Дядото

За живота и делото на Димитър Благоев има написани не малко страници, но въпреки това всичко написано за този бележит теоретик и революционер е принос към делото му и прекрасна възможност за всички привърженици на социализма да се гордеят с неговото име. Да се оцени най-пълно и цялостното му огромно теоретическо наследство, изключителната теоретическа и революционна дейност, както и пословичната му скромност и всеодайност към делото на работническата класа. А непримиримата му омраза към враговете на социализма, вътрешни и външни, удивлява с неговия пламенен патриотизъм и интернационализъм.

Като червена нишка през всички статии, в които се разкрива разностранния принос на Димитър Благоев към революционното работническо и комунистическо движение в България, преминава  безрезервната му вярност към теоретическия марксизъм-ленинизъм. Стоейки неотклонно на принципите на революциония Марксов социализъм, Димитър Благоев не беше догматик и сектант, а  творчески теоретик-революционер. 

Богато аргументирано и научно обосновано е разкрит диалектическият път на Димитър Благоев в статия на акад. Тодор Павлов, който пише, че Димитър Благоев създаде на Бузлуджа първата и на Балканите революционно-марксистка партия. Както свидетелства авторът, той не прилагаше механически и метафизически понятията "обществено битие" и "обществено съзнание". 

В друга статия, на проф. д-р Т. Колева за Димитър Благоев и историческата му роля за работническата класа в България, се разкрива пълното схващане на Дядото, че основна революционна сила в капиталистическото  общество е работническата класа, че ней се пада историческото признание да бъде гробокопач на капитализма. Убедително е разкрита огромната роля и дейност на Димитър Благоев за класовото съзнание и класовото организиране на работническата класа, за нейната решителна борба с буржоазията и монархизма.

В досегашната историческа литература за работническото и комунистическото движение в България, единствено Димитър Благоев нямаше  правилно разбиране по въпроса за ролята и мястото на селяните като съюзници на работническата класа в борбата против капитализма и фашизма. Но Димитър Благоев правилно е разбирал и нееднократно е подчертавал, че спасението на селяните от нерадостното им положение, от жестоката експлоатация и гнет, ще дойде с победата на социализма. Макар и по-късно да стига до ленинското разбиране по въпроса за работническо-селския съюз.

Нека винаги да се покланяме ниско на създателя на партията, за която много  последователи си дадоха живота в името на тази никога неугасваща лява идеология и идея, която често се подценява, понякога и се забравя.