Един излишен конгрес

В неделя на 16 юни, в прекрасен слънчев ден, БСП проведе един излишен конгрес. Конгрес, който не реши нито един важен и значим въпрос за партията и обществото. Конгрес, който българският избирател скоро ще забрави. Даже проблемът, по който беше свикан, не се обсъди, защото Корнелия Нинова оттегли оставката си. Изниква законният въпрос - а тогава защо я подаде? За да влезе в редиците на тези, които си подават оставката и остават. По мое мнение Нинова въобще не трябваше да си подава оставката. 

Наближават важните местни избори и силите и енергията трябваше да бъдат съсредоточени в тях. С необмислената си оставка Нинова хвърли в хаос и напрежение БСП. Както самата тя призна: "Аз предизвиках този хаос и напрежение, аз ще се справя." После правилно постъпи, като си оттегли оставката, защото другото щеше да бъде протяжно безвремие, блокиращо дейността на партията за голям период от време. Всъщност с оттегляне на оставката конгресът приключи. Ето, затова казвам, че беше излишен, ако обстановката беше преценена правилно и не се реагираше емоционално. 

Излишен или не, конгресът се състоя. За съжаление нищо конструктивно и съществено не произлезе от него. Работата му започна с приемането на дневния ред. Приемаше се точно два часа. В тези два часа се говореше за какво ли не. Вместо да се обсъжда и гласува дневният ред, започнаха декларации в подкрепа на Нинова. Обсъждаха се и промени в устава, без да е приет дневен ред. Прозвучаха лични нападки и обиди. Деница Златева не се справи с ръководството на заседанието. Вместо да парира тези прояви, тя ги разреши, което доведе до излишно напрежение. Вместо конструктивна работа, изказвания по същество и решения превес взе борбата между "опозицията" в партията и "правоверните". Тя, опозицията, така и не намери сили да се противопостави и се предаде безславно. Но тук възниква един много важен въпрос - може ли БСП да има успехи с такъв вътрешнопартиен живот?

Та форумът приключи с оттеглянето на оставката на Нинова. Делегатите започнаха да напускат залата и в нея останаха около една трета от състава на конгреса. Ръководството, с изключение на Деница Златева, също напусна. А трябваше да се разгледа Политическият доклад на НС на БСП за резултатите от изборите за Европарламент и за задачите на БСП за участие в предстоящите избори за местна власт. Беше обидно докладът да се чете пред празната зала. В него имаше само една страница, посветена на предстоящите местни избори. И тя беше изпълнена с клишета като "гарантиране на силно местно самоуправление, осигуряване на качествено образование, достъпно здравеопазване, социална ангажираност". По доклада имаше няколко несъществени, скучни и бледи изказвания. Формалност и досада. Единственото политическо и идейно издържано беше изказването на Ани Пиринска, но и то потъна в атмосферата на негативизъм и безхаберие. В изказванията не се обърна достатъчно внимание на причините, довели до резултата на изборите за Европейски парламент. Изтъкваха се външни причини - администрацията, държавната машина, купуването на гласове, раздаването на пари. Но всички тези проблеми ще ги има и в следващите избори. 

Означава ли това, че и те ще бъдат загубени? Как БСП ще преодолее тази обстановка? На конгреса не беше даден отговор има ли партията решение на тези проблеми. Не се проведе дискусия по същество, по важните проблеми, които стоят пред БСП и България. БСП е оцеляла, печелила и ще печели, защото е идейна партия и тя не трябва да напуска терена на идеите, защото това е нейната сила. Партиите без идеи изчезват. БСП не трябва да се плаши от различните мнения, защото това, че имаш друго становище по даден въпрос, не означава, че си против ръководството. Богатство е да имаш различни мнения, идеи, които да се обсъждат в ръководните органи. Само така се стига до правилни решения. Не са необходими кухи фрази за единство. Без обединение върху идеи, принципи, послания единство не може да съществува. Иначе то е привидно и ще съществува до следващия трус. И в този смисъл ръководството трябва да създава атмосфера на доброжелателност, добър климат за работа, на свободни дискусии и да умее да обединява.

БСП има проблем. И то голям проблем. И той не е нито Корнелия Нинова, нито хората с различно мнение. А този проблем е, че партията не генерира доверие към себе си. Не може да убеди избирателите, че е алтернатива на ГЕРБ. Не се превръща в притегателен център за недоволните от управляващите. Проблемът е как да се убедят избирателите да гласуват за БСП. Избори се печелят, когато си убедил хората в твоите идеи и програми и можеш да ги изпълниш, когато си на власт. Тук ми се иска да отправя призив към общинските организации, които на конгреса декларираха подкрепа на Нинова. Истинската подкрепа към нея е общинските организации да спечелят предстоящите местни избори. И тогава тя ще получи признание и доверие.

В този критичен момент БСП трябва да прояви мъдрост и разум. Да остави настрана емоциите, раздорите, личните нападки. Необходимо е да се прояви принципност, искреност, да се вдъхне надежда на избирателите и членовете на партията. Те са в тази партия не заради отделните личности, защото личностите идват и си отиват. Те са в тази партия, защото вярват в социалистическия идеал. Да се получи обединение на основата на принципи, идеи и програма. Само така може да се работи сплотено и задружно за предстоящите местни избори.