20 Юни 2024четвъртък02:00 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Сърбия след изборите

Или накъде върви Белград?

Пътят за Брюксел най-вероятно ще бъде определян с московски нюанси

/ брой: 121

    На 20 май т.г. в Сърбия приключи един тежък изборен цикъл - избори "четири в едно" или избори за президент, парламент, за органи на местната власт и за Изпълнително събрание на Автономна област Войводина.
    Резултатите са следните:
    През следващите пет години начело на Западната ни съседка ще бъде вече бившият лидер на Сръбската прогресивна партия (СПП) Томислав Николич. Николич спечели на балотаж срещу "вечния" си съпрерник - председателя на Демократическата партия (ДП) и бивш президент на Сърбия Борис Тадич. Новият сръбски президент получи 49,55% от гласовете на избирателите срещу 47,30% за опонента му при гласоподавателна активност малко над 46% - рекордно ниска, регистрирана в Сърбия за последните 20 години. Около 3% от подадените бюлетини се оказаха невалидни, което също е свеобразен рекорд, но впоследствие стана известно, че по този начин определена група сръбски граждани е изразила своя протест срещу политическата класа в страната, организирайки се чрез социалните мрежи.
След обявяването на предизборните резултати Борис Тадич официално призна поражението си и заедно с други политически фигури от партията си тихомълком напусна партийната централа.
    Има още един интересен факт - три часа преди края на изборния ден в Сърбия от Европейската комисия случайно или не честитиха победата на Николич, като след това поднесоха извиненията си поради нарушаването на предизборната тишина. От Белград веднага полетяха въпросите откъде накъде Брюксел е по-информиран от това, което се случва в Сърбия? Отговор, разбира се, не последва.
    Николич от четвъртък вече и официално не е лидер на СПП, след като подаде оставката си от поста в името на това да бъде президент на всички сръбски граждани, а не само на партията си. По този начин той нанесе сериозен морален удар на Тадич, който през изминалите осем години дори не замрази членството си в ДП, а продължи да съвместява президентския пост и мястото на партиен лидер. Вместо Николич СПП ще бъде водена до септември от заместника му Александър Вучич, когото Томислав Николич нееднократно нарича "моят политически син".
    Безспорно е, че най-големият победител от сръбските избори е Томислав Николич и президентският пост е венецът в неговата политическа кариера. Съответно Борис Тадич изгуби и президенския си пост, а и влиянието му в ДП е силно разклатено.
    Правомощията на сръбския президент не се различават кардинално от тези, които има и нашият президент. Въпреки че има главно представителни функции, Томислав Николич ще представлява лицето на сръбската нация и Сърбия, ще е върховен главнокомандващ на сръбската армия, основен коректив на правителството, но също така в настоящия момент има и предимството да даде мандат за формирането на правителство на най-широко парламентарно представената партия в местния парламент - бившите му съпартийци от СПП.
    И Николич, както и Тадич поставиха като основополагащ елемент в своята предизборна кампания европейската интеграция на Сърбия, така че по този въпрос не може да се очакват кардинални промени в поведението на новия сръбски президент. Но не бива да се забравя Договорът за приятелство, подписан между СПП и Путиновата "Единна Русия", така че пътят за Брюксел най-вероятно ще бъде определян с московски нюанси. В подкрепа на това твърдение може да бъде приведен и примерът, че в кампанията на СПП активно се включиха емисари от Русия, които на митингите на СПП открито подкрепиха Николич.
    По отношение на интеграцията и членството на Сърбия в НАТО всички политически сили дълбокомисленно и разумно запазиха мълчание. Тази тема е все още "табу" в Сърбия. Като че ли раните от бомбардировките на пакта през 1999 г. са все още свежи и кървят и всеки, който открито се обяви за членството на страната в Северноатлантическия алианс засега може да пожъне само негативи. Нито ДП, нито основните им опоненти от СПП засегнаха темата за Евроатлантическата интеграция на Сърбия. Единствените, които открито я поддържат, са партньорите от коалицията "Обрат" на Либералнодемократическата партия (ЛДП) и Сръбското движение за обновление (СПО), водена от лидера на ЛДП Чедомир Йованович. С тази теза обаче ЛДП успя да се задоволи с твърдия си електорат от 6% и 19 депутати в новия сръбски парламент. На всички основни политически сили в Сърбия негласно е съвсем ясно, че страната не може да бъде изключение от останалите страни от Източна Европа и бивши сателити на СССР и ще трябва да измине пътя през членството в Алианса до членството в ЕС. Но една такава политика трябва внимателно и грижливо да се подготви, а същевременно и да започне процесът на "обработката" на сръбското обществено мнение, което в крайна сметка да осмисли, че процесът и членството в НАТО са задължително условие за добруването на страната му или пък необходимо зло - кой както желае да го приеме. Тази тежка задача явно ще падне върху плещите на Николич, тъй като предшественикът му Тадич така и не събра смелост да започне да я развива.
    Другият основен външнополитически проблем за Сърбия ще си остане Косово. Сигналите от международната общност по въпроса за независимостта на бившата сръбска Автономна област са съвсем недвусмислени, а и Прищина все повече започва да заприличва на столица на независима държава. От друга страна, сърбите в Косово все повече намаляват, а Белград не разполага с необходимите инструменти, а още по-малко и финансов ресурс да ги задържи "на терена" в Косово. Въпросът за независимостта на Косово е аналогичен с въпроса за членството на Сърбия в НАТО - и двата са болезнени, но и двата трябва да бъдат решени в ущърб на Сърбия, и то колкото се може по-скоро. Всяко по-нататъшно забавяне ще влошава и без това лошия имидж на Сърбия, създаден по времето на Слободан Милошевич. И Николич, и Тадич многократно обясняваха на своите избиратели, че Косово е неотделима част от Сърбия. Но дали и двамата си вярваха? И дали си даваха сметка за безсмислеността на тези изявления?
    Следващият политически фактор в Сърбия, който безспорно спечели от изборите в страната, е Социалистическата партия на Сърбия (СПС), водена от лидера си Ивица Дачич. На парламентарните избори, проведени на 6 май т.г., социалистите получиха повече от 16% от подадените гласове и съответно 42 мандата в новия сръбски парламент. Окрилен и дори опиянен от постигнатия резултат, Дачич заяви в изборната нощ: "Не зная кой ще бъде следващият президент на Сърбия, но премиерът вече е известен", визирайки себе си. Впоследствие Дачич нито веднъж не повтори изявлението си, а го замени с формулата "преговори с ДС, които са нашият партньор от предишното правителство". В интерес на истината социалисти и демократи почти безупречно функционираха през изминалите четири години и благодарение на това предишното правителство изкара целия си мандат. В този контекст би могло да се очаква, че СПС и ДП отново ще формират управляващо мнозинство с подкрепата или на коалицията "Обрат", или на движението "Обединени региони на Сърбия" (ОРС) с лидер бившият сръбски вицепремиер, министър на икономиката и лидер на партия "Г17 плюс" Младжан Динкич. За "по-европейски" изглед в коалицията може да бъдат привлечени като партньори и представителите на малцинствата в сръбския парламент - общо 9 на брой (5 от Съюза на унгарците във Войводина с лидер Ищван Пастор, 2 от партията "Партия за демократично действие на Санджак" на Сюлейман Угляниин и по един от Движението "Нито един от предложените отговори" и Коалицията на албанците от Прешевската долина). Усилено се заговори за т.нар. кохабитация, или президент и правителство с различни политически окраски, които ще си сътрудничат на основата на принципите на европейската интеграция и взаимната търпимост.
    ОРС и "Обрат" също относително спечелиха от изборите - и двете политически сили въпреки определено силното противопоставяне срещу тях успяха да влязат в парламента и да се запазят като политически играчи.
    Спечели и Демократическата партия на Сърбия (ДПС), водена от Воислав Кощуница. Със своите 21 мандата ДПС няма да бъде решаващ фактор, но по този начин "твърдата линия" в сръбското общество или както ги наричат "кабинетните националисти" ще имат своето парламентарно представителство.
    Кои загубиха? Най-ощетени от тези избори са безспорно сръбските радикали, които в последните 15 години неизменно присъстваха в сръбския политически живот и открито се противопоставяха но членството на страната в ЕС и НАТО. На тези избори Сръбската радикална партия дори не успя да премине прага от 5% и няма да има представители в новия сръбски парламент. Мрачната перспектива пред тази политическа структура, която изглежда съвсем реална, е нейната пълна маргинализация и постепенно изчезване от сръбската политическа сцена.
    Изгубиха и демократите - от водещ и ключов фактор в Сърбия сега ще трябва да се задоволят с ролята на второстепенен играч и коалиционен партньор, който ще трябва да се съобразява с капризите или СПС, а защо не и на на СПП. 
    Реално възможностите са следните - преговорите между демократи и социалисти да продължат и да доведат до сформирането на ново-старо правителство между вече добре познати политически партньори. Тази опция изглежда най-реалната с оглед много доброто сътрудничество между тези две политически сили за времето на мандата на предишното сръбско правителство. Втората е социалистите да се отметнат от своите стари партньори и да започнат преговори с президентската партия СПП, чиито представители в парламента са и най-многобройни - 73, заедно с тези от "Нова Сърбия", Движението "Силата на Сърбия - Боголюб Карич" (ПСС) и Движението на социалистите (ПС). Третата, почти невъзможна комбинация е СПП да влезе в коалиция с либералдемократите, Движението "Обединени региони на Сърбия" с лидер Младжан Динкич, Демократическата партия на Сърбия с председател Воислав Кощуница (която вече и официално подкрепи Николич във втория кръг на президентските избори) и представителите на малцинствата, като по този начин бъде игнориран тандемът ДП-СПС. Съществуват, разбира се, и варианти с голям международен натиск и подкрепа вечните противници ДП и СПП да се прегърнат и сформират монолитна управляваща коалиция със сериозно парламентарно мнозинство от над 130 депутати в 250-местния сръбски парламент. И последната, също така почти нереална възможност е преговорите за сръбски кабинет да се проточат до 5 септември и Сърбия да бъде изправена пред нови парламентарни избори през есента на тази година.
    Всеки значителен политически играч в сръбския парламент вече има своите лостове за въздействие. Президентът Николич във всички случаи ще възложи на най-голямата парламентарна група - тази на СПП - да започне преговори за формирането на правителство. От друга страна, демократите вече и официално обявиха началото на преговорите си със социалистите и техния Политически съвет дори определи бившия президент и лидер на ДП Борис Тадич за кандидат за премиер на Сърбия, въпреки неговото изявление в изборната нощ, че такава възможност не съществува.
    Така или иначе периодът на политическите пазарлъци и комбинации в Сърбия тепърва предстои. Едно е ясно - победата на Николич сериозно разтърси сръбската политическа сцена и създаде нови реалности в страната, с които желаят или не останалите политически фактори ще трябва да се съобразяват през следващите пет години.
    Къде е Българското национално малцинство (БНМ) в цялата тази политическа мозаика? За съжаление едва на трети план. Като изключим вече станалата традиционна победа на Владимир Захариев за поста на кмет на Босилеград, всички останали български партии се ограничиха до местни изяви, и то главно неуспешни. Както вървят нещата, нито един от 250-те депутати в новия сръбски парламент няма да е от редиците на БНМ. Но за това не можем да обвиним никой друг освен вплелите се в междуличностни боричкания лидери на малцинството ни, късогледо виждащи не по-далеч от границите на общините Босилеград и Димитровград. А дали отговорност носи и София? Разбира се, че да! И ако в София и от двете страни на "Дондуков" не знаят и не са наясно какво да правят с малцинството ни, и то не само в Сърбия, да вземат пък да почерпят опит от колегите си в Будапеща, чието малцинство успя да вкара цели 5-има депутати! След като беше обединено от сили в родината си, които обаче у нас упорито продължават да липсват...


Русия ще даде на Сърбия 800 милиона долара, обеща Владимир Путин на новия сръбски лидер Николич
Снимка БГНЕС

Още няма консенсус за Фон дер Лайен

автор:Дума

visibility 394

/ брой: 114

Масови призиви за оставка на Нетаняху

автор:Дума

visibility 402

/ брой: 114

Западът вижда в Китай заплаха, а не партньор

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 114

Канзас заведе дело срещу "Пфайзер"

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 114

Без надежда

автор:Александър Симов

visibility 375

/ брой: 114

Между образованието и бедността

автор:Аида Паникян

visibility 353

/ брой: 114

Нормално ли ви е?

visibility 392

/ брой: 114

Политкоректност

автор:Марин Милашки

visibility 338

/ брой: 114

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ