Как да спре роенето на нефелни професори измислиха в БАН

Общото събрание на БАН прие на поредното си заседание - на 9 май, предложения за спешна промяна в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав. Предложенията целят да се спре безконтролното "производство" на професори и доценти без научни качества, което стана възможно след влизането в сила на закона, лансиран от ексминистър Сергей Игнатов и приет със скандали само с гласовете на ГЕРБ в предишното НС. Проектът за промените е изработен от специална работна група, след като акад. Иван Юхновски предложи първоначален вариант за измененията и така провокира ускоряването на работата по този проблем, ударил болезнено по научните и преподавателските общности. ОС на БАН му изказа благодарност. Акад. Юхновски организира също превеждането и разпространяването на румънския закон и правила, с които в съседната ни държава бе прекратено роенето на нефелни професори, след като и там бе допуснато хабилитиране без контрол. В момента според закона най-трудно е да станеш асистент, а най-лесно - професор, коментира академикът.
Основното, което предлага ОС на академията, е да се въведат минимални изисквания за получаване на научни степени и заемане на научни длъжности, специфични за всяка от 9-те научни области. Вузовете и научните институти няма да могат да прилагат по-ниски изисквания при конкурсите. Минималните изисквания се вмъкват към текстовете на правилника, без това да противоречи на закона. Рецензиите ще тябва задължително да съдържат оценка, доколко са изпълнени изискванията, а представените публикации трябва да са от рецензирани списания. Изискванията за брой публикации са различни според областта на науката. За "доктор на науките" например в природните науки и математиката се изискват минимум 10 публикации и 30 цитирания, като поне 20 - в международни научни списания. В хуманитарните и социалните науки пък публикациите трябва да са поне 5 в списания с импакт фактор или международни, а цитатите да са поне 20.
За длъжността "доцент" в природните науки се искат най-малко 12 международни публикации, за педагогическите, аграрните, техническите - поне 15, в хуманитарните - поне 12, и монографии над 100 стр. Предложението на ОС съдържа и правила за приравняване на учебници и учебни помагала към публикация.
За длъжността "професор" в природните науки кандидатът трябва да има най-малко 15 публикации в международни издания с импакт фактор, като поне 6 от тях - в последните 5 години. Цитатите тук трябва да са поне 50 (без автоцитатите), а поне 25 от тях да са в международни научни списания. За педагози, техничари, аграрници се изискват поне 20 публикации и поне 30 цитирания. Поне 3 от публикациите трябва да са в международни списания. За хуманитарите пък важи минимален стандарт 5 научни статии в международни списания и 15 в други специализирани издания, или рецензирана монография над 160 стр.   
Премахва се възможността, която не съществува никъде по света, научният ръководител и докторантът да участват във формирането на научното жури за конкурса.
Допуснатите на много места необосновано ниски критерии за придобиване на степен или длъжност водят до трайна загуба на авторитета на професиите учени университетски преподавател, отбелязват в мотивите авторите на проекта. Освен минимални изисквания, предлагаме и отговорност на органите в конкурсите за проверка дали постиженията на кандидата съответстват на минималните изисквания, казват те. ОС на БАН предлага проектът да се обсъди със Съвета на ректорите, който също въстана срещу тоталната девалвация на науката в България. Проблемът е, че този закон едва ли може да бъде сред приоритетите на НС и ако не се измени поне правилникът, опорочаването на науката и висшето образование ще продължи. Предложенията са изпратени и до просветния служебен министър Николай Милошев.