30 Юни 2022четвъртък01:43 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Да променим ли името на Балканския полуостров

/ брой: 170

автор:Андрей Пантев

visibility 2864

Какво е "облеклото" и прякото съдържание на съвременните понятия, останали от минало. Някога героят от българската предвоенна политика Васил Радославов обяснявал на селяните от Златията, че либерал означавало "човек, който либи ралото". С този примитивен, но работещ гяволък, политиканът спечелил преобладаващата предизборна любов на кърските труженици. За кратко, но ефективно. Този аргумент не е прецедент в нашето славно минало. А какъв собственически контекст носи тълкуването на географските имена с исторически произход? Ако името и произходът е същностно и прерогативно качество, Англия би следвало да бъде постоянният световен шампион по футбол. А Гърция през всички времена да е практически обвеяна с мъдра етика и зряла либерална демокрация.
Ако търсим исторически заслуги и приемственост в запазена географска картография, тогава единствени поименни наследници на римляните са румънците. Французите по име са германци. А англичаните имат провинция отвъд Ламанша с тяхно име. Ако приемем името като показател за принадлежност, балкански научно-политически препирни за споменатата още в Библията Македония биха утихнали завинаги.
Тогава какво толкова ни угнетява наименованието на връх Мусала? Нали не става дума за Василий Българоубиец и Баязид Светкавицата. Излиза, че Мусала гнети нашата национална гордост, а чупките пред чуждите посланици, очевадно надхвърлили необходимото уважение - не. Истеричните синкопи на газирания патриотизъм у нас са вече толкова вяли, че е потребен поредният фойерверк, за да пошуми отново. Това ми напомня как по време на административната патриотизация в съветската действителност през 30-те години на миналия век имало нареждане сиренето "Норт" да се преименува в "Север", за да звучи патриотично. Колко много съдбовни въпроси у нас бяха отминати с шушумишко разсейване от професионалните патриотари? Е, сега вече е време да изпълним някой пленителен кьорфишек. Да преименуваме нещо, което ни гнети като ономастика. Така ще се забрави, че патриотизмът ни често опира до партийна субсидия, парламентарна комбина, шефски пост, съмнително финансиран проект за пробиване на дупки във водата. Дотук се разливат безпределно вълните на нашия патриотизъм.
 Та испанци и португалци познават осемстотин години присъствие на "черния" ислям и не са променили нищо в локалната топография. Да не уточняваме къде се намират Ефес или Троя. Да не би Фатима, чудотворно място за християните, да има християнско име? Да не припомняме за индианските имена в Америка, самата която носи италианско име. Ако има имена на злодеи, това е друга работа. Но колко време са се задържали на картата имената на злодеи, без да се впускаме в разсъждения кои и какво са те? У нас нямаше само имена на Сталин. Имаше и на Мусолини и Хитлер. Но днес даже не помним къде са били те.
Чие име са Балканите и какво да правим с него? Средиземноморският полуостров, на който живеем, може да и се нарича и Старопланински, или Хемуски. Дори Дунавски. Но той е останал Балканите, без да ни потиска като именен произход. Важното е, че той носи име на планина, разположена в средата на българския етнически масив. Това създава усещане за вечност, която символизира вечността на етноса около нея.
Приблизително към 1808 г. берлинският професор-географ Йохан Аугуст Цойне, живял между годините 1778 и 1853-а, внедрява турското наименование на Стара планина, за да лансира новото име на полуострова. Не е новост, но остава поне засега завинаги. Още Йован Цвиич установява, че в описанията на авантюристичните пътешественици югоизточният европейски полуостровен ъгъл има 12 различни наименования. Книга за европейските приключения през Балканите съвременният и престижен професор от люблянския университет назовава "Дивата Европа". Той твърди, че същото име Балкани е изобретено в дипломатическа преписка на потомствен консул и познавач на Изтока от Великобритания - Джон Калверт, познат и в нашата възрожденска история. Излиза, че обозначението "балкански" независимо в какъв смисъл се употребява, идва с османците в средата на XIV в. След войните от 1912-1913 г., по волята на логиката, тази ориенталска именна опаковка на старопланиския или хемуския масив би следвало да изчезне. Но тя остана, без да гневи никого. Та нали така се наричаше и бившият ни национален авиопревозвач?! Името нищо не значи пред ума. Онзи ум, който осъществява реализации и проекции в бъдещето, а не в обратна посока. Не търсете национално самочувствие и единство, нито преодоляването на вековно чувство за малоценност с комични измишльотини от миналото. Нито с ревизии в топонимията. Потвърдете го с нещо друго днес.

Миниране

автор:Евгени Гаврилов

visibility 152

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ