ-София и ХТМУ. Само там научните публикации имат прилични индекси на цитируемост според международната база данни Scopus. Евентуално те ще могат да защитят научно ниво при международната оценка на проектите за центрове, която е задължителна според ОПНОАР. Най-високо в рейтинга са физиците, математиците и химиците от СУ с индекси съответно 49, 48 и 33. По индекс на цитируемост следват учените от МУ-София и от ХТМУ. Останалите вузове се появяват твърде надолу в класирането. И парадокс - в направленията, в които се прави най-качествена наука, студентите са най-малко. Във физиките в СУ се учат едва 425 студенти, в математическото направление - 176, при химиците - 280. Кого ще привличат към т.нар. центрове за компетентност? По принцип участието на студентите в научната дейност в тези направления в рамките на страната далеч не е най-активно. Абсурдно е например в направлението "спорт" 57,27% от студентите да участват в научни дейности, а във физическите науки - едва 39,76%.

България е страна на аномалиите

Силни учени в природните науки, но нефелни перспективни за адекватна и добре платена реализация на техните ученици. 
Какво да говорим пък за интереса на т.нар. предприятия към научната дейност? В научната стратегия, за която споменах, е записано, че у нас доминират малките и средните предприятия, че те са общо 250 000 и едва 0,04% от тях са участвали в конкурсите на иновационния фонд към икономическото министерство. Много малка част от тези фирми са производители, повечето са в сферата на услугите и търговията. Затова и по иновационен индекс България се нарежда на опашката в ЕС. Кой и как ще получава тези гръмки милиони, още по-гръмко рекламирани? Така, вместо да се укрепят научните структури, които имат качествени кадри, резултати на международно ниво и база, те ще бъдат разсипани от мизерия и обезкръвени, а на тяхно място ще се създават нови центрове в 4 области на "пазарен принцип" - нещо като напълно безсмисления София-техпарк на Плевнелиев, където вече потънаха услужливо и без смислен ефект едни 80 млн. лв. Останалите - да духат супата.  

Над 6 млн. тона ще е зърнената реколта

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 109

Ремонти запушват Дунав мост край Русе за 2 години

автор:Дума

visibility 317

/ брой: 109

Внасяме ударно мляко от Румъния

автор:Дума

visibility 306

/ брой: 109

"Булгаргаз" предложи по-евтин газ за юли

автор:Дума

visibility 262

/ брой: 109

ООН одобри плана на САЩ за примирие

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 109

Френската левица се обединява

автор:Дума

visibility 337

/ брой: 109

Шолц увещава бизнеса да инвестира в Украйна

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 109

Все още има съпротива срещу България в Шенген

автор:Дума

visibility 324

/ брой: 109

Евро 2024 чука на вратата

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 109

Спиралата от кризи ще се задълбочава

visibility 272

/ брой: 109

Дежурният Сатана

автор:Мартин Карбовски

visibility 340

/ брой: 109

Нелепи еврофасони

visibility 272

/ брой: 109

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ