09 Август 2022вторник10:59 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°.

Актуално

Eвропейският съюз - избори или избор на посока

Недоверието в съюза и институциите му продължава да расте

/ брой: 54

автор:Николай Шопов

visibility 1834

В края на май предстоят избори в Европейския съюз за Европарламент и председател на съюза. Не знам как е в другите държави, но в България не се чувства раздвижване и мобилизация. Практиката показва, че евроизборите не предизвикват голям интерес и емоции сред избирателите. Това е така, защото гражданите не чувстват европейските институции близо до себе си. Те са някак отчуждени от хората, някъде там, в Брюксел. А ние сме тук и имаме страшно много проблеми за разрешаване. Някои от тези проблеми могат да бъдат решени с помощта на ЕС, но не се решават. Гражданите вярваха, че в страната ни ще има върховенство на закона, сериозна борба с корупцията, прозрачност в управлението. Уви, нищо от това не стана. Това поражда скептицизъм към ЕС и недоверие към неговите институции. В много страни от Европа се изразява недоверие, има песимизъм и се наблюдава криза в общността.

2013 г. беше апотеозът на ЕС

Европа беше единна, всичко беше сияйно, хоризонтът чист, небето синьо и безоблачно. Отношенията със САЩ бяха олицетворение на евроатлантическо единство. Дори връзките с Турция и Русия бяха на добро ниво. Нищо не предвещаваше трусовете, които щяха да разтресат Европа. А имаше индикации, но кой да ги види. И след една година всичко се промени внезапно. Свъсиха се буреносни мрачни облаци над слънчева Европа. Мигрантската, емигрантската или бежанската криза /наречете я както искате/ сложи началото на разлома. Европа се оказа разединена. Задълбочи се пропастта между "Нова Европа" и "Стара Европа". За голяма изненада появиха се раздори между Италия и Франция, Австрия също има различни виждания. Да не говорим за позициите на Вишеградската четворка. Още по-изненадващо е, че  между Германия и Франция има различия и дори удари под кръста. 

Подписа се договорът в Аахен и след това Франция се обяви против "Северен поток 2". В Шенгенското пространство отново се появиха граници. Влошиха се отношенията с Турция и Русия. След избирането на Тръмп за президент и над евроатлантическото пространство се появиха черни облаци. Европа се оказа разделена. Може да се каже, че има три кръга. Основателите на ЕС, приетите от Централна Европа и приетите последни. Между тях различията са големи в икономически и социален план, в доходите, в стандарта на живот. А това води и до различия в оценката на събитията, проблемите и вземането на решения. Дори в партиите и коалициите има различни мнения. В ХДС/ХСС се роди радикално крило "Съюз на ценностите", което иска връщане към християнските ценности. Всъщност какво става с така прокламираните европейски ценности? Вече се води спор - консервативни или европейски ценности. 

Защо се стигна дотук? 

Защо се появиха националистически, ксенофобски, популистки, крайнодесни партии? Кой е виновен? Виновният бързо беше намерен. Едва ли има изненадани от виновника. Тридесет години след падането на Берлинската стена Западът намери своя враг - Русия. Посочи "този лош човек" Путин, който иска рухването на ЕС, води хибридни войни, кибератаки, намесва се във вътрешните работи на държавите, избира президенти, предрешава референдуми. Какво европейско късогледство и безпомощност! Другият виновник е Тръмп. Който не може да реши проблемите, търси външни врагове. Европейските лидери се оказаха неспособни да се справят с проблемите, да ги анализират, да приемат адекватни решения.

Проблемът на Европейския съюз е, че се намира в двойствено положение. Той не е единен организъм, няма възможности да взема решения за тази многонационална общност, състояща се от държави, различаващи се в социално-икономическо, културно и мисловно отношение. В същото време няма и яснота, доколко са суверенни отделните държави. Всичко това пречи да се вземат бързи решения по важни проблеми. Като добавим към това и невероятната бюрокрация, с която са обрасли структурите на общността, ще стане ясно защо те не могат да вземат решения дори и по второстепенни въпроси като смяна на времето. Две години не могат да решат какво и откога да стане това. А и работа ли е това на ЕС? Нима този елементарен въпрос не може да се реши от държавите членки? 

Ясно е, че трябва да се промени механизмът за вземане на решения, да се определят приоритетите, които са важни за развитието на съюза. Изключително важно е да се установи, доколко самостоятелен е Европейският съюз във вземането на решения. Практиката и историята показват, че ЕС в повечето случаи изпълнява волята на САЩ и не се съобразява с интересите на европейските народи. Трябва да се реши проблемът със суверенитета на ЕС, което е трудна задача, заради зависимостта от САЩ във военно отношение. ЕС не е военна сила и чрез НАТО всъщност се изпълняват желанията на САЩ. Изграждането на общоевропейска армия е дълъг процес, а и не се знае дали въобще ще започне. Този въпрос се поставя периодично още от 50-те години на 20 век, но нищо не се прави. Явно е по-добре да живееш охолно и безгрижно, докато друг се грижи за твоята безопасност.

Съюзът се провали с решаването на мигрантската криза. С години 

не се намираха решения 

на важни въпроси като доходите, бедността, неравенството, несправедливостта. Не се обединяват усилията в борбата с тероризма. За какъв обединен ЕС може да става дума, като има социална несправедливост? За каква обединена Европа може да става дума, когато има такава голяма разлика в доходите в отделните държави, в стандарта на живот? За каква обединена Европа може да става дума, когато липсва върховенство на закона в някои държави, нарушава се свободата на словото и медиите се поставят под контрола на властта? За каква обединена Европа, когато дори между основни двигатели на европейската интеграция, като Германия и Франция, има разминавания? Макрон предложи минимална работна заплата за целия Европейски съюз и Германия веднага изрази отрицателно отношение. Как да бъде обединена Европа, когато европейските държави купуват оръжие американско производство, а не европейско. А какво става със свободната търговия, когато от САЩ се налагат най-разнообразни санкции не само срещу Русия, но и срещу европейските държави. Какъв е отговорът на Европа? Мълчание и съгласие. ЕС се руши и от партийната бюрокрация. ЕНП е готова да влезе в съюз и с дявола, само и само да запази позициите си на най-голяма партия в европарламента и да оглави европейските институции.

Всички тези пропуски в работата на европейските институции доведоха до недоверие в ЕС. Те са причината за радикализирането, за възникването на националистически партии, за възхода на крайнодесните, за появата на антисемитизма. Демокрацията се руши не само от кибератаките, но и от неравенството, несправедливостта, лъжата и измамата. Агресивността срещу Русия няма да помогне за решаването на проблемите, които стоят пред Евросъюза. Това е отклоняване на вниманието от важните процеси, които трябва да се извършат в този многонационален организъм.

"Европейският дом се нуждае от капитален ремонт". Това са думи на руския външен министър Сергей Лавров. И не можем да не се съгласим с него. За да се определи посоката на развитие на ЕС, е необходимо да се постави точна диагноза за състоянието на съюза. Неолиберализмът ли е вярната посока за бъдещото развитие? На колко скорости ще се развива Европа? Съществува ли Шенгенското пространство? Има ли бъдеще общоевропейската отбрана и може ли Европа да си осигури самостоятелно безопасност? Може ли Европа да участва сериозно в създаването на нов международен ред в бъдеще? Ще се променят ли механизмите за вземане на решения? Бюрокрацията ще намали ли влиянието си? ЕС ще си осигури ли независимост от САЩ? Какъв ЕС - интегриран или общност на национални държави? Ще се върне ли Европа към социалните си корени? Ако не се отговори на тези, а и на много други въпроси, ЕС може да изпадне в още по-голяма криза и да се окаже пред разпад. 

Предстоящите евроизбори могат ли да дадат отговори на тежките въпроси, които стоят пред ЕС? Аз се съмнявам, че това ще стане. А това ще увеличи несигурността и възхода на националистическите, крайнодесните и дори неофашистки партии и движения.        

Задават се водни бунтове в страната

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 153

Метани

автор:Мая Йовановска

visibility 157

/ брой: 153

Влиза в сила планът на ЕС за икономии на газ

автор:Дума

visibility 0

Задават се протести за скъпата вода

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 153

Пращаме в ЕК новата програма за конкурентоспособност

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 153

Докладът на "Амнести интернешънъл" за Украйна предизвика гняв

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 152

САЩ с нова военна помощ за $1 млрд. за Украйна

автор:Дума

visibility 335

/ брой: 152

Уенди Шърман: Внимавайте с авторитарните режими

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 152

Левите партии в Италия се обединяват за изборите

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 152

Забравен в болница

автор:Аида Паникян

visibility 162

/ брой: 153

Двуцифрената инфлация сложи край на партито в Европа

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 153

Проучване: Правителствата и ЕС са виновни за скъпия газ

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 153

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ