Долу ръцете от децата на лейтенант Шмид!

Чухте ли ужасната новина? Сигурно не сте. Новата киевска власт се осмели да посегне на светая светих на демокрацията - на Майдана. Искат да го разгонят. И то със сила, ако това се наложи.
Генералният прокурор на Украйна Виталий Ярема нареди на правоохранителните органи - същите тези, на които преди месеци не разрешаваха с пръст да пипнат "въстаналото гражданско общество", незабавно да очистят мегдана на независимостта, да освободят окупираните от осем месеца обществени сгради и да изпъдят площадните обитатели. А те - цветът на нацията, вече със семействата си са се заселили там. Там спят, готвят, въртят търговия, плажуват. Тече умилително за будното гражданско общество всекидневие - едни за всеки случай чистят огнестрелното си оръжие, други копаят засетите насред площада картофи, трети свирят патриотични мелодии на боядисаното в националните цветове пиано. "Време е децата на лейтенант Шмид да се приберат по домовете си. Ако толкова искат да проявят патриотизма си, да отиват да воюват в Донбас", отсече генпрокурорът.
Странна работа. Нали именно те изнесоха революцията на раменете си? Поднесоха на тепсия властта на новите управници. Разправиха се с враговете на евроинтеграцията и на "независима единна Украйна". Нали ги подкрепяше цялата прогресивна европейска общественост? И нашата не остана назад. Нали ги насърчаваше целият световен политически елит? Викаше и подскачаше с тях на Майдана. И нашият не пожали аплодисментите си. Сега изведнъж - да се омитат.
Какво се случи? Не тръгва ли героичният довчера Майдан срещу своята власт, срещу умиротворителя Порошенко? Та нали той бе избран от самия Обама да ръководи страната в решаващия момент на битката срещу "възраждането на Руската империя". Може би настъпи часът революцията да изяде децата си? Майданът не е проблем. Той пръв ще бъде изяден.
Тълпите "евролюбители" скоро ще бъдат сменени с тълпите на гладните. С тях няма да се церемонят дълго. Защото няма да има с какво да ги нахранят. Пък и нито метежът в Киев, нито гражданската война бяха подготвяни, за да бъде нахранен плебсът. Не бе такава целта и на инвестираните в Евромайдана милиони долари. Тъкмо обратното - трябваше да бъде доизядена държавата и преразпределена плячката. Затова сега настъпва часът на акулите. Тяхната битка ще бъде наистина безмилостна.
Вече се чу проскърцване на челюсти. Най-мощната акула - собственикът на мощни предприятия и губернатор на Днепропетровск Игор Коломойски, финансирал Майдана и сформирал собствени наказателни батальони, показа, че прищевките за примирие не го интересуват. Той откровеничи без свян: имуществото на нелоялните бизнесмени в Донецка и Луганска област трябва да се конфискува и да се раздаде на правилните олигарси. Някакво възнаграждение може да получат и неговите главорези. Като ще е революция, да е докрай. Коломойски винаги с жадни очи е гледал към богатите предприятия в Донбас, които все още не му принадлежат, и сега усеща, че е настъпил моментът да ги присвои. Известен е и апетитът му към Одеса, към нейните пристанища и нефтопреработвателен завод.
Никой не е казал обаче, че няма и други ненаситни акули. Президентът-олигарх Порошенко и ортаците му няма да изтърват лакомото парче без бой. И битката се води - все по-ожесточено, с все повече жертви сред мирното население. И за него, както и за Коломойски, примирието е вредно. Затова отхвърли преговорите с ръководителите на новосъздадената независима Новоросия и декларира, че ще води войната до пълно унищожение на "сепаратистите". Това не означавало обаче, че мирният план е загърбен. А той предвижда "повече да не се финансират никому ненужните научни програми. Средствата ще отидат за производство на оръжие, на всичко, от което се нуждае армията". Очаква се и помощ от САЩ. Само за тази година щедрият спонсор е заделил 23 млн. долара за военните нужди на Украйна.
Тъй че краят на кървавите сблъсъци не се вижда. Още повече, че Коломойски няма да се задоволи само с икономическата власт. Той клати президентския стол на Порошенко и има всички възможности да му го отнеме. Освен че пряко управлява Днепропетровск, в почти всички останали области на Югоизтока, без Донецк и Луганск, е успял да вкара в губернаторските кабинети свои послушни хора. Управлява търговията с енергоизточници и е монополизирал снабдяването на армията с гориво. С други думи, наред с частните си батальони държи за гушата и редовната армия. И когато настъпи решителният момент, Порошенко няма да може да разчита на нея. Времето също е съюзник на Коломойски. Ясно е, че за тежката икономическа и социална криза ще търсят сметка от Порошенко, а на могъщия губернатор няма да му струва нищо да подпали недоволството на отчаяния народ, да организира Майдани из цялата страна. На президента му остава да се надява на външна подкрепа и да продължи да купува политически поддръжници. Затова да викнем: "Майданът умря, да живее Майданът!" Децата на лейтенант Шмид са на поста си.