Език свещен...

В ръцете си държа една брошура за Фестивал на здравето, провел се през юни тази година в Южния парк. Прекрасна инициатива! След като преобладаващата част от населението у нас е далеч от здравословния начин на живот, такива прояви са много необходими. Съвети за правилно хранене, спортни занимания и, разбира се, реклама на различни фирми, чиято продукция е насочена към това да направи живота ни по-добър и качествен. Но...
Вглеждайки се в списъка с фирмите, които се представят на това събитие, останах изумен. В България ли се намирам, в чужбина ли? Имената на повечето от участниците са изписани или на латиница, или самите фирми имат латинско (английско) звучене. Направих си труда да проверя при колко от тях името или заявената дейност са с български думи и букви. От близо 90 участници, се оказа, че свръх сили мога да отделя 20-ина. Всичко останало за човек, който не говори английски, би било трудноразбираемо.
Не казвам, че не трябва да говорим чужди езици. Но къде остана българският? Къде е езикът, съхранил ни като нация и за който наши сънародници са плащали с главите си?
През последните години непрекъснато се правят опити да бъде приет Закон за езика, който да се опита да спре този губителен за нацията ни процес. Неведнъж сме повдигали този въпрос на страниците на ДУМА. Глас в пустиня. 
Тази брошура, както и самата проява, е насочена основно към младите хора, към подрастващите. Те със сигурност ще се справят с английските имена и фрази, но дали знаят българските им съответствия? Забелязвам твърде тревожна тенденция. Докато преди 15-ина години, когато правех забележка на ученици, че използват чуждици, те се притесняваха и заедно търсехме българските съответствия. Днешните ученици обаче нехаят в такава ситуация. Вдигат рамене, всички говорят така, така си пишем в интернет, на кого му пука, нали се разбираме.
Това е разрушаването на българското. Целенасочен процес, който вече започна да дава отровните си плодове, създавайки нация, на която не й пука за собствената идентичност.
Трябва да учим децата ни да се хранят правилно, да спортуват, да водят здравословен начин на живот. Но също така трябва да ги учим и на българско самосъзнание, на уважение към родния език. Физическата деградация и духовното обезличаване са двете страни на една монета, срещу която ще получим само забвение.