26 Май 2022четвъртък11:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Парижка вечер, Париж, 1966

Изложба по повод 100 години от рождението на Георги Ковачев-Гришата

Галерия "Лоранъ" гостува на галерия "Контраст" с изложба по случай 100 години от рождението на художника Георги Ковачев

/ брой: 245

автор:Аксиния Джурова

visibility 548

През 2011 г. излезе мемоарната книга "Дните предишни" на Милка Пейкова, вярната спътница над 60 години на Георги Ковачев-Гришата. В нея тя бе поместила кратък текст "Размисли", в който споделяше тревогите за съдбата на техните картини. Тогава още Гришата беше жив, макар и унесен в свой, далечен от реалния свят. 

"...Покой нямам от нерешените проблеми с ателието ни на "Миджур" и голямото количество картини, главно на Гришата. Опитът ни да дарим на държавата ателието за изложбена търговска галерия в "Лозенец" (не музей), когато съпругът ми можеше да вземе участие с подписа си, остана без последствие... Единственото ни условие бе галерията да носи името "ГРИМИЛ". Искахме да оставим малка следа от извървения наш път за идващите след нас поколения. Посвещаваме дарението на болните от алцхаймер български творци. 

На коя институция в нашата държава сега мога да се доверя при толкова разнопосочните възгледи на хората, които ни управляват?! - Няма кой да ми даде съвет! Блъскам си главата сама!" (Милка Пейкова, "Дните предишни", София, 2011, 231).

Помествам неслучайно този текст, защото в него е цялата болка от мисълта, че всичко това, което бе събрано в дома им и в ателието на ул. "Миджур", можеше да се разпилее. Примерите в тази насока бяха много.

Познавах Гришата още от най-ранната си детска възраст, от посещенията му в къщи като приятел на татко от Троянския край. По-късно, от началото на 70-те години отразявах всичките му изложби, а в последните десетилетия от живота и на двамата близостта ни нарасна. Не само заради общото ни местоположение в квартал "Лозенец" и желанието да помогна при решаването на някои битови проблеми, но най-вече и заради съдбата на тяхното изкуство. Не ми беше безразлично какво ще се случи, след като си отидат, тъй като общите ни опити приживе не дадоха резултат, така че, когато Лаврен Петров прояви желание да закупи част от останалото в ателието, приех веднага с надежда за спасение.

Отидохме заедно и от препълнените с картини помещения и тези по стените започнахме да отделяме това, което искахме да вземем. В големи пликове и папки отделно бяха класирани по години монотипиите. След това посещение Лаврен още веднъж посети ателието и закупи нови работи. Така години по-късно се роди идеята за отбелязването на 100-годишнината от рождението на Гришата с издаването на каталог и организирането на изложба. Събраните произведения покриват над 50-годишния творчески период на художника. Най-ранната работа е масло от 1942 г. - "Портрет на госпожа Мишлякова", а най-късните са рисунки от 90-те години. Включените в изложбата творби са изпълнени с масло, гваш, пастел, туш, монотипии, лави, флумастер и обхващат широк хронологичен диапазон, но разкриват и богатство на жанровете, в които Гришата се изявяваше - портрета, фигуралната композиция, пейзажа, илюстрацията, рисунката. Специално внимание трябва да обърнем на живописта, която се отличава със своята деликатност, финес и чувствителност, специфично третиране на цвета и линията, с непретрупани композиции, а липсата на присъщата за годините патетика е заменена с атмосфера на деликатност и тишина.

Битието и творчеството на Георги Ковачев, изпълнени с катаклизми, възход и пропадания, са отражение на неговия избор в живота - този на непокорния творец, неравнодушен към ставащото в обществото, минал до 1945 г. през активно участие в РМС и БОНСС, през полицейски арести, през фронта и след това през обвинения в модернистични уклони, отхвърлена изложба и лични житейски драми. С една дума той бе част от своите връстници, които не приемаха априори официалните постулати, което го обрече на изпитания в живота, на преминаване през бунтарство и реформаторство, през страстна вяра в идеалите и огорчение от дискредитацията им, но въпреки всичко не загуби вярата в живота. Беше самокритичен спрямо себе си и деликатен в отношенията си с другите. Носеше красота - физическа и духовна, излъчваше нравственост и доброта.

През 1972 г. неговата изложба предизвика бурни реакции. (...) Част от монотипиите, показани в изложбата от 1972 г., представяме в галерия "Контраст", както и някои от живописните му работи. Изложба, след която, огорчен от излезлите тогава статии, Гришата бе написал: "Когато бях с отприщени сили, ми отрязаха крилата в полет." Макар че следващата изложба в Париж през 1976 г., в която показа част от картините и монотипиите от 1972 г., го окрили с отзивите на френската критика. (...)

Представянето на Георги Ковачев-Гришата от галерия "Лоранъ" в галерия "Контраст" по повод 100 години от рождението му се забави около година във връзка с усложнената епидемична ситуация. Радвам се, че успяхме да организираме това събитие със спасени от разпиляване творби на големия ни художник, който всички наричахме Гришата. Може би така ще успокоим и душата на Милка Пейкова - неговата любима съпруга, която толкова се страхуваше за съдбата на творчеството му.

Изложбата "100 години от рождението на Георги Ковачев-Гришата (1920-2012)" може да бъде видяна до 28 януари 2022 г. в салона на галерия "Контраст" на ул. "Цар Самуил" 49 в София, където ще намерите и каталога ни.

              Из представянето на изложбата 

 

Глава, 70-те г. на ХХ в.


Свещен пламък, 1982 


 

 Йордан Радичков, 1975

 


 

 

 

 

Кандилце за душата

автор:Дума

visibility 415

/ брой: 99

Дано не е фарс

автор:Евгени Гаврилов

visibility 383

/ брой: 99

На България е необходим неутралитет

автор:Петър КАРЛУКОВСКИ

visibility 364

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ