20 Юни 2024четвъртък02:24 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Достойно ест

/ брой: 285

автор:Константин Иванов

visibility 2725

"Я пием. Га пием - бием. Е, после плащам". Тъй ми се изповядваше бай Кола Тасин, докато си пиехме ракията под асмата в село Горно Камарци.
Бай Кола беше левент мъж, с кривнат калпак, с мустаки ала Салвадор Дали и с оранжева гега. Оранжева, защото беше член на земеделската партия, а това е нейният цвят от времето на Александър Стамболийски. Когато пийнеше, тази именно оранжева гега играеше по гърбовете на разлютилите го съселяни, след което честно и почтено бай Кола си плащаше присъдените за побоя обезщетения.
Вежди Рашидов също е левент мъж. Казват, също пиел. А и да не казват, то си му личи. Случва се и да бие - полицаи например. Но не се е чуло като бие да плаща. А ако без да е бил само е пил, да речем, на софра в Италия, плаща му Мишел Бонев. 
Случваше се, когато беше малък, внукът ми Слави да се наака в гащите. При което сигнализираше: "Бабо, ТОЙ се посра". Така, макар и още невръстно, но интелигентно дете, Слави се дистанцираше от нещо, с което интуитивно усещаше, че не може да се гордее и прехвърляше отговорността за наакването на някакъв анонимен "ТОЙ". Обратно, веднъж когато ровеше в портмонето на по-големия си братовчед Гочето и баба му му се скара: "Не пипай, това портмоне е на Гочето", Слави, без да му мигне окото, заяви: "Аз съм Гочето!" Така, както се дистанцира от собствената си беля, Славето се идентифицира с Гочето, доколкото в случая това му се е струвало изгодно.
Да ви подсеща за нещо това идентифициране и дистанциране, според случая, на невръстния Слави?
Мене ме подсеща за неизменната линия на поведение на нашите управници и особено на най-личния от тях. Когато е за първи копки, за рязане на ленти, за хвалби по медиите как раздава пенсии, как Берлускони го е потупал дружески по гърбината, а Уорлик му е рекъл "дерзай!" и пр., и пр. благовидни поводи, той сякаш копира, разбира се, в национален мащаб, сакралния възглас: "Аз съм Гочето". Без Него е немислимо да стане нещо хубаво в тази страна, възниква дори законният въпрос дали от юни 2009 не започва летоброенето ни, не е ли 2009 година Първа от историята на България.
Това е за идентифицирането.
Със същата, ако не и с по-голяма лекота става дистанцирането от гафовете, несполуките, провалите. Там все някой друг се е посрал, най-често Станишев. Някаква мошеничка с фалшива диплома, но дъщеря на колега пожарникар, е назначена да борави с милиарди на държавата. И какво, като лъсна гафа, да си посипваме главата с пепел ли! Глупости, какво е този пропуск в сравнение с атентата, организиран от комунистите преди 85 години на пъпа на София!
"А вие защо биете негрите в Америка?" - с този "аргумент" се контрираха навремето упреците, че в соцлагера не се спазват човешките права и свободи. Хората и тогава не бяха оперирани от чувство за хумор и въпросният "аргумент" се възприемаше само и единствено като каламбур. Но като помислиш, той е далеч по-смислен от аргумента за комунистическия атентат от 1925 г. като оправдание за кадровия провал с пожарникарската щерка.
Режем ленти всякакви и кажи речи всеки ден и се ерчим какви магистрали като слънце строим, но когато ненавършилият и 3 месеца пътен възел при Драгалевци се превърна във венециански канал, по който един майтапчия заплава с кану, пратихме Фандъчето да отводнява и да чисти стеклите се калища. А Ние духнахме към Духлата, за да инспектираме и да дадем мъдри указания как да се спасят закъсалите пещерняци. И защото в момента на височайшето посещение все още не беше ясно благоприятен ли ще е крайният резултат, призовахме и Господ да помогне. Така, ако беше станала беля, отговорността можеше да бъде прехвърлена на Господ и осъдителната му незаинтересованост. При аналогични обстоятелства Слави възкликваше: "Той се посра" и сваляше от себе си всякаква отговорност за резила.
Бай Кола Тасин беше личност посвоему всестранна. Дървосекач, овчар, на щат в кметството като глашатай - имаше навремето такава служба: бие барабана в центъра на селото и се провиква: "Собщава се на населението"... Освен това бай Кола пригласяше на попа в черквата. Попитах го кой псалм, тропар, литургия най му допада. "Ангелогласният химн за възхвала "Достойно ест", отговори и допълни: "Той е бил любим и на Васил Левски".
Съзнателно или не горнокамарският овчар Кола Тасин се стремеше към достойнство в своите постъпки и... простъпки: "Га пием - бием, но си плащам". Днешният ни политически "елит" не обича да си плаща за золумите, подрежда така нещата, че други да му плащат пиенето, пък ако падне аванта някой скъп мобифон, още по-добре. Този "елит" за разлика от овчаря Кола Тасин едва ли знае, че "Достойно ест" е бил любимият ангелогласен химн на Васил Левски. На това лице те гледат единствено като на стенна украса за кабинетите им, не като на вдъхновение за достойнство.   
   
 

Още няма консенсус за Фон дер Лайен

автор:Дума

visibility 394

/ брой: 114

Масови призиви за оставка на Нетаняху

автор:Дума

visibility 402

/ брой: 114

Западът вижда в Китай заплаха, а не партньор

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 114

Канзас заведе дело срещу "Пфайзер"

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 114

Без надежда

автор:Александър Симов

visibility 375

/ брой: 114

Между образованието и бедността

автор:Аида Паникян

visibility 353

/ брой: 114

Нормално ли ви е?

visibility 392

/ брой: 114

Политкоректност

автор:Марин Милашки

visibility 338

/ брой: 114

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ