Дори ЕНП подкрепя БСП, обаче...

Кой ще надделее, питат ме тези дни моите приятели в Брюксел. "Евронюз" и други западни телевизии излъчват периодично кадри от протестите в София, които създават впечатление, че народното недоволство взема връх. Дали протестите ще върнат ГЕРБ на власт?
Започвам с това, че София не е България. Буквално преди дни в Брюксел бяха седем кмета от асоциацията за развитие на планинските общини у нас, с които можах да разменя няколко думи. И макар че са от различни партии, кметовете на Баните, Банско, Костинброд, Лъки, Неделино, Петрич и Чепеларе казаха, че при тях обстановката и проблемите са други, и че протести няма. Протестират ли Видин, Габрово, Смолян, Ловеч, Разград? Нека да сме точни. България не протестира, има протести в София и в Пловдив.
Дори и един кмет от ГЕРБ - няма да казвам кой, за да си няма неприятности, ми каза, че не може да разбере защо неговата политическа сила бойкотира парламента. Въпрос, който често ми се задава от западняци и на който нямам отговор. Но в ГЕРБ очевидно върви разпад и мнозина не разбират защо Борисов се държи сякаш не той, а друг е лидерът на неговата политическа сила.
По-важно е може би това, което ми разказаха източници от срещата на лидерите на ЕНП, състояла се на 20 юни. Европейското политическо семейство, в което членува партията на Бойко Борисов, взема сериозна дистанция и е на ръба да изключи ГЕРБ от редиците си. Във Виена не прозвуча и никаква подкрепа за Борисов, който присъства на събитието. Рисковете за ЕНП, свързани с престъпленията, в които биха могли да бъдат уличени лидери на ГЕРБ, са прекалено големи. Макар и да не е взето, решението ще бъде в тази посока. В ЕНП има умни хора, които знаят, че това политическо семейство ще бъде по-силно на европейските избори догодина, ако се освободи от толкова неудобен партньор.
Макар и от разстояние, прави ми впечатление, че протестите губят сила и се израждат. Интелигентните скандирания "червени боклуци", които толкова се харесват на президента Плевнелиев, затихват. Не мога да простя на президента, че с една реплика обиди 942 541 души, които гласуваха за БСП на последните избори. В интернет активността също спада, появи се и един разумен текст, наречен "Харта 2013" http://harta2013.eu/, който би могъл да послужи за пътен лист оттук нататък. В него най-много ми допада това, че за първи път след влизането в ЕС се поставя голяма цел за държавата и обществото - възстановяване на държавността, демокрацията и върховенството на закона. А най-малко ми харесва апокалиптичния тон, с който е описана обстановката в България, с изключение донякъде на съдебната система, която е пощадена, неясно защо. Колкото и големи да са безобразията, колкото и много да се краде, все пак България не е Хаити от времето на "Папа Док". Но отново, като цяло, приемам текста и бих могъл да се подпиша под него, макар че предпочитам да виждам имената на хора, които живеят в България.
Изглежда също, че новото превителство се стреми да спечели доверието на една много голяма част от населението, която не протестира, но е крайно недоволна от мизерния си живот и липсата на перспектива. Накратко, обстановката се успокоява, обяснявам, добавяйки, че това съвсем не значи, че се работи за възстановяване на статуквото. С риск да не съм прав.
Посещението на Орешарски в Брюксел според мен беше успешно. Противно на това, което мнозина си мислят, то не е било протоколно. Научавам, че Барозу е предявил изключително конкретни искания за реформиране на правораздавателната система. Ако нямаше доверие в бъдещето на правителството, едва ли щеше да го направи. Добре е също, че той е могъл на чуе от първа ръка за причините, довели до скандала "Пеевски". Форумът на ПЕС в София, който изглеждаше рисков, завърши с изразена подкрепа за нейния български лидер. Вероятно в кулисите е имало другарска критика, но се продължава напред.
Орешарски се очаква отново в Брюксел днес за срещата на върха на ЕС. Лидерите в ЕС, включително от консервативните правителства, си дават сметка, че в дадения момент само правителство, в което българските социалисти играят водеща роля, предпазва страната от подхлъзване към пропастта. На тях изобщо не им трябва още една фалирала държава, която да спасяват. Любопитен съм да видя дали Орешарски ще дойде на срещата на ПЕС, която предшества срещата на върха. Ако го направи, той ще бъде по-силен като премиер. Едно е да си независим, друго е зад теб да стои политическата сила, която се готви да спечели европейските избори. Така че според мен има достатъчно основания за оптимизъм за шансовете на кабинета "Орешарски" да въведе нормалност и да докара страната до избори напролет. Те са свързани с решимостта му да допринесе за промяна на изборните правила, на закона за политическите партии и за въвеждането на гаранции, че след изборите задкулисието няма отново да доминира.
Но както вървят нещата в Народното събрание, сценарият се очертава съвсем друг. Жалко. БСП и ДПС са единствените политически сили, чиито твърд електорат ще им остане верен въпреки тудностите, през които безусловно те ще трябва да преминат. Видяхме какво стана с политическите експерименти като НДСВ или партията на Кунева. При липса на българска десница, защото освен СДС и ДСБ, и ГЕРБ е в колапс, на кой друг е разумно да се довериш?