18 Април 2024четвъртък23:49 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Снимка BLOOMBERG

На фокус

Газ срещу рубли - дамоклев меч над икономиката на ЕС

Срещу овчия възторг от подкрепяне на чужди политически игри ще получим за пореден път свиване и фалити на производства

/ брой: 59

автор:Румен Гечев

visibility 465

Румен ГЕЧЕВ


На 22 март президентът на Русия Владимир Путин обяви, че сделките с т.нар. неприятелски страни за износ на природен газ ще стават само срещу рубли и те трябва да бъдат купувани само на вътрешния руски валутен пазар. Това е поредната ответна реакция на Русия срещу лавината от икономически санкции, наложени основно от страните членки на НАТО след началото на военния конфликт между Русия и Украйна. Новият валутен режим по покупко-продажба на природен газ трябва да влезе в сила до една седмица, т.е. от началото на април.
Този ход на Русия едва ли може да бъде определен като толкова неочакван. Тенденциите в макроикономическите показатели, касаещи международната търговия и международния валутен пазар през последните 15 години, и особено след 2014 г., ясно подсказваха, че Русия и Китай последователно намаляват валутните си резерви в щатски долари, увеличават резервите си в злато, подготвят валутно-финансовите си системи за устойчива самостоятелност и висока степен на независимост от господстващата сега доларова доминация в световните икономически отношения. Разбира се, това бе съпроводено и с преструктуриране на техните външнотърговски политики, както по отношение на географската им насоченост, така и по отношение на групите стоки и услуги. Но една от наложените санкции - замразяването на задграничните валутни резерви на Русия в общо изражение на около 300 милиарда долара, подейства като

мощен ускорител на тези процеси

Целта на САЩ е ясна: срив в курса на рублата към долара и другите конвертируеми валути и колапс на руската финансово-икономическа система поради очакваното от тях бързо изчерпване на валутните резерви. Същевременно бе приложен и безпрецедентен натиск за ограничаване на вноса на петролни продукти и природен газ, за да се ограничат текущите валутни приходи на Русия и така да се скъси периодът, през който се очаква сриването на рублата.
Подобен подход, приложен от президента Рейгън през 80-те години на миналия век, сработи и несъмнено бе един от ключовите фактори за задълбочаване на икономическите проблеми и разпада на бившия Съветски съюз. Тогава въздействието беше "по-пазарно" - чрез натиск върху Саудитска Арабия и други основни износители на петрол бе постигнато значително увеличение на добива и износа на черно злато, което доведе до срив на пазарните му цени и значимо свиване на  валутните приходи на Москва. Но сега картината е доста по-различна.
Първо, в собствените си трезори Русия разполага с конвертируеми валути (долари, евро, стерлинги, юани и др.) в доларов еквивалент от 600 милиарда. Към това трябва да добавим и натрупани златни резерви от над 2300 тона.
Второ, с решението за продажба на природен газ само срещу рубли националната руска валута получава още една подкрепа от "синьо злато". Доколкото природният газ е универсална стока, продаваема и търсена на международните пазари както златото, то продажбите в тези "неприятелски страни" само срещу рубли е мощен стабилизиращ фактор. И движението в курса на рублата към долара и еврото през последните 24 часа го доказват - рублата поскъпва срещу тези валути поради очакваните промени в търсенето и предлагането на различни валути. Защото по обективните пазарни закони, сега вносителите ще трябва да купуват рубли, т.е. търсенето на рубли ще им вдига цената, а увеличеното предлагане на "традиционните валути" ще ги поевтинява.
Трето, руското правителство въведе ограничения по досегашния свободен трансфер на  вътрешния си пазар на рублата в други конвертируеми валути. Така ще бъде силно ограничено търсенето на други валути, респективно това ще стабилизира собствената валута.
Четвърто, очевидно е, че Русия ще бъде подкрепяна от мощната китайска икономика, в т.ч. с нейните огромни валутни резерви и практически необятен пазар за пренасочване на руски износ.
Пето, Китай и Русия са на финалната права за въвеждане на обща валутна разплащателна система на основата на юана. В тази връзка е и съобщението от последните дни, че най-големият износител на суров петрол в света - Саудитска Арабия, е готов да изнася петрола си в Китай срещу юани. Това очевидно ще налива вода в тази воденица.
На фона на този сценарий възниква въпросът дали САЩ и ЕС ще могат да ограничат вноса на природен газ и петролни продукти от Русия и така да подкопаят валутно-финансовата й система (през 2021 г. приходите на Русия от петролни продукти и природен газ са съответно 170 милиарда и 62 милиарда щ.д.). Експертите твърдят, че това не може да стане поне в близките две-три години. За САЩ забраната на вноса от Русия не е проблем, тъй като той заема между 3 и 5% от общия им внос и лесно може да бъде заменен от увеличено собствено производство и промяна във вносителите.

Но за ЕС нещата стоят коренно различно

Сега около 40% от потребностите на Съюза от природен газ (около 150 милиарда кубически метра през 2021 г.) и над 25%  от петрола идват от Русия. Намерението на ЕС да съкрати с 2/3 този внос още през 2022 г. изглежда доста нереалистично поради следните причини:
Първо, капацитетът на САЩ в производството на втечнен газ за експорт е вече натоварен на почти 100%. Основните износители заявиха, че за разширяване на производството ще им трябват поне две години.
Второ - нещо изключително важно: целият енергиен сектор на Щатите е частна собственост и американското правителство по никакъв начин не може да нарежда и да променя дестинациите и условията на доставки. Затова сегашните западноевропейски совалки на президента Байдън се отличават с натиск за засилване на санкциите срещу Русия, но той не може реално да предложи сигурен заместител на този внос. Нищо не гарантира, че корабите с втечнен газ от американските брегове ще се насочат към Западна Европа, а не към печелившите азиатски пазари.
Трето, Кувейт вече заяви, че няма капацитет да замени руския износ, тъй като изпълнява дългосрочни търговски договори - основно в посока Азия. За Иран - да не става дума.
Четвърто, собственото производство на ЕС (основно в Норвегия) не може да расте съществено, още повече, че времевият хоризонт на изчерпване на собствените ресурси от природен газ е ограничен. Твърде рискови се оказаха и опитите за прекалено увеличение на дела на възпроизводимите енергийни източници - слънце и вятър. Капризите на природата през последния есенно-зимен сезон бяха една от причините за "полета на цените" на електричеството.
Във всеки случай над икономиката на ЕС проблясва дамоклев меч. Още преди въвеждането на последните санкции цените на природният газ надскочиха летвата от 1500-2000 щ.д. за хиляда кубически метра. После прескочиха и психологическата граница от 3000 щ.д. За сравнение - само преди година тази цена беше 180-200 щ.д. Това обяснява защо ЕС прави отчаяни опити да не се огъне докрай под натиска на САЩ да спира вноса на природен газ. Защото, ако замяната на руския петролен внос е донякъде реалистична, макар и при неизбежно значително по-високи цени, то при природния газ нещата изглеждат доста по-ултимативни и още по-скъпи. Няма съмнение, че при тези условия ЕС ще трябва да плати тежката икономическа цена на геополитическите маневри на САЩ срещу Русия и Китай.

Къде е България в целия този пъзел?

Правилно се досещате - ние ще сме страната, която много вероятно ще плати най-високата икономическа цена. Защото нашата зависимост от руския внос на въглеводороди е около 80%. Няма надежда скоро да има нови тръбопроводи от Аляска или Бруней. Нямаме пристанищна инфраструктура за внос на втечнен газ, а даже и през очакваната нова връзка с Гърция технологичният капацитет е ограничен. Рискови са надеждите и за азерския газ, който е ограничен - до един милиард кубически метра годишно, при наше потребление от около 3,5 милиарда кубически метра. А е публична тайна, че Русия се е "погрижила" чрез покупки, инвестиции и други политически хватки да запази своето доста силно влияние върху производството и експорта на азерски газ.
Очакванията са: по-високи цени на всички енергийни източници, независимо откъде се внасят, по-скъп ток и като резултат - повишаване на ценовите равнища по цялата верига. Да припомним, че българското производство има най-ниска енергийна ефективност в ЕС и даже спрямо повечето балкански страни.
Срещу овчия възторг от подкрепяне на чужди политически игри ще получим за пореден път свиване и фалити на производства в тежката промишленост, увеличение на потребителските цени и прочие нерадостни събития. Когато някой забравя правилото, че политиката трябва да обслужва икономиката, а не обратното, то той трябва да бъде готов за неизбежните тежки последици.
Щем не щем, ще трябва да покриваме търговския си дефицит с Русия, възлизащ на 2,5 милиарда евро през 2021 г., като харчим валутния си резерв за закупуване на рубли. Така, за добро или лошо, ще имаме скромен принос за укрепването на рублата и отслабването на долара и еврото. И на този фон за нас е важен не толкова въпросът дали и как ще издържи рублата, а дали и на каква социално-икономическа цена ще издържим ние, българите. Отговорът на този въпрос ще получим в близките месеци.

Токът за бита още година с фиксирана цена

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Общински проекти за 1,9 млрд. лв. са одобрени от МРРБ

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 74

Домакинствата заплашени от "водна бедност"

автор:Дума

visibility 337

/ брой: 74

ОМВ търси партньор за проучване за нефт и газ в Черно море

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Словакия отхвърля мигрантския пакт

автор:Дума

visibility 392

/ брой: 74

Сърбия осъди решение на ПАСЕ за Косово

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 74

Байдън е годен за президент

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 74

Накратко

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 74

Терористичен атентат

автор:Александър Симов

visibility 409

/ брой: 74

За аматьорщината в киното

visibility 335

/ брой: 74

Г-н Президент, сменете Главчев, не преговаряйте с мафията!

автор:Дума

visibility 340

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ