12 Април 2024петък17:31 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Позиция

И смешно, и тъжно...

Любимите на Борисов магистрали може би водят към бъдещето, но пътят, по който върви той, е път за никъде

/ брой: 182

автор:Любомир Котев

visibility 2716

Невероятно е, но Бойко Борисов, съзнателно или без да ще, се напъва да ни върне в комунизма. Невъзможно е, разбира се, и слава Богу, но е очевидно, че той, комай с всеки свой жест, ни припомня неща, които бяхме забравили, връща ни миговете, които бяха вълнуващи за някого и отчайващи за мнозинството. Впечатлява преди всичко манията му през ден, през два да открива тържествено нови обекти. Дори само тази невинна наглед слабост на премиера сочи недвусмислено, че и той, и тези около него не са забравили нищо старо и не са научили нищо ново. И тук е и смешното, и тъжното. Мъчат се да ни внушат строителите на развитото капиталистическо общество, че нещо се случва, както беше в годините на развитото социалистическо общество, когато нищо не се случваше. Същата празна шумотевица заради туй, че е ремонтирана детска градина или открита спортна площадка - все "събития", дотолкова ежедневни и незначителни, че е абсурдно да им обръщаш внимание.
Има нещо нездраво, патологично да се вдига празна гюрултия за нищо, докато се

подминават тихомълком проблемите

на хората, големите социални проблеми, които ни правят най-бедната страна в Европа. Бойко Борисов обаче не се притеснява, продължава да се пъчи и напето обяснява, че прави това, което другите преди него не са направили, че ни одарява с мечтаното благоденствие. И този фанфаронски жест е най-чист цинизъм, защото е срамно да убеждаваш гладния, че е сит, а друг въпрос е, че е и налудничав подобен жест.
Бойко Борисов, ясно е вече и за недотам досетливите, е научил нещичко от Тато, докато го охраняваше, но е научил не това, което трябва. Защото Тодор Живков с всичките си кусури не се посвени да лъже Големия брат, като купува бензина за жълти стотинки, а сетне осъществява реекспорт срещу твърда валута, за да подобри някак поне мъничко хала на народа. Докато Симеон Дянков, любимият вицепремиер, дясната ръка на Генерала, шета самоотвержено на чуждите кредитори, гордее се с финансовата дисциплина, която е въвел, а нехае, че тъкмо тя ни закотвя на дъното, при ужасяващата бедност.
Инак научил се е безстрашният генерал да плаши - съвсем по комунистически - страшливия народ за щяло и нещяло, с действителни или мними опасности. Комунистите не можеха да живеят без врагове, световният империализъм, световният ревизионизъм и четирите годишни времена бяха сред най-заклетите им, а ако времето се случеше хубаво, тутакси си измисляха нов враг - като врага с партиен билет, да речем. Врагът, изглежда, е крайно необходим и на Бойко Борисов. Досущ като комунистите той неуморно се оправдава с лошото наследство, което е получил, а световната криза в неговите представи е обобщен образ на световния империализъм и световния ревизионизъм. Е, не претендирам, че съм налучкал неуловимия летеж на витиеватата премиерска мисъл, но е сигурно, че той не може да живее както без врагове, така и без заплахи.

Плаши непрекъснато

например с окаяното положение на клетите гърци, с фалита на нещастната им държава. Подобни заплахи - не е нужно да се напъваме, за да си спомним - звучаха и преди, когато ни обясняваха да речем, че трудещите се в капиталистическите страни са безправни роби, безмилостно експлоатирани чрез потосмукачни системи. Тази приумица "потосмукачни системи", не ще и дума, е същински шедьовър на комунистическото скудоумие, но то бе далеч по-мащабно. Толкова мащабно беше, че ако се случеше някому да проникне отвъд желязната завеса, той направо се побъркваше, като неволно сравнява това, на което са го учили, с това, което виждат очите му. Безправните роби, безмилостно експлоатирани от капиталистите, оказваше се -  за ужас на обезсиления от скудоумия мозък, живееха тъй, както възторженият строител на социализма и не допускаше, че може да се живее. И мечтите ни не стигаха тогава, за да обемем онзи живот, за да вникнем в него, да го проумеем, както сега пък здравият разум не стига, за да проумеем трагедията на гърците. Каква трагедия, питат се недоумяващи хората, като гърците имат пенсии по 700 евро и заплати по 2700 евро, а получават и тринадесета, и четиринадесета, че и петнадесета заплата, пък се пенсионират на 55 години?
С какво ни плашат, защо ни плашат, имат ли акъл тези, дето ни плашат - питат се вече не недоумяващо, а гневно хората. Те, ако са идиоти, защо мислят и нас за идиоти? Ето, това не са разбрали или не желаят да разберат премиерът и вицепремиерът, както и това, че времето на комунистическите скудоумия е отминало безвъзвратно.
И като казвам, че Генералът е поприхванал нещичко от Тато, но не е научил това, което трябва, а е бил запленен от някой маймунджилък, имам предвид очевидната му неспособност да се ориентира в реалността. В това отношение - трябва да се признае - Тодор Живков бе далеч по-изобретателен, знаеше прекрасно, че трябва да се сниши, да стане незабележим, докато духат лоши ветрове, а и разчиташе, както сам казваше, на някакъв маньовър, за да се измъкне ловко от неловката ситуация. Бойко Борисов - наопаки. Видимо е и с невъоръжено око, че се пъчи, когато е наложително да се сниши, а е ловък на футболното игрище, не в политиката. Тъкмо

липсата на политическа култура

му пречи да осъзнае, че ни връща с комай всеки свой жест в забравеното, но незабравимо инак време на комунизма. Подобно поведение е не просто непродуктивно, а абсурдно, колкото смешно, толкова и тъжно. Та е удивително, че ако премиерът не схваща опущенията си, то не се е намерил някой, който да го вкара в пътя. Във верния път, защото магистралите, любимите му пътища, водят към бъдещето може би, но пътят, по който върви той понякога, твърде често всъщност е път за никъде...

Техническият преглед удари 100 лева

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 70

Унищожават българските левове след приемане на еврото

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 70

Птичи грип във ферма с кокошки-носачки в Хасково

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 70

България втора в ЕС по поскъпване на жилищата

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 70

Свалят обвиненията срещу Джулиан Асанж?

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 70

В Германия правописът вече не е важен

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 70

Левицата в Скопие с антибългарска кампания

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 70

Накратко

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 70

Някога и сега

автор:Валентин Георгиев

visibility 194

/ брой: 70

Страната на евро пуделите

visibility 185

/ брой: 70

ВъзмОтително

автор:Таня Глухчева

visibility 186

/ брой: 70

Аферата "Боташ"

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 70

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ