21 Май 2022събота06:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Земеделци - емигранти в Югославия, 1925 г.

Черно на бяло

Георги Димитров: Ще смъкнем Александър Цанков без намеса на сърбите

/ брой: 237

Това изследване ще отвори очите на всеки, който иска да узнае не какви събития са се случили през 20-те и 30-те години на миналия век в отечеството ни - те са известни, а какво и кой стои зад тях. Става дума за кръв, за насилия, за предателства, боже мой колко много предатели в полза на някогашна Югославия е могло да се пръкнат в нашата родина! Стотици продали се хора, а някои от тях достигнали до най-високите постове на държавата. Някогашният дипломат Кирил Тодоров е извършил наистина непосилна, но блестяща работа, преди всичко в сръбските архиви, за да публикува непознати у нас документи, които говорят, че сърбите са искали да влязат с въоръжена акция в България, да свалят Александър Цанков и да получат в замяна Петричко! Освен, че без да му трепне окото, изнася "черните" имена на радетелите за това - Г. М. Димитров, "агента на югославската пропаганда" Никола Петков, Дамян Велчев, Константин Муравиев, Георги Вълков, Борис Бумбаров, Ценко Барев, Милан Дренчев..., той изчиства клевети за някои видни политически дейци, да речем за Георги Димитров, който категорично отказва Александър Цанков да бъде свален с въоръжена намеса на друга държава - на сърбо-хърватско-словенското кралство. На чужди агенти сега се вдигат паметници, кръщават се улици. Г. М. Димитров е служил на още няколко разузнавания, а днес и булевард, и спирка на метро носят името му. А за Георги Димитров, който в решителни моменти, с риск за живота си защитава съществуването на България, се унищожава и най-малкият знак. Не сме народ, не сме народ...

Повечето апологети на кървавата разправа след априлския атентат 1925 г. в църквата "Св. Неделя" се опитват да я оправдаят с решенията на първия съдебен процес по наказателно дело №399/1925 г., което започва на 1 май 1925 г. и на 11 май председателят на Софийския полеви военен съд подп. Чипев произнася присъдите. А още на следващия ден започва вторият - т.нар. процес срещу помагачите, сред които и чужденци като Адела Мале-Николова, Жорж Мале, Евгений Леже, Мария Леже и поне дузина сръбски разузнавачи. Евгений Леже получава смъртна присъда, но френският посланик у нас Жорж Пико изнудва цар Борис и той отменя смъртната му присъда и незабавно го освобождава. 

Нужни са месеци и години, за да се стигне до истината в един толкова загадъчен и сложен атентат, чиито следи водят към Сръбското кралство, Франция, Германия, Англия и Москва, а нашите военни следствени и обвинителни органи се справят само за 14 дни. Нека всеки читател сам реши дали е възможно това, или целта е била само да се посочат с кървавия пръст комунистите и земеделците. 

Това не пречи на днешни псевдоисторици и журналисти да сипят лъжи и недомислици. Книгата на Кирил Тодоров предоставя чудесна възможност и за други гледни точки - тя просто ни принуждава да мислим.

Из "Разузнаванията на кралска Югославия срещу България и ВМРО (1920-1941)", Кирил Тодоров, изд. "Ирин-Пирин", 2021 г.

... Разузнавателните служби на Кралството и специално Таса Динич много внимателно наблюдават контактите между земеделските ръководители и тези на Комунистическата партия в емиграция. По тяхно нареждане членовете на БКП задължително се регистрират като земеделци и публично се декларират като такива... До договореност за сътрудничество обаче не се достига и комунистите отиват във Виена, където се създава Задграничното бюро на БКП. Следващата среща се провежда по инициатива на Коста Тодоров в началото на ноември 1923 г. в австрийската столица. Там Тодоров излага своя план за въоръжена акция за сваляне на режима в България, която се планира за март 1924 г. Съобщава на Димитров, че правителството на КСХС (Кралство на сърбите, хърватите и словенците) му е обещало 30 000 пушки, 200 картечници и дори 2-3 самолета и го моли да сондира в Москва получаването на заем, който да бъде използван за въоръженото нахлуване...

 

Таса Динич (в средата)

Един от първите документи засяга разговора му (на Динич) в Пирот с Георги Димитров и Васил Коларов, непосредствено след Септемврийския погром и преминаването в КСХС със значителен брой техни другари. Той е озаглавен "Поверително съобщение №171 от 30.09.1923 г. Доклад на разузнавателния офицер Т. Динич за разговора с Димитров и Коларов в Пирот". В него се съобщава, че Димитров и Коларов са "прибегнали" в КСХС заедно с още 200 революционери, между които имало адвокати, запасни офицери, окръжни управители и др. Те са информирали разузнавача, че избухването на въстанието е осъществено непланирано и че комунистите веднага след Деветоюнския преврат са влезли в контакт с ръководството на земеделците. Изчаквали са най-удобния момент за започването на въстанието. И в други архивни документи... се дават сведения за бягството на двамата. Българската власт използва това бягство, за да разпространи новината, че кралският разузнавателен офицер Танасие Динич е участвал в подготовката на въстанието...

До споразумение между земеделци и комунисти се стига на срещата им в Москва през февруари 1924 г. ... Първоначалният план предвижда държавен преврат за пролетта на 1924 г. По-късно се отлага за есента на същата година, а след това, поради променените политически условия - и за пролетта на 1925 г. В първия вариант, освен участието на земеделците, комунистите и федералистите, е договорено взаимодействие с ренегатите от ВМРО и тогавашни войводи на "Удружение против бугарских бандита" (Ст. Мишев и др.), както и със сръбските четници, ръководени от Илия Трифунович Бирчанин и Коста Милованович Печанац. Планът за преврата предвижда пет фази: 1/ Нападение на Тодор Паница в Петрички окръг, най-здравия опорен пункт на федералистите, два дни преди започване на общата акция, с цел да се отклони колкото се може повече българска войска. 2/ Нападение на Стоян Мишев с ренегатски групи от Южна Сърбия (така официално е наричана Вардарска Македония в КСХС и Кралство Югославия от 1919 до 1941 г. - б.а.) в направление Кюстендил. 3/ Нападение на отряди български емигранти и сръбски четници под командата на Коста Печанац и Илия Трифунович Бирчанин в направление Сливница - София (при възможност да се проведе с влакове). 4/ Нападение на отряди от емигранти през Белоградчик в направление Враца. 5/ Въстание в цяла България под ръководството на вътрешните акционни отряди на селските и работнически комитети.

... C ускорени темпове започва въоръжаването на българските емигрантски отряди и пренасянето на оръжие и муниции. За укрепване на организацията става необходимо значително да се увеличат финансовите средства, с които разполага емиграцията. С такава цел Коста Тодоров и Александър Оббов предприемат обиколка из европейските столици. От частни лица те получават в Париж 250 000 френски франка. Емил Вандервелд... от името на Социалистическия интернационал им помага в Брюксел да закупят 200 000 френски франка, а от чехо-словашките земеделци и социалисти получават 350 000 крони...

Първите доставки са изпълнени във Виена чрез австрийските железничари, които превозват оръжия от Италия в Унгария. Закупени са 20 картечници и 500 автоматични пистолета...

Освен

получените от европейски политически и държавни организации пари

Тодоров влиза в контакт през 1924 г. с един от най-известните български банкери, свързан с френските финансови и икономически кръгове, чието име прикрива по конспиративни съображения (Анжело Куюмджийски - б. Хр.Г.). От него получава чек за 500 000 франка, равностойни на 25 000 долара... 

Никодим Ст. Николов съобщава в спомените си за предадено оръжие на емигрантите: "През м. септемврий 1924 г. сръбските военни власти дадоха голямо количество оръжие на всичките канали по старата сръбско-българска граница, а най-много на Берковския, Царибродския и Неготински канал. Всичко бяха дадени повече от 50-60 хиляди пушки, една не малка част бе внесена в България".

Става напълно ясно, че Таса Динич наблюдава, следи, контролира и направлява работата на емиграцията и подготовката за въоръжено нахлуване в България. Планът, в пълни подробности, за сваляне правителството на Ал. Цанков от въоръжената земеделска емиграция, подпомогната от сръбските четнически паравоенни формации... изцяло е известен на Динич и се намира в неговия архив... Прави впечатление, че планът - такъв важен документ се намира в личния архив на Таса Динич, който между другото първоначално е привърженик на въоръжено нахлуване в България предимно на кралската армия за окупиране на Кюстендилски и Петрички окръг и завладяване на мини Перник...

Става ясно, че великите сили се стараят да избегнат още един конфликт в поредицата от такива в югославско-българските отношения, защото, както в началото на март лондонският "Таймс" пише, "западните страни свикнаха да се страхуват от бунтовете в Македония" и с оглед на нестабилната близкоизточна криза всеки балкански конфликт може да има дългосрочни и опасни последици". В текста се добавя, че са малко тези, които се застъпват за идеята за Независима Македония, тъй като никой не желае още една малка и нестабилна европейска държава, на която е нужна чужда подкрепа. "В Македония няма здрава основа за един независим политически живот" - заключава уважаваният британски ежедневник... 

Военната върхушка в Белград предприема план за

окупиране на части от българската територия

с цел ликвидиране на базите на ВМРО. Следователно е имало решение войската да се употреби в определен момент. В края на краищата Ракич ясно заявява на Цанков: преминаването на комитски чети през границата ще се разглежда като casus belli...

Ракич (посланик на Югославия - б. Хр.Г.) разговаря с Калфов, който му съобщава имената на петнадесет арестувани македонски войводи. Посланикът му заявява, че всички информации показват, че "целта на акцията не е сериозна" и че "затворените лица са маловажни, а са оставени на свобода главните водачи и дейци". Калфов останал разочарован и възбудено отговорил: "Когато Вие така мислите, какво тогава ще каже Белград. Ние излагаме нашия живот, защото македонците ще ни избият като стока, а вие непрекъснато се съмнявате във всяка наша акция и във всяко наше намерение. За мен сега ситуацията е напълно ясна. Всички наши усилия са напразни и никакви мерки от наша страна няма да ви задоволят. Вие не желаете да се обясним и споразумеем, а по всякакъв начин търсите повод да ни нападнете". Ракич е заключил, че с тези мерки българското правителство е целяло да преобърне европейското обществено мнение в своя полза и да пренесе спорния терен пред Обществото на народите, показвайки своите мерки като огромна жертва, която е понесло в името на мира на Балканите...

Отчитайки неблагоприятната обстановка в България, създадена през пролетта на 1925 г. и липсата на шансове за успешно въстание на Вътрешните сили, Ал. Оббов и К. Тодоров се върнаха отново на варианта за

въоръжена намеса от страна на Югославия

Те започнаха тайни преговори с правителството в Белград за сключване на споразумение за персонална уния и създаване на Югославска федерация. Хр. Стоянов и Н. Атанасов не бяха уведомени. Както отбелязва самият К. Тодоров в писмо от 20 март 1925 г., преговорите се пазели в "абсолютна тайна" и за тях Акционният земеделски комитет също нищо не знаел и не бил питан. Той съобщава още и за изразено несъгласие на БКП за участие на чужди държави в борбата за свалянето на Цанков и за установяване на земеделско правителство. К. Тодоров водеше преговорите в Белград на следната основа: 1. Югославия дава известни въоръжени сили в подкрепа на земеделската емиграция за събаряне на Цанков и за установяване на земеделското правителство. 2. България влиза в персонална уния с Югославия. 3. Отстъпват се на Югославия Петрички окръг и мина Перник и др. ... 

След като в ЗП на БЗНС се получи утвърдителен отговор от Земеделския акционен комитет в България в подкрепа на готвеното от К. Тодоров съглашение с Югославия, Н. Атанасов и Хр. Стоянов заедно с Гаврил Генов решиха да свикат на 28 март 1925 г. в Ниш обща конференция на земеделци и комунисти. В нея трябваше да се разобличат плановете на Ал. Оббов и К. Тодоров и да се отхвърли готвеното споразумение... Конференцията се състоя... в Ниш, в дома на Червения кръст. Тя се ръководеше от Г. Генов. На нея говориха Хр. Стоянов, Ст. Цанов и др. Остро се осъди политиката на Ал. Оббов за сключване на споразумения с Гърция и Югославия, които бяха против националните интереси на България. Разкриха се неговите тайни връзки с правителството на Цанков... Конференцията реши да се изключат от ЗП на БЗНС Ал. Оббов и К. Тодоров и на тяхно място се посочиха В. Димов, Н. Захариев, Ст. Донев, които поддържаха линията за ненамеса на чужди държави и за единна борба на земеделци и комунисти против Цанков...

На конференция в Белград участват Ал. Оббов и К. Тодоров. От документираните изказвания заслужава внимание един пасаж от изказването на последния: "Аз казвам, че няма защо да се страхуваме от комунистите, защото със сръбската дивизия и 5000 доброволци щяхме да се справим с тях. Които стоят мирно - на свобода, а които не мируват - под нож".

Не можем да не свържем тези думи с водените от К. Тодоров преговори с югославските власти. Ясно е, че той е договорил за участие във въоръжената акция в България включването на една цяла сръбска дивизия...

На основание на съществуващите данни Танасие Динич докладва, че Недялко Атанасов и Христо Стоянов не желаят да подпишат споразумението с Гърция, защото не приемат да се откажат от излаза на Егейско море, за което властта в Атина е била готова да плати 5 000 000 драхми. Като приложение към доклада си той изпраща препис от договора, който е подписан в Москва на 11 март 1924 г. между Георги Димитров от името на БКП от една страна, а от друга - Коста Тодоров от името на Задграничното представителство на БЗНС и Стефан Царов - член на Главния комитет на БЗНС, за подготовка на революционна активност на комунистическите и земеделските организации в България и в емиграция. Със специален член е уточнено акцията да се провежда без участието на югославската войска и четници. Към договора е подписан и отделен протокол, с който българската земеделска организация се задължава от оръжието, което ще получи от КСХС, да предаде 10 000 пушки и няколко картечници на комунистите в България. Съветският съюз бил готов за това оръжие да заплати 20 000 000 динара директно на Коста Тодоров...

Планът за въоръженото навлизане и държавен преврат не се осъществява поради случилите се в България събития през април... Въвежда се военно положение и полицията арестува всички противници на режима... Всички видни комунисти са задържани от полицията...

България обвинява КСХС в печата и в Народното събрание, че е подпомогнала атентаторите, но оттегля обвиненията си. Югославският Министерски съвет е принуден да интервенира чрез посланика Милан Ракич и да настоява да не се обявява информация за подготовката на българската емиграция на територията на КСХС преди провеждане на консултации. Белград предполага, че българското правителство има достатъчно данни за подготовката за държавния преврат на негова територия и заплашва да затвори югославско-българската граница, да прекрати издаването на транзитни визи и да прекъсне железопътния транспорт с България. При този натиск правителството в София взема решение да не публикува материалите, които могат да компрометират КСХС... Гаврил Генов, който изпраща експлозива за атентата, трябва да напусне югославската територия, първоначално преселвайки се във Виена, а след това в Москва...

Обвинението на правителството в София, че КСХС стои зад атентата в църквата "Света Неделя" оставя впечатление сред европейската общественост, че югославското правителство наистина е участвало в българските събития в средата на април.

Заради едното его

автор:Марин Милашки

visibility 674

/ брой: 94

Когато хепатитът се развилнее

автор:Аида Паникян

visibility 528

/ брой: 94

Науката е слънце...

автор:Деси Велева

visibility 271

/ брой: 94

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ