"Всеки месец откриваме между 3 и 5 тона храни, които биват насочвани за унищожаване. Голяма част от написаните актове са точно за храни с изтекъл срок на годност. Логиката на това деяние е печалба", заяви по БНР д-р Любомир Кулински, директор на Дирекция "Контрол на храните" в Българската агенция по безопасност на храните.
Според него често има и друго тежко нарушение: значителна част от храните няма указан произход.
"На един щанд се натъкнахме на 50-60 кг свинско месо без здравна маркировка и без никакви докуметни за произход", поясни Кулински.
Той посочи и други нарушения - на част от стоките етикетите не са коректно написани.
"Имахме 2 случая, в които храни изобщо нямаха етикет на български език", заяви експертът и припомни други случаи, в които при някои етикети не са посочени алергени.
"Втората по-голяма група нарушения са свързани с неспазване на хигиенните норми", каза още д-р Кулински.
Според него наказателните актове не са малки, като за първо нарушение те са между 2000 и 4000 лв. и те имат възспиращ ефект. По думите му има опасност обаче от веществата, с които се обработват плодовете и зеленчуците, особено когато се прекалява с тяхната употреба или когато не се спазват карантинните срокове.
"Основният поток на продукти от Турция отговаря на изискванията", увери д-р Кулински.
По думите му има европейска система за бързо оповестяване при хранителни кризи между държавите-членки.
"Когато има открит случай на опасна храна, всички биват предупредени и ние търсим на нашия пазар дали има от същата партида", обясни експертът и добави, че веднага се предприемат мерки за ограничаване на нейното разпространение в търговската мрежа.
По думите му една от големите измами в миналото е било слагането на палмова мазнина в сиренето и кашкавала.
"Тази практика обаче почти вече е изоставена", отчете той.
Д-р Кулински подчерта, че при млечните продукти най-често срещаното несъответствие е повишено водно съдържание при сиренето. Това не прави сиренето опасно за консумация, но то подвежда потребителя.