Гърция в свободно падане

Спомням си как в зората на демокрацията самозвани познавачи разсъждаваха за състоянието на духа на българите, живели през втората половина на миналия век "под гнета на комунизма". Обясняваха, че сме имигранти в собствената си държава, спазващи правилата на еднопартийната система, но бленуващи за благосъстоянието на развития Запад. След четвърт век пориви към мечтаното благополучие то все още е недостижимо за повечето от нас, но важното е, че имаме завидна макроикономическа стабилност за разлика от гърците. 
Към времето на разсъжденията за вътрешното ни емигрантство ме върна репортаж от миналата събота на агенция Франс прес от Атина: "На пейка в Атина под развяващо се гръцко национално знаме пред православна черква двама бездомници философстват за финансовата криза, която опустошава страната им и ги изхвърля на улицата.
- Какво да кажа за положението?- пита се 45-годишният Андреас, който е работил като строител, преди да секне строителният бизнес и вече шест месеца спи по столичните улици.
- Гърция никога няма да умре. Гърците обаче ще погинат. Това е положението - отговаря си той, като присвива рамене.
- Няма дом, няма баня, няма живот - добавя Михалис със срамежлива усмивка.
Четиридесет и три годишният брадясал мъж, който е работил като кожар, е бездомник от три години. Той смутено отваря раницата си с цялото му имане, с което преживява. Изключение правят само книга на хуманиста и Нобелов лауреат Гьоргос Сефарис, живял през миналия век и посветил творчеството си на отчуждението, смъртта и духовното наследство на Гърция, и записки на собствените му мисли, изписани с червено мастило върху намачкана хартия, озаглавени "Самота".
След пет години сурови ограничения пенсиите и заплатите на гърците бяха силно орязани. Безработицата стигна 26 процента, а сред младите хора тя скочи близо до 50 процента. Броят на Гърците, които са на прага на бедността, се е удвоил в периода между 2008 и 2013 г. с над 44 процента. Това са актуални данни, публикувани от Международната организация на труда. И това не е последното зло. Суровите реформи, поставени като условие от кредиторите от еврозоната, за да влезе в сила нов спасителен план за Гърция. Предявените изисквания за по-високи данъци и още по-големи съкращения на разходи вещаят нови по-тежки изпитания за гърците".
Това заключение на Франс прес ме подсеща за констатацията на американския политически анализатор Джордж Фридман, директор на частната агенция за глобално разузнаване и геополитически анализи Стратфор, наричано свойски в САЩ "частното ЦРУ", че след НЕ-то на референдума, Германия, като най-влиятелен фактор в монетарния клуб на богатите, е оставила гърците да се пържат в собствения си сос.
"Вярно е, че мнозина бяха в състояние да получават подкрепа от близките си", продължава репортажът на френската агенция, "но Андреас и Михалис  казват, че не са сред тях. На малкия площад, седнали на пейката, който наричат свой дом и над който е разперила ръце статуя на Дева Мария, двамата свиват по цигара с марихуана. Около тях щъкат търсещи храна гълъби. Зад тях се откроява името "Модерни времена" на затворена книжарница.
През последните пет години се наблюдава голяма църковна, благотворителна, бизнес и индивидуална активност в помощ на нуждаещите се. В подножието на Акропола на площад "Монистираки" малка група доброволци, някои от тях самите те бездомници, варят спагети в огромна тенджера. Обществената кухня през последните четири години приготвя храна с общински средства. И не прави само това, а дава и човешка топлота, и малко надежда.
- Вярвам, че ни трябва солидарност, за да успеем - казва фризьорката Рула, която отговаря за приготвянето на храната.
 Петдесетгодишният Димитрис Фуракис от три години живее на улицата, след като е уволнен от сервиз за автомобилни гуми. Спасителна сламка за него се оказва запознанството му с доброволческата група. Благодарение на това запознанство той успява да намери подслон в изоставена сграда и сега гледа по-обнадежден в бъдещето.
- Вярвам в Бог, но не очаквам той да ми помогне - казва той. Но попитан дали вярва на премиера Алексис Ципрас, все пак отговаря утвърдително.
Ципрас миналата седмица успя да прокара в парламента противоречивото споразумение с ЕС за спасителен план, макар да казва, че не вярва в него, но смята, че така ще се избегне излизането на Гърция от еврозоната. Янис Кондоянакис от неправителствената организация "Праксис" обаче смята, че новото споразумение може да влоши силно положението на бедните и предупреждава, че правителството трябва да има изричен план за справяне с проблема.
- Имаме големи празноти в основни направления на работата на правителството - казва Кондоянакис. Той ръководи постоянен център, който предлага на нуждаещите се храна, медицинско обслужване, баня и пералня. Неговите наблюдения показват, че броят на хората, търсещи услугите на атинския център, е нараснал на 130 души на ден. И констатира, че докато преди време посетители на центъра са били главно мигранти, които търсят спасение от бедност и от войни, сега гърците вече са между 40 и 50 процента от посетителите.
Край кухнята в центъра на Атина, организирана от Патриаршията и общината, Футеини Кизули отваря пластмасова кутия, за да покаже какво са й дали от кухнята: две порции грах с картофи и малко хляб. Преди да прибегне до услугите на кухнята, шестдесет и две годишната жена е раздавала листовки, които информират хората къде могат да получат помощ, но никога не й е минавало през ума, че и тя може да се окаже сред тях.
- Живеех с илюзията, че кризата няма да ме засегне. Но съвсем естествено е случващото със съседа да те сполети и тебе.
На пейката Андреас и Михалис задълбават в бистренето на политиката.
- Сега Бог са парите. Това е фашистка икономика. Еврото ще погине - съгласяват се двамата. Но сега имат по-сериозни грижи. Време е да отидат до кухнята за топла супа.
- Все още не сме видели истинските поражения от кризата. Продължаваме да сме в свободно падане. Как ли ще свърши това?- пита се Андреас.
 

Графит на бездомник, изрисуван в центъра на Атина