Има ли изход?

    Икономическата ситуация в Хърватска продължава да бъде сериозна и много е вероятно страната и през следващата 2015 г. за шести пореден път да бъде в рецесия. Във второто тримесечие на настоящата 2014-а БВП на страната допълнително е спаднал с нови 0,8% и тази тенденция се задържа вече 11-о тримесечие. От друга страна, в Министерството на икономиката са "изненадани" от спадането на промишленото производство през септември с 4,7% относно на същия период през миналата година. От друга страна безработицата през 2014 г. до момента се е движела около стойността от 18%, или в началото на настоящия месец в Хърватска без работа са били почти 290 000 души (при население от около 4 200 000).
    В началото на октомври т. г. дефицитът в държавния бюджет е достигнал сумата от 18 млрд. куни или 2,4 млрд. евро, а само за първите шест месеца на тази година Хърватска е задлъжняла с нови 6,4 млрд. куни (1 евро се равнява на 7,5 куни). В тази връзка прогнозата на Хърватската национална банка е, че рецесията през 2014 г. ще бъде по-тежка от предвидената, а реалната стойност на БВП може да се свие дори повече от очакваното.
    Никой от местните икономически анализатори не очаква, че през 2015 г. Хърватска би могла да излезе от рецесията, но от друга страна внимателно обясняват, че би било много полезно поне да бъде спрян падът на БВП. С оглед на факта, че 2015 г. е изборна в Хърватска, а в края на настоящата година са и президентските избори, е илюзорно да се очаква, че в следващите 9-10 месеца правителството ще направи някакви сериозни реформи, които биха се отразили благотворно на хърватската икономика.
    Според последните данни лошите резултати в туризма през м. юли т. г. се компенсират частично с броя на туристите преди и след сезона. Според данни от Министерството на туризма на Хърватска от февруари до края на май 2014 г. Хърватска е посетена от 11 589 272 туристи, които са реализирали общо над 69 млн. нощувки. Поради този факт се очаква, че приходите от туризъм - този най-развит към момента отрасъл на хърватската икономика - ще бъдат поне на нивото на миналогодишните. От друга страна обаче анализаторите застъпват становището, че повишаването на ДДС на туристическите услуги - от 9% на 13%, ще доведе до незначителното компенсиране на спадането на БВП.
    Въпреки определено сериозните трудности, на Загреб предстои още една актуализация на държавния бюджет за тази година. Вече е започнала подготовката на Бюджет 2015 г. и основното му мото ще бъде "балансираност". Освен това Хърватска е и под мониторинга на ЕС поради свръхдефицит и новият бюджет ще съдържа в себе си много строг контрол на разходната част, като съответно се планират спестявания по отношение на материалните разходи, субсидиите, обществените поръчки и капиталните разходи. Правителството разчита, че въпреки спадането на БВП през 2014 г. поради заложените ограничения в бюджета за 2015 г. изплащането на заплатите и пенсиите няма да бъде забавяно.
    Не на последно място Загреб разчита на приватизацията на държавни компании и имущество (например туристически обекти и прилежащите им площи, които са държавна собственост), както и на продажбите на акциите, които правителството има в държавни компании. Пример в това отношение е даването на концесия на магистралите в страната, като с получените средства се разчита да бъдат изплатени дълговете на предприятието "Хърватски магистрали", което понастоящем е почти 100% държавна собственост. Допълнително страната може да емитира и емисии от държавни ценни книжа, но това няма да доведе до чувствителни резултати с оглед ниския кредитен рейтинг на държавата към момента. И, разбира се, остава и крайната мярка - сключването на стенд-бай споразумение с МВФ, чиито кредити са най-евтини. Това обаче означава и тежки съкращения и структурни реформи, които със сигурност ще се посрещнат "на нож" от все по-обедняващото хърватско общество.
    В тази връзка трябва да бъде споменат и още един съществен факт - Загреб слабо използва възможността да се възползва от средствата, предоставени й от ЕС след приемането на страната за членка. Това се дължи основно на липсата на административен капацитет и кадри, но също така и на предварително подготвени за целта проекти. Май в това отношение си приличаме като две капки вода, с разликата, че Хърватска никога не е обвинявана за ширеща се корупция, какъвто е случаят с нашата мила Родина. И още един интересен факт - най-успешната държавна компания в Хърватска по отношение на използването на еврофондовете е "Хърватски железници". Във фирмата е създаден и самостоятелен отдел за проекти. Ха иди че ги сравнявай с нашето окаяно БДЖ...
    И все пак - зле, зле, ама май по-зле от нашего брата в ЕС няма никой... Хърватска може и да стои лошо макроикономически, може и 18, че и 20% от трудоспособното й население да са на борсата, но никой не я сочи нито като най-бедната, нито като най-корумпираната страна в ЕС.