Гор Видал - мъдрецът на Америка

Гор Видал е най-популярният американски романист у нас. В Съединените щати положението е почти същото, но по други причини. Гор Видал е известен като романист заради политическата си активност.
Седем романа на писателя образуват поредицата "Американски хроники" в търсене на художествено обобщени образи за тезата му за съдбата на Америка: в исторически хронологичен ред тези заглавия са:  "Вицепрезидентът Бър", "Линкълн", "1876 година", "Империя", "Холивуд", "Вашингтон, окръг Колумбия" и "Златният век", които обхващат периода от 1801 г.; от третия вицепрезидент на САЩ - Арън Бър, до 2000 г., предпоследната от мандата на Клинтън.
Политическата си активност Гор Видал  обяснява като борба срещу подмяната на идеалите и същността на американската демократична система. Неговият дядо по майчина линия, Томас П. Гор, е първият напълно сляп сенатор от Оклахома. Томас П. Гор освен друго има лична библиотека от петдесет хиляди тома, която не може да не е впечатлила бъдещия писател. Слепият сенатор почива през 1949 г. и оставя две деца: една дъщеря - Нина, майката на Гор Видал, и един син -  Томас Ноутли Гор, бащата на известния сенатор от Тенеси Албърт Гор, дядо на вицепрезидента на Клинтън Ал Гор. 
Това не са единствените роднински политически връзки на романиста. Той е пети братовчед на президента Джими Картър, но всъщност е най-близо до голямата политика по време на мандата на президента Джон Кенеди, когато е чест гост в Белия дом заедно с други светски знаменитости от литературния салон на меценатката-милиардерка Пеги Гугенхайм.

Снимка: Literature Arts
Историческа снимка на тримата големи класици на съвременната американска литература - Гор Видал, Кърт Вонегът и Норман Мейлър

Роднинската връзка на Гор Видал с президента Кенеди е по линия на красивата, интелигентна журналистка Жаклин Ли Бувие, дванадесет години по-младата съпруга на Джон Кенеди. Когато Гор Видал е на десет години, майка му, Нина Гор Видал - неуравновесена алкохоличка, се развежда с баща му, Юджийн Лутър Видал, и се омъжва за богатия финансист Хю Д. Очинклос, който на свой ред се развежда с нея, за да се ожени за майката на бъдещата първа дама Жаклин Кенеди, една от двете доведени дъщери на Джанет Ли от първия й брак.
Юджийн Лутър Гор Видал (като юноша той приема името на дядо си Гор) е роден на 3 октомври 1925 г. в Уест Пойнт, щата Ню Йорк, където баща му е преподавател в най-прочутата американска военна академия. Завършва престижно частно училище - кадетската академия "Филипс Ексетър" в Ню Хемпшър. В годините на войната служи в тиловите части, на кораб в Алеутските острови край Аляска, където започва да пише проза.
"Единственото нещо, което наистина съм искал в живота си, е да бъда президент" -  признава си Гор Видал. И това не е само признание на думи - още през 1960 г. той се кандидатира неудачно в опита си да направи политическа кариера. Кандидат е за Камарата на представителите от Демократическата партия, подкрепян от Хари Труман и Елинър Рузвелт. Включва се в работата на Консултативния съвет по изкуствата, създаден от президента Кенеди, дава идеята на Кенеди за създаването на днес толкова добре известния по цял свят "Корпус на мира". Иначе Видал обича да описва себе си като "социалист, да се представя като "един от малкото такива в Съединените щати".
На двадесет и една годишна възраст публикува първия си роман "Уилиуо" ("уилиуо" е названието на щормовия вихър, който се среща в полярните ширини при Магелановия проток, Аляска и Алеутските острови). Преди това, още като ученик, той пише стихотворения и разкази.
Съпругата на президента Рузвелт - Елинор, оказва подкрепа на творбата, а Гор Видал издава още шест романа. Издаденият през 1948 г. "Градът и колоната" предизвиква шумен скандал и води до поврат в цялата кариера на бъдещия писател. "Ню Йорк Таймс" отказва да рецензира не само този му роман, но и следващите му пет произведения. Гор Видал смята, че е станал жертва на лични нападки на авторитетните литературни критици. Той се вижда принуден наред с основните си произведения да издава сензационни романи и криминалета под псевдонимите Катрин Евърард, Камерън Кей и Едгар Бокс.
Известни са неговите връзки с жени като мемоаристката Анаис Нин; английската филмова актриса Клер Блум, открита от Чарли Чаплин в "Светлините на рампата" и изпълнила сериозни роли във филми от седемдесетте и осемдесетте години на двадесети век ("Трамвай "Желание", "Завръщане в Брайдсхед", "Невинни години"), съпруга на актьора Род Стайгър и на писателя Филип Рот; актрисата Дайана Лин; скандалната Ерика Джонг; Карсън Маккълърс и др. Известни са също така приятелствата и враждите му с Труман Капоти и Тенеси Уилямс, с Норман Мейлър, с актьора Пол Нюман и съпругата му Джоан Удуърд.
Видал живее дълги години в Италия, във вила "Ла Рондиная" в градчето Равело край Салерно, на брега на Амалфи, с изглед към Тиренско море. Той купува вилата през 1972 г. и прекарва там повечето от времето си, като се прибира в Лос Анджелис през зимата. В края на 2004 г. обаче продава "Ла Рондиная" ("Лястовичката"), защото се затруднява да се катери по седемстотин метра стъпала до нея. Видал за пръв път заживява в Италия още през шестдесетте години на двадесетия век и дори играе самия себе си в прочутия филм на Фелини "Рим".
Освен Хенри Адамс (от когото "заема" героя си българин в романа "1876 година"), Гор Видал уважава Хенри Джеймс, а от европейските писатели - Итало Калвино, в младостта си се запознава с Андре Жид и Джордж Сантаяна.
През петдесетте и шестдесетте години писателят се принуждава да започне нова литературна кариера като холивудски сценарист. Съавтор е на сценария за филма "Бен Хур", автор на телевизионна драма и поставени на Бродуей пиеси (най-популярни от които са "Свидетелят" и "Посещение на една малка планета"). Към романа се връща през 1964 г. с историческото платно "Юлиан". Оттогава датират и първите от многобройните му преводи на български език. Гор Видал пише екстравагантно експериментални романи - "Майра Брекинридж" и продължението му "Майрън", той е и един от сценаристите на друг скандален филм -  "Калигула" на Тинто Брас.
Никой от успешните му романи от този период до наше време - "Калки", "Сътворението", "На живо от Голгота", седемте романа от "Американски хроники", не получава литературна награда. Най-известният американски романист няма литературни отличия. Има една награда "Едгар Алън По" за криминалните си романи от 1955 г. и е отличен с наградата на критиката в Кан от 1964 г. за сценария по пиесата "Най-добрият". През 1993 г. най-после му е връчена Националната награда  на САЩ за книга - но за документалистика.
През последните години издаде "Имперска Америка", "Разговори с Гор Видал", пиесата "Марш към морето", мемоари, есета, "Навигация от пункт до пункт", разказите "Облаци и затъмнения". Участва и в прочутото предаване на Бил Меър "Реално време",  изигра роля във филма "Психоаналитикът", даде серия телевизионни интервюта. Гор Видал бе един от малкото останали големи писатели, за когото нито личният му живот, нито романовото му творчество са толкова важни, колкото възгледите му. Такива бяха авторите на ХIХ и ХХ - писатели с мисия и ореол на месианци.