Диогене, и човекът и човещината изчезват

Петра Ташева

Още в зората на своето идване на Земята човекът е дамгосан с пороци, злини и куп лоши навици. Затова и Диоген в четвърти - трети век пр. н.е. с факла в ръка "търси един нормален човек". Не го намира. А днес става все по-трудно да намериш чист човек, със здраво мислене, без пороци и лоши постъпки.
Тъкмо се възхитиш на някого и хоп, излизат за него черни новини и недостойни разкрития... Да се отчаяш от хората, които все повече те отвращават с деянията си, да мислиш, че човекът вече се изражда и се приближава до дивите животни. Даже той стига по-долу от тях, защото животните, като се наситят, спират да преследват и гонят жертви, а човекът насита няма. Само шепа пръст върху му спира вечно гладното му око...
  Как да си обясним това, че днес майки захвърлят рожбите си, че деца не се грижат за родителите си? Ами жестокостта, с която хората един друг се избиват? Палят всякакви войни помежду си и се самоунищожават с ярост.

Защо хората непрексънато рушат

построеното с много усилия и с неимоверен труд? Защо са толкова алчни за територии, за власт, за пари, за несметни богатства, като човешкият живот е кратък и е нужно много малко, за да бъдат доволни и щастливи?
Прозрял го е Диоген рано, много рано, но хората са продължили "да усложняват всички елементарни божи дарове" и така сами са си направили живота труден, а себе си са принесли в робството на парите и вещите.
И още по-лошо - човекът унищожава планетата, на която живее, защото експлоатира неразумно, до пълно изчерпване на природните богатства на Земята. Ликвидира и себе си дори, като се самоубива с жестокост, настървение и показ на долните си животински страсти.
Как да си обясним поведението на деца, които убиват деца, на хора, които заради парите са готови на всичко - да направят ад живота на близките си, да ги измъчват до оскотяване и накрая да ги захвърлят като отпадъци? Това е днес страшната новина за печалба от смъртта на много българи - да вземеш парите на близките им, да имитираш кремация и да ги заровиш като ненужни вещи... Не стига, че човешкият живот нищо не струва, че живеем бедно, мизерно, но и се изпращаме недостойно! И това става сега, в 21 век, в днешното ни жестоко време.
Такива са днес черните новини, които ни заливат денонощно. Съобщават ни се толкова жестокости, с които хората се превръщат в изроди, че ни настръхват косите. Онемяваме от нечувани и невиждани чудовищни престъпления и то на кръвни родственици. Свършват ни се думите за такива  кървави престъпления, с които от сутрин до вечер ни преследват медиите. Не, това не са човешки взаимоотношения.
Как сигнахме до това състояние? Ами така, като се отрекохме от морала, от истината, от честността. Дойде времето, в което се доверяваме на неподходящите човеци и ги правим свои водачи, свои управници. Чавка ли изпи акъла на хората, та станаха толкова безумни? Защо не се изпитва добре човекът, преди да му се даде власт? Защо не го проверяват три, даже седем пъти, преди да го направят свой лидер? Колко века са нужни на това старо човечество, за да поумнее, за да помъдрее? Може ли да се дава власт на хора, забъркани в тайни, тъмни и недостойни афери? И как и защо хората се оставят да ги водят безумни и неуравновесени субекти, които ги хвърлят един срещу друг, които ги настървяват за недостойни дела? Толкова ли е безсилно човечеството, та не може да се справи с водачи, които го водят към гибел?

Неограничената свобода на тирана

Не бива да се дава неограничена свобода на трудни и жестоки характери, не бива да се дава оръжие на малки и неукрепнали личности. Въобще, държавите не спират да произвеждат оръжия за избиване и рушене, защото големи са печалбите от това производство. А като се произведе това оръжие, то трябва и да се продаде, и после да се упротреби, за да се произвежда пак ново.
Какъв пагубен кръговрат! Ами така човечеството погубва себе си, унищожава и планета си, на която живее, която го приютява, отглежда и храни. Хората не са се поучили от историята на Света, забравили са съвсем нейните уроци и никакъв ум и разум нямат в главите си, щом вършат дела черни, подли и срамни.
Да се чудиш как тази красива Земя търпи такова страшно и подло, долно човечество! Заслужава ли то несметните природни богатства и прелестните природни красоти на планетата, която обитава? Заслужава ли Слънцето, което го огрява и топли? Заслужава ли всичко, с което го е надарила природата, която му е дала ръце за труд и честна прегръдка на себеподобните си, крака да ходи по тази приказна земя, и дух и сърце за обич и любов? Само ли се е лишило човечеството от най-светлите си човешки чувства? Изчезнала ли е ЧОВЕЧНОСТТА? Или човекът вече не е ЧОВЕК?