15 Юли 2024понеделник11:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Доц. д-р Красимира Александрова

Интервю

Доц. д-р КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА: Всеки, който твърди, че библиотеките са отживелица, нека заповяда в Националната библиотека

23 865 читатели са регистрирани през 2022 г. НБКМ се нуждае от нови хранилища, читални и зали за събития, тъй като тя отдавна не е само място за четене на книги. Вярваме, че държавата и властимащите ще започнат да решават казусите, които затрудняват дейността ни, казва директорката на културния институт

/ брой: 17

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 7772

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА


Доц. д-р КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА е специалист по библиография. Завършва българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Специализира културен мениджмънт в Нов български университет. Директор на Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров"- Шумен (2004-2013). Доктор по иновации в управлението на обществената библиотека (2012). Хоноруван преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии от 2012 г., където в катедра "Библиотечни науки" заема длъжността "доцент" (2016). Ръководител на Лабораторията по библиотечни технологии, комуникации и информиране - LibLab (2013-2016). Публикувала е две монографии, библиографски указатели, учебни помагала и ръководства и над 60 студии, статии и рецензии. Участва и ръководи редица проекти. Носител е на престижни награди и отличия.  Директор е на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" от 2016 г. 

Книгохранилище в Националната библиотека

- Доц. Александрова, председателят на Комисията по културата и медиите в НС Иван Ченчев, депутат от "БСП за България", няколко пъти изтъкна "острата нужда от разширяване на книгохранилището в Националната библиотека". Наскоро той съобщи, че е поискал среща с областния управител на София и че има конкретно предложение за сграда. Смятате ли, че това би разрешило един от основните проблеми, които стоят пред Националната библиотека? 

- Това е изключително сериозен въпрос, който беше поставян за разискване в Комисията по култура. Приятно съм впечатлена от председателя г-н Ченчев, който прояви сериозна съпричастност към този дългогодишен проблем и лично отношение в търсенето на възможности за решаването му. При строежа на новата сграда на Националната библиотека в проекта на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов е било заложено изграждане на книгохранилища в Докторската градина. Но предвид многото обстоятелства, които са създавали пречки през годините, през 1953 г., когато официално е открита новата сграда, тя вече е била недостатъчна като площ. И този сериозен проблем продължава да стои.

Имаме няколко изнесени хранилища. Едното е в с. Богданлия, стопанисва го община Елин Пелин, то е под наем, след извършен ремонт през изминалите две години е в сравнително добро състояние. Другото е в кв. "Изгрев" - то е с неизяснен статут по отношение на собствеността. Иначе е добър вариант, тъй като е на територията на София и е най-удобно, за да можем оперативно да обслужваме нашите читатели. От две години стопанисваме и полагаме усилия да влезе във функциите на книгохранилище една сграда на територията на Плевен. 

Това са изключително сериозни казуси, които трябва да намерят решение. На този етап нашите погледи и очаквания са насочени към държавата, в частност към Министерството на културата, Комисията по култура в НС, областния управител, за да влезем в реален диалог и да стигнем до крайно решение, което да започнем да осъществяваме. 

  • През 2019 г. Общественият съвет към НБКМ обсъди предложение да се разшири библиотеката със закрита градина за читални, а освободените помещения да бъдат използвани за книгохранилища. Има ли развитие тази идея? 
  • Честване в Националната библиотека на 11 май - Ден на светите равноапостоли Кирил и Методий, Професионален празник на българските библиотечни и информационни специалисти

- Продължаваме да коментираме с Обществения съвет, чиято подкрепа имаме, различни възможности, начини, средства и форми, чрез които този диалог да продължи. Важно е да се допълни още нещо: вярно е, че има нужда от помещения за книгохранилища, но са необходими и пространства за събития. Библиотеката в своята съвременна битност е място за пребиваване; място, където получаваш знания, информация, култура; където можеш да общуваш с интересни личности; да я използваш като среда, в която да работиш. В културния ни календар постоянно има събития, които привличат широка аудитория. 

- Средствата, които се отделят от държавния бюджет за НБКМ като институт с национално значение, достатъчни ли са за всички дейности, както и за основни и спешни ремонти, и др.? Може ли да кандидатствате по програми за финансиране на проекти и други инициативи? Имате ли спомоществуватели, дарители не само на ценни издания, но и на средства? 

Издания на Националната библиотека през 2022 г.

- Средствата, които осигурява държавният бюджет, се формират на база стандарт и издръжка на една щатна бройка. Така е с националната и с всички регионални библиотеки в страната. Например: в Националната библиотека общият щатен персонал е 206 души, със стандарта, който се определя ежегодно, се формира бюджетът за издръжка, за капиталови разходи и за възнаграждения на работещите в библиотеката. В последните години със задоволство отбелязвам, че всяка година библиотеката получава допълнителни средства от държавния бюджет, в някои случаи с постановления на МС, други - чрез МК, с осигуряване на допълнителни средства. Това даде възможност да бъдат извършени множество ремонти през последните години - на покривните пространства, на оберлихтите, цялостна подмяна на дограмите в книгохранилищата, в административната част и в читалните, обновяване на интериора. Това са скъпоструващи дейности, които може да се осъществят само с подкрепата на нашия принципал Министерството на културата, която е осезателна и резултатите са реални. 

Като всяко юридическо лице имаме възможност да кандидатстваме за финансиране на проекти и да търсим начини за намиране на допълнителни средства. Не са малко и даренията, които влизат в библиотеката, от частни лица или организации, от една страна, предоставяне на книги, периодични издания, от друга, се осигуряват средства за техника, за ремонти. 

- Колко са новите постъпления в библиотеката през 2022 г.?

  • През 2022 г. във фонда на библиотеката са постъпили близо 60 000 библиотечни единици, ориентировъчно - по депозит са около 52 000, от покупка - 3200, по международен книгообмен сме получили около 2100 издания и от дарения - около 2000 документа. В библиотеката от всяко заглавие постъпват по два екземпляра - единият влиза в основния фонд и се ползва от читателите, другият се съхранява в архива на българската книжнина. Изданията, които подбираме при покупка и дарения, внимателно съобразяваме с профила ни на обществена библиотека, като акцентът е върху хуманитаристиката. 
  • Преписи на Паисиевата "История славянобългарска"

- А колко са читателите, регистрирани през миналата година? 

- За миналата година са 23 865, с около 1000 повече от 2021 г.; мъжете са близо 44 000, жените са 39 000. По отношение на възрастта - много положителна тенденция, особено след края на пандемията, е преобладаващият брой на студентите, на младите хора. Имаме 7 читални с 270 места, изключително приятно впечатление прави, че са заети предимно от млади хора. При избора на документите, които се ползват, преобладава хуманитаристиката - обществени науки, литература, история, езикознание, изкуство, философия. Затова и читалните с хуманитаристика са най-пълни. Изключително активни са нашите чуждестранни потребители, които идват, за да ползват в първа читалня ръкописи, редки и ценни издания. 

Наред с посещенията на място, особено след уроците на пандемията, развихме изключително много виртуалните услуги. Съотношението между потребители на място и онлайн също е доста интересно - около 30 000 са редовните потребители на място, а онлайн услугите ни ползват 53 000 потребители от цял свят. 

- С какви ценни издания се сдоби библиотеката? 

- С трепет се запознахме с изданията, които бяха дарени от библиотеки на проф. Чирков, на Асен Златаров, на Вера Ганчева и много други. Използвам случая да благодаря на близките, на нашите дарители, че проявиха разбиране и някои от изданията, които не са свързани с потребностите на НБКМ, бяха предоставени на библиотеки в София и в страната. 

- По-възрастните читатели са свикнали да следят периодичните издания и сигурно разчитат на вас, за да продължат да са добре информирани. 

Изложба на географски карти

- Аудиторията от по-възрастни читатели, които от години знаят, че това е мястото, в което ще прочетат любимия си вестник, ще се срещнат със свои приятели, ще поговорят с колегите от библиотеката на различни теми, е много активна. Трябва да подчертая, че регистрацията в библиотеката е безплатна, което е изключителна възможност и вероятно е една от причините за трайния ръст на читателите. Имаше рязко покачване на техния брой точно в пандемичните години, когато хората търсеха начини да съхранят и здравето, и психиката си. Тогава ръстът на читателите за една година се беше увеличил с 5000. Обособили сме и пространства за отдих и за срещи. Всеки, който твърди, че библиотеките са отживелица, нека заповяда в Националната библиотека и да види реалността. 

- Вие сте експерт и по дигитализация на библиотечните колекции. Как върви този процес в Националната библиотека? 

- Всяка година подготвяме план за дигитализиране, като акцентът е върху специалните колекции, славянски ръкописи, османо-турските ръкописи, картография, музикални издания. Предвид факта, че фондът ни е около осем и половина милиона библиотечни единици, можете да си представите какъв обем от работа предстои. Все още като цяло може да се каже, че дигитализацията на фонда ни изостава, но тя изостава в цялата страна, което е сериозен проблем. Дълбокото ми убеждение е, че това се дължи на факта, че държавата все още не се е намесила активно в този процес. Трябва да се координират дейностите по дигитализация. Когато те се централизират, ще може да се ускорят процесите; от друга страна, ще се ограничи дублирането на дигитализирани документи, а вниманието ще може да се насочи върху качеството. Важно е в регионалните библиотеки да се дигитализират краеведските колекции, защото те са уникални. 

В нашия дигитален център преди две години беше доставен по проект BG05M2OP001-1.001-0001 "Изграждане и развитие на център за върхови постижения "Наследство БГ" нов планетарен скенер 12s Suprascan Quartaza A1, с който броят им нарасна на пет. Паралелно с техническото обезпечаване на дейностите по дигитализация, търсим начини да увеличим броя на специалистите, които да работят. Тези дни имах много обнадеждаващ разговор с фирма, която е готова да ни предостави под наем още два планетарни скенера. Но при сегашния начин на работа - фрагментирано, всяка библиотека за себе си, се хаби излишна енергия. 

Изложба "Богатство от цветове и традиции"

Особено се гордеем с проекта с "Матица Черногорска", който подготвяхме три години. Благодарни сме за активното посредничество на посланик Меглена Плугчиева. Финалът беше блестящото издание на Божидар Вукович Подгоричанин - "Празничен миней" от 1538 г., който съхраняваме в Националната библиотека. Дигитализирахме го, предоставихме го на колегите в "Матица Черногорска" и с финансовата подкрепа на общината на Подгорица там беше издадено това прекрасно издание. 

- Какви съвременни придобивки имате за поддържането и възстановяването на книгите? 

- Едно от нещата, на които ни научи пандемията, е да възприемем съвременни подходи, свързани със запазване на документалното ни наследство, с качеството на обслужване на потребителите, с дезинфекцията на документите. В библиотечната работа се използват устройства, чрез които за 30 секунди успяваме да обработим документа и той може да бъде даден на следващия читател. Преди се обособяваха изолатори, в които книгите се оставяха да отлежават по 2 седмици, за да бъдем сигурни, че няма да се предаде зараза. Камерата "Аноксия", създадена от българин и монтирана през 2016 г. в Националната библиотека, също ни дава големи възможности за осигуряване на дълъг живот на книгите. Насочили сме своето внимание основно върху редките и ценни издания, върху ръкописните ни сбирки - там документите преминават през екологичен процес на обработка, който дава възможност да бъдат напълно обезпаразитени. Нашата страна е единствената на Балканите, която притежава такава камера; има я и в българския манастир в Атон. 

- Като университетски преподавател какви са Вашите наблюдения по отношение на интереса към професията на библиотекаря? Какво трябва да се направи, за да бъдат привлечени повече млади хора? 

- Много сериозен въпрос. Ние сме едно поколение, което скоро ще трябва да се оттегли и, след като сме отдали живота и енергията си за българската култура, за библиотеките, няма как да не мислим кои ще дойдат след нас. Младите хора определено проявяват интерес към професията, но това, което ги задържа в нея за кратко, е сериозният финансов проблем. Заплатите в нашата сфера изостават драстично. Колкото и да се опитваме със собствени усилия да осигурим по-добро финансиране, за да бъде професията ни конкурентна, за жалост, не успяваме. Миналата година имаше 15% увеличение на заплатите, което в контекста на динамиката на инфлацията беше изядено в края на годината. Недопустимо е магистри, хора с опит, с изключителни компетенции, чиято експертиза се търси на много високо ниво, да се догонват с минималната заплата и разликата между нея и тяхното възнаграждение да бъде към 200 лева... Разбира се, не всичко е пари, но тези хора, за да създадат семейства, да имат самочувствие, трябва да имат финансовото спокойствие, за да можем да създадем от тях добри професионалисти, добри изследователи. 

Снимки Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

През септември 2022 г. започнахме съвместно със Софийския университет програма за следдипломна квалификация. Тя е ориентирана към подготовка на експерти, които да насочат своите усилия към Османския архив в Националната библиотека. Всички говорим с гордост по различни поводи, че това е третият по големина архив в света. Чудесно! Само че, за да бъде той дигитализиран, разчетен, обработен, не е достатъчна само техниката, а са необходими добре подготвени експерти. В програмата за следдипломна квалификация се записаха четирима специалисти от СУ, някои от тях доктори. Имаме надежда, че когато след 2 години тяхното обучение приключи, ще успеем да ги задържим и да ги мотивираме да работят в библиотеката. Такива експерти се създават изключително трудно и са много, много високоплатени. Ако успеем на този етап със собствени усилия да възстановим школата от османисти, която е съществувала и се е изгубила именно поради липса на приемственост, това ще даде огромни шансове да опазим съкровището, което съхраняваме в Националната библиотека с Османския архив, и да не се налага да търсим чужда помощ. Това трябва да бъде наш, български приоритет и въпрос на национална отговорност. 

- Дълго време сте ръководила Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" в Шумен. Добре познавате проблемите и трудностите, които изпитват тези институти в страната. 

- Регионалната библиотека в Шумен ми е като дете, тя е любов завинаги, девет години съм била там - време, в което се случиха много хубави неща и продължават да се случват. Миналата година присъствах на 100-годишнината от създаването на библиотеката, благодарна съм на колегите, че полагат усилия да се продължи и да се съхрани традицията. Проблемите не са малко. Всички регионални библиотеки имат нужда от финансова подкрепа. Разбира се, те са обвързани и с местната власт и се надявам предстоящите избори да не рефлектират негативно върху тяхната дейност. Това са сложни икономически и политически процеси и, за жалост, много често библиотеките не влизат в обсега на приоритетите и на политиците, и на властимащите. А е доказано във времето, че библиотеките само могат да бъдат от полза на всички, ако се намерят правилни подходи за използване на техните информационни ресурси. 

- През декември се навършват 145 години от създаването на Народната библиотека и 70 години от откриването на новата й сграда, в която се помещава до днес. Имате ли вече идеи за някои събития, с които ще отбележите двете годишнини? 

  • Кулминацията ще бъде в края на годината, когато подготвяме кръгла маса на тема "Устойчивото развитие на библиотеките" и изложба, обвързана с темата за дарителството. През цялата година ще говорим за книгите на дарителите - постъпления във фонда на библиотеката за периода от 140-ата до 145-ата й година, като всеки месец ще показваме нови издания. Ще подготвим издание с т.нар. Перли в короната - ценни издания от фонда на библиотеката. Отделяме внимание и на младата аудитория и въпреки че в НБКМ няма детски отдел, ще поканим деца в зала "История на книгата", където е библиотечната класна стая. Ще работим по проект по Норвежката програма "Единство в различието" - ще се срещаме с деца от различни етноси и ще говорим за книги, за четене, за изкуство. Това е малка част от акцентите в нашата празнична програма. 
  •  


    Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

    Споделяйте нашите публикации.

     

     

     

     

Левите с послание за обединение

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 132

Няма да подкрепим Денков за премиер

автор:Дума

visibility 80

/ брой: 132

Синдикатите готвят протести

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 132

Огнен ад в страната

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 132

Хора с ниски доходи ще плащат високи цени на водата

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 132

Онлайн сайтове предлагат дрехи с олово и токсини

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 132

Магистрала "Хемус" поскъпва с милиони

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 132

Гореща вълна и пожари обхванаха Балканите

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 132

Германия удължава граничните проверки

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 132

Италия освободи индийци, работили като роби

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 132

Преустановиха преговорите за примирие в Газа

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 132

Дано се замислят!

автор:Таня Глухчева

visibility 84

/ брой: 132

Квантов ВИП

visibility 73

/ брой: 132

БСП даде заявка да бъде гарант на Конституцията

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 132

В очакване на Конституционния съд

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 132

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ