ГЕРБ не може да реши задача по смятане

Не се страхувайте от големите разходи, бойте се от малките приходи
(Джон Пирпонт Морган Първи)

Славчо Кънчев*

Изписани са досега тонове хартия и мастила по темата за падежите през т.г. на държавните облигации (главници и лихви) за малко над 830 млн. лева; външният дълг в размер на 667 млн. лева; а в началото на 2013 г. глобалните плащания на облигации ще достигат 1,85 млрд. лева.
Дълго време г-н Малка пица, познат и като Симеон Дянков, зомбираше симпатизантите на ГЕРБ, като ха да посегне към магическия цилиндър, за да извади оттам торбата с пачки, ха! - да ги измъкне директно от вълшебния си ръкав. Но после се отказа - нали скромността краси човека - да бъде припознат като талантлив ученик на великите магове, и взе, че се ориентира към емитирането на еврооблигации за набирането на необходимите средства. Като още не е окончателно изяснено дали няма да бъде използван ресурс и от Сребърния фонд. Нали повечето решения на ГЕРБ са предпоследни. Въпреки че отрицателното становище както на Комисията за финансов надзор (КФН), така и на БНБ относно тази идея, е разумно и аргументирано. Червен семафор пред нея включи и Европейската централна банка.

Изкуството да се харчат пари

е най-лесното изкуство. Особено пък когато са чужди. Именно затова идеята да се посегне на средствата от пенсионния резерв за инвестирането им в български държавен дълг е на ниво "закъсала домакиня, която рови по дъното на скрина, за да докопа кърпата, където са вързани белите пари за черни дни". И която госпожа не е посочила в СV-то си диплома по финансови науки, още по-важно: не се е ошлайфала в боравенето с финикийските знаци в някой от престижните университети на живота, например Групата на Световната банка.

Ето защо от "бялата якичка", с която е декорирано сивото вещество на г-н министъра (от лат. minister - слуга) на финансите, очакванията са за далеч по-задълбочен и което е необходим императив - отговорен подход. И той да не е легитимиран чрез маневрата с емитирането (до 2 млрд. лева) на нови еврооблигации. Нали всяко ново и във финансовата сфера е добре забравено старо, тоест и тези "нови" еврооблигации ще отбележат върху календара падежните си дати, като ние, българските данъкоплатци, а не лично министър Симеон Дянков (със сигурност тогава вече бивш, според собствените му заявления), ще погасяваме в неотвратимото бъдеще.
Колкото се отнася до цитираната в началото сентенция на Джон Пирпонт Морган, наричан още с уважителното прозвище "Корсаря", за г-н Дянков, Симеон, тя е

роля не от неговата неолиберална постановка

а за другата драма - пиесата за стимулиране на икономиката, която той не е репетирал, още по-малко има готовност да импровизира.
Гордиевият възел за балансиране на републиканския бюджет е възможно да бъде разсечен чрез увеличаване на приходите. Като не е необходимо да бъде откривано колелото за втори път, а се ползват изпитани извън България практики с добри резултати. Наистина потенциалът на немалка част от тях е априори изпразнен поради високата степен на професионален дефицит, непрекъснато демонстриран от Цветан Цветанов. Но е останал все пак малко терен за маневриране. Постъпленията в републиканския бюджет е възможно да нараснат чрез законови операции в банковата сфера, които не биха били в разрез с пазарните механизми за определяне на лихвите по депозитите и кредитите. Как ли? Във всеки случай не чрез изнасяне пред банкерската аудитория на нравоучителни сказки на тема "България е на червено, моля, пуснете малко съчувствие в шапката!" Пък и опитите за административно влияние върху лихвите - независимо от посоката - са твърде рискован удар в аут на принципа на свободната конкуренция и пазарното ценообразуване.
Но съществува съвсем друг, действащ в редица държави, механизъм за

редуциране на финансовото рентиерство

тоест за намаление на доходите от лихви, едновременно с осигуряването на мощни финансови потоци към държавния бюджет. Чрез облагане с данъци на доходите от лихви. Във Франция например данъкът е 30-40%. Нека приемем условно, че е средно 35%. И така, задачата по смятане е за ученик от прогимназията: какви биха били постъпленията в републиканския бюджет, при положение че според най-пресните данни на БНБ спестяванията на гражданите у нас са в размер на 32,5 млрд. лева, при средно премерена годишна лихва 4,25% и при 35% данък върху приходите на депозантите от лихви?
Отговорът е: 483 437 500 лв. Да, близо половин милиард лева. Годишно!... Ето го перо № 1 за преминаване на бюджетния баланс от яркочервено в по-леко червеникаво.
Перо № 2 е от дълги години заобикаляното, като че ли е гърмяща змия, клатеща се в предподскочен ритъм, облагане системно с данъци на частната лекарска и стоматологична практика. Това е нерешен данъчен проблем още от времето преди 10 ноември 1989 г. Като се има предвид, че понастоящем всеки българин харчи средногодишно за частни медицински услуги над 200 лв., то общата сума е 1,6 млрд. лева, а при въведена прогресивна подоходна ставка постъпленията в държавната хазна биха били около 320 млн. лв. За успешната реализация би било наложително

извършването на съответна промяна в НК

при укриване на доходи, включително отнемане на правата при упражняването на професията.
Третият значителен шлюз, през който се реализира значителен оборот на сивата икономика, са разходите, правени от управителните съвети на жилищните сгради. Утвърдена порочна практика е да не се извършват изобщо данъчни проверки на първичните им счетоводни документи - нали те не са данъчно регистрирани субекти. Ето как мнозинството от физическите лица, а нерядко и фирми, получили възнаграждения за извършени услуги, остават необложени с данъци.
Ето че само по гореописаните три приходни пера годишните постъпления в републиканския бюджет биха били около милиард лева. Е, ако и МВР ръководството си оправдаваше заплатите за пресичане на контрабандата ...
Върховенството на закона като нормативно понятие има своята легитимация не единствено в сферата на правоприлагащите органи. Налагането му като принцип на държавното управление и в областта на данъчното облагане би довело и до многопосочни положителни социални резултати. Като например оттеглянето на значителни финансови ресурси от банките, ако е въведено облагане на доходите от лихви с прогресивен данък и получаване на отрицателен или близък до нулата лихвен процент, след отчитане на инфлационния индекс. Вследствие на което би било възможно пренасочването на депозитите или като директен инвестиционен ресурс, благоприятен за бизнеса, поради факта, че е необременен с високи кредитни лихви; или като пряк стимул за пазара във вид на допълнително частно потребление.
Разгледаните хипотези са при подоходен данък не в рамките на 10 процента. Ехото от бъдещето и наблюдаваните вече повсеместно тенденции по света налагат възгледа, че плоският данък, особено за дълги периоди, е икономически лапсус, с високо КПД на социална деструкция.

Напън слънцето да изгрее от запад

За да бъде осъществена обаче подобна фискална политика, е наложително членовете на неолибералните икономически ордени да бъдат командировани в служебна изпъдица. Остане ли да вегетира в социалния карцер хуманизмът, а по коридорите на живота безпардонно да дефилира социалдарвинизмът, като ежедневният джакпот е само за този един процент от населението, роден със сребърна лъжица в устата, то за всички томове по лавиците на неолибералната икономическа теория ще бъде валидна латинската сентенция Qui proficit in litteris, sed deficit in moribus, plus deficit, quam proficit. Тоест, който успява в науките, но изостава в нравите, той повече изостава, отколкото успява.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България