Дима Николчева - насаме с живота

Дима Николчева-Дудулова е журналистка, но от десетина години присъства в нашия литературен живот и като интересна и зряла авторка. През 2012 година се появи първият й сборник с разкази "Всеки носи своя кръст" и предизвика жив и траен читателски интерес. Авторката, като разказвач на обикновени човешки истории, влиза в сърцата ни. През 2014 година излезе втората й книга с разкази "Истории без грим" и отново  се разбра умението й да подбира сюжети, да ги представя на читателите, да извиква съчувствие, размисли. Разказите на Дима Николчева не налагат чужда мъдрост, а ни правят съучастници на обикновени случки и събития в трудното и жестоко време, в което живеем и страдаме - кой повече, кой по-малко. Историите будят мисли за човешката съдба, която понякога ние сами си ковем. И "Разминаване" - третата книга с разкази, която се появи в есента на 2016 година, доказа майсторството на Николчева да разказва. Заглавието има многостранен смисъл. Често разминаването между хора променя радикално съдбите им. А днес всички сме подвластни на разминаването на щедрите обещания и реалната действителност. Разминахме се с надеждите си за лична свобода и справедливост. Оказахме се в капана на престъпления, беззакония и нищета - духовна и материална. Подмяната на национални и морални ценности ни съсипва. Според авторката, най-важното, но и най-трудното е да не се разминем със себе си и да запазим собствени критерии за истинските човешки ценности: доброта, любов, съпричастност.
Сега в ръцете ни е четвъртата книга на Дима Николчева - "Насаме с живота". Този път тя ни изненадва със стихове, които е писала винаги, но малко е публикувала. Като поет се е проявявала сред семейството си, сред  най-близките си хора. Признава си, че е "помагала" с подходящи стихове на синовете си за училищните им тържества, с текстове за песните им... Чак сега, в пенсионните си години, поосвободена от служебни и семейни задължения, тя се решава да подбере за книга стихотворения от богатия си "домашен" архив. Малко са авторите, които си служат еднакво добре и с мерената реч, и с повествованието. Николчева доказва, че може и по двата начина да изразява  своите мисли и чувства.
С подбора на стиховете в тази поетична книга тя е направила откровена равносметка на житейския си път. В мерена реч се отчита пред себе си, пред близките си хора, пред читателите. Картината на корицата събужда интерес с голите клони, с нежно сивото и синьото над земята, с огнено кафявото и землисто зеленото - все цветове от природата. Чавдар Тепешанов - поет и художник, е автор на нежната и символична корица. Стиховете в книгата са разделени от авторката на четири части: "Магията Любов"; "Деца, деца...";"Барутно време" и "Самота и болка". Това са четирите логически етапа в живота на хората и на нея самата. Естествено, началото на началата е магията любов, която прави живота ни красив, сладостен,тъжен или нещастен. Много красиво и мелодично е стихотворението "Танцувай с мен...". То е ритмична песен за танца на любовта:
 
Танцувай с мен това танго, танцувай с мен!
Притискай ме с ръцете си горещи,
тъй както беше в онзи първи ден
на вричане в любов и още нещо...

После идват децата, грижите, радостите за тях и с тях. За майката  това са благодатни часове:

Деца, деца, дечица ненагледни,
прекрасни мои, свидни синове,
на детството секундите последни
превръщайте в чаровни часове
и скътайте в сърцата си дълбоко
капчици от техния нектар.

Но зрението, съвестта и душата на Дима Николчева са изпълнени с тревога, излята в гражданските й стихотворения за днешното ни ежедневие с размириците, разочарованията от морала, убийствата, алчността, пустеещите  села... Основното тук е жалост към страната ни, превърната в арена, където се леят кръв, сълзи и   барутното време отнема децата на майките:

Животът зло ни се изплези
и замириса на барут.
Дойдоха първите ковчези...
Сърцата ни изпълни смут.

Отворихме си нова рана,
гасим далече чужд пожар.
Хвали ни през океана
новия ни господар.

На  есента в живота, когато си сам, без другаря, без приятелите си, е посветен разделът "Самота и болка". Спомените и мъдростта крепят дните и нощите и пак работата е опората. В подбраните стихотворения основното е житейската мъдрост и спокойната, реалната равносметка:

Ще дойде моят час и аз ще легна
във скута нежен на пръстта.
И тя ще се докосне най-последна
до туй, което била е плътта.

Най - пълно Дима Николчева е разкрила себе си, живота си със стиховете на четвърта корица:

През живота си притичах запъхтяна,
много радости и мъка преживях.
Бях обичана и мразена, ругана,
от удари и подлост прокървях,
но толкоз много рани спотаени
лекуваха приятелски ръце.
И двамата ми сина бяха с мене
с частицата от моето сърце.
С добро ме помнят може би мнозина?!
Не всявах страх, не мачках, не крадях.
Животът ми безцелно не премина.
До края си ще съм, каквато бях!
Съдете ме! Признавам, че живях!...

Графиките  на Румен Статков илюстрират четирите раздела на стихосбирката. Те показват  професионално художествено майсторство и верен усет към смисъла на авторското слово. В нежни и символични образи е представено съдържанието, а изчистените линии рисуват подсказващи образи, родени в многозначни елипси - като в  майчини утроби.
Дима Николчева заслужава поздравления за новата си книга! И аз -  като колега  и читателка, искрено  й пожелавам да е все тъй творчески неуморна и спокойно да "довършва нещата", които й предстоят!