Девет говорещи глави

За какво служи главата? Малкото дете би отговорило: "да виждаме, чуваме и ядем". Като поотрасне, ще се досети за най-важното и ще добави: "да мислим". Това става по-късно, защото тази способност се придобива по-трудно и зависи от много обстоятелства. Има и тежки случаи, когато една глава служи на притежателя си главно, за да говори. Да говори много - по повод и без повод. Да впръсква в пространството кухи приказки.
А какво става, когато тази глава е държавна? Става страшно. За всички. Но онези от тях, благодарение на чиито дружни усилия тя се е изкатерила на високия стол, нямат чувство за вина. Напротив, радват й се. Кимат, ръкопляскат, пишат и помпат ефира с гланцови слова по неин адрес. Когато се случи от разтегнатата в неуместна гланцова усмивка главата да изтърве нещо политически нецелесъобразно, нейните фенове се правят, че не са го чули. Потулват го.
Точно така стана и сега. В сряда ни бе известено, че в Букурещ са се събрали държавните глави на девет натовски страни от Източна Европа - от т.нар. санитарен кордон. Нашата също била там. Подробно ни бе съобщено какво е наговорила. Общо взето - нищо ново. Издекламирала е любимата си басня за миролюбивите цели на пакта, които изискват все повече и по-модерни оръжия, за които трябват много пари. Похвалила се, че геройски е успяла в името на каузата да измъкне каквото може от пробития чувал на българския бюджет. Измънкала е нещо за солидарната отговорност за общата сигурност.
Не ни казаха нито дума обаче, че деветте глави са приели декларация, в която изразяват "сериозна загриженост от продължаващата агресивна политика" на Русия. Вече не става дума само за Крим и Донбас. Компанията съзряла агресия и в руските въздушни атаки срещу ислямистките главорези в Сирия. Разбира се, в документа главите плачат за "свободната сирийска опозиция".
Това, че и досега няма нито един потвърден факт от официален източник за руски удари по граждански обекти и че САЩ досега търсят "свободни опозиционери", които да сложат на масата на преговорите, не смущава регионалната натовска дружинка, решила да се включи в голяма геополитическа игра. И понеже не е дорасла за нея, върши работата на най-елементарна агитбригада. Поддържа русофобския огън. На източния фронт той винаги е бил нужен на истинските големи играчи. Работата на дребните е да разравят жаравата. После духат пръстите, но е късно.
Нека кажем, че тази седмица зам. помощникът на държавния секретар за Европа и Евразия Бенджамин Зиф съобщи, че САЩ увеличат разходите за информационно-пропагандна дейност срещу Русия. За нея в новия бюджет са отпуснати $83 млн. Той призова конгресмените да не жалят средства, защото "така се гарантира запазването на световния ред". В дейността са привлечени стотици НПО и централни национални медии в Русия и Източна Европа. Може би и деветте глави именно тази задача са изпълнявали?
За да оправдаят предназначението си, те са направили още интересни умозаключения: "Ще продължим да настояваме Русия да се върне към зачитане на международното право, ангажименти и договори като условие за отношенията между Русия и НАТО". Няма да нищим колко пъти и колко страни по света САЩ и верните им съюзници съсипаха само през последните 15 години. Те са известни, но за тях се говори като за "имплантация на демокрация".
По-любопитното е, че увлечени в ролята си на рекламни агенти на НАТО, сбраните в Букурещ държавни главици, изглежда, са пропуснали, че по-големите глави от същото НАТО и ЕС стъпка по стъпка вече преговарят с Русия. Преди дни се похвалиха, че са постигнали напредък по сирийската криза. Деветте глави са изтървали, че от същото евроатлантическо братство към Москва и Крим една след друга се заточиха делегации от депутати и политици от управляващи и опозиционни партии.
Пред ортаците в Букурещ нашата държавна глава е призовала час по-скоро в пакта да бъде приета Черна гора. Не й прави впечатление, че народът там се вдигна срещу НАТО и срещу управляващия от над 20 години - ту като премиер, ту като президент, Мило Джуканович. Че протестите бяха безпощадно разпръсквани със сълзотворни гранати, че има десетки ранени. Някой да е рекъл, че това не е демократично. Кой го пита народа? Нас някой пита ли ни? Питат ни дали да гласуваме с "кликване", а за такива "дреболии" като членството на държавата тук и там - не.
Да е чувала държавната ни глава, че чернгорският му колега е бос на тютюневата мафия в Европа, че навремето бе забъркан в търговията с човешки органи? Писа го в книгата си и бившата шефка на Хагския трибунал Карла дел Понте, а прокуратурата в Италия го обвини във връзки с американската и италианската мафия. Изглежда тъкмо на тези негови "качества" се разчита, за да върже страната си към атлантическата каруца. Хубава компания ни заформят. Главите смятат, че всичко това е в унисон с международното право и по волята на народите.