Изкуството да се търкаляш по баира

Гигантска топка се търкулва по баира. Дотук нищо кой знае колко интересно. Докато не спре да се търкаля. Тогава някъде от топката изскача замаяно човешко същество. Погледът му е леко разфокусиран в първите секунди, докато се опитва да осъзнае къде точно е земята и къде небето. За по малко от минута се минават около 200 метра, без да се направи и най-малкото физическо усилие. Въпреки дезориентираността, която причинява зорбингът или търкалянето с топки по баир, притокът на адреналин кара феновете на новото забавление да искат да го пробват пак и пак.
Донякъде ще изглеждаш

като хамстер

е най-честото обяснение, което човек получава малко преди да се навие да пробва зорба - голямото силиконово кълбо, в което "всякакви луди" се спускат по баира.
И наистина има прилика.
Само че в този случай на хората не им се налага да влагат усилия, за да задвижат кълбото - всичко се оставя на гравитацията. И на хората, които те "побутват", ако наклонът на баира не е достатъчно голям. Усещането е невероятно, защото веднъж влязъл в сферата, човек тотално губи представа за посоките, а понятията "горе" и "долу" се размиват в общото "някъде там". Това разказа за ДУМА един от феновете на набиращия фенове и у нас спорт "зорбинг".
За практикуването на забавния начин на придвижване е необходимо само едно голямо полиетиленово кълбо. Сферата има около хиляда вътрешни камери, напълнени с въздух под слабо налягане. Сам по себе си зорбът е голямо кръгло кълбо, състоящо се от вътрешна и външна сфера. Точно между тях е и въздухът с налягане. Именно във вътрешния слой е и мястото за любителите на екстремното. Сигурността на смелчаците се осигурява от няколко колана, който се закопчават на кръста. Има и дръжки, за които е желателно човек да се хване за още по-добра стабилност. За да не изпадне пасажерът от кълбото, специален цип подсигурява невъзможността му да се търкулне навън.

Историята на кълбото

е сравнително кратка. Има няколко теории за това кой първи е изобретил екстремните топки. Според една от тях зорбингът води началото си от Нова Зеландия, а за негови автори се сочат Дуейн ван дер Слуис и Андрю Ейкърс. По-разпространено обаче е разбирането, че башмайсторът на въртящите се топки е френският архитект Жил Еберсол. През 1973 г. той измисля и проектира странно за времето си прозрачно кълбо с огромни размери, която нарича La Ballule, или "Чудната сфера". Той решава, че в такава сфера ще е невероятен способ, за да се пътешества по света. Изобретателят дори пробва топката по един наистина екстремен начин - ползва прототип на кълбото, за да се пусне по 10-метров водопад, както и от върха Фуджияма в Япония. Еберсол оцелява, а търкалящата се топка започва да печели фенове от цял свят. Самият архитект пробвал няколко варианта на зорба. През 1980 г. Еберсол смятал, че диаметърът на кълбото трябва да е 4 метра, само 5 години по-късно решил, че сферата трябва да в е 6 метра. В момента специалистите по екстремното спускане са се спрели на диаметър от 3.2 метра и това е препоръчителната големина на кълбетата.

Днешните зорбонавти

могат спокойно да се търкалят както по 50-градусови, така и по доста по-стръмни склонове. Сферата може да развие скорост между 40 и 90 км/ч. Според любителите на този необикновен спорт усещането в сферата е нещо средно между влакче на ужасите и безтегловността на космическите капсули. Модерните разбирания са направили възможно дори и двама души да се съберат в една сфера. Различните модификации на кълбото пък включва многообразие от цветове, светлинни ефекти, както и слагането на малко количество течност вътре в кълбото. По този начин зорбонавтът, или човекът в кълбото, съвсем загубва представа къде точно се намира, а просто се оставя на усещането и адреналина.
Специалният полимер, от който е изработено кълбото, гарантира, че сферата ще издържи и на температури от порядъка на -50 градуса. Днес зорбът е подходящ за спускане по снега от склонове, по трева, по пясъчно възвишение или по леда в студено време.
Модерното забавление набира инерция и в България. Любителите на екстремното могат да го пробват в Сопот или в околностите на София. Ако кандидат-зорбонавтите вече са достатъчно опитни и групата им е голяма, дори могат сами да укажат влияние къде искат да се търкулнат с кълбото. Разбира се, може да се дадат предложения, но хората със зорба преценяват дали локацията и условията са подходящи за разходка на голямата сфера.

От форумите

Някои хора изобщо нямат представа какво въщност е зорбинг, зорбонавт и зорб.  Други пък не свързват понятията с големите топки, които се търкалят по баири. Ето някои "непросветени" мнения по въпроса
- Зорбинг? Нямам представа. Ако съдя обаче от това, че има зорбонавти, то това ми звучи като нещо космическо. Да не би да е някакъв космически термин или нещо свързано с космонавтите?
- Нямам представа, но предполагам, че е нещо от "Междузвездни войни" или друг подобен фантастичен филм на космическа и междугалактическа тематика.
- Не знам. Допускам обаче, че това сте си го измислили и просто ви е интересно да чуете отговорите, които ще ви дадат хората.
- Предполагам, че ще е някакво хоби или игра за запълване на свободното време.


А ето и мненията на някои от късметлиите, пробвали зорба:

- Чувствах се като на тренировка на космонавт. Нали сте гледали филмчетата по "Дискавъри", в които показват как космонавтите влизат в една капсула и започват да ги въртят с бясна скорост? Предполагам, че и чувството, което изпитах, докато бях в зорба, е подобно като във въпросния тренажор за космонавти.
- Влакчето на ужасите. Нямам представа с каква скорост се търкалях по склона, но съм убеден, че е било най-малко с 50 км/ч. А като се има предвид, че се търкалях доста бясно, то наистина влакчето на ужасите е най-точното сравнение.
- Искам пак. Пишете ме веднага за ново спускане. Много е яко. Чувството е неописуемо.
- Страхотно. А има ли възможност да се спусна не само по склон, но и по водопад. Бях чел някъде, че създателят на зорба го е правил. Искам и по водопад!
- Може ли без да ме завързвате с коланите? Предполагам, че ще е по-екстремно, ако се търкалям вътре, без да съм завързан.