Какво стои зад освобождаването на Шешел?

    Флорънс Хартман, говорител на Прокуратурата на Хагския трибунал за престъпленията, извършени в бивша Югославия за времето на мандата на прокурорката Карла дел Понте заявява, че пускането временно на свобода на лидера на Сръбската радикална партия (СРС) Воислав Шешел от затвора в Схейвенинген "буди, меко казано, недоумение". Хартман продължава: "Защо съдът побърза да пусне Шешел без крайно решение за неговата вина? Съществуват международни стандарти, които в този случай са напълно пренебрегнати. Виновен ли е Шешел или не е?"
    Белградският защитник на лидера на сръбските радикали Тома Фила обяснява: "В решението на съда в Хага няма вплетени политически мотиви. Шешел е тежко болен и здравословните причини са от ключово значение за неговото пускане. Всичко останало е доста преувеличено." (бел. моя - На Шешел са направени две операции по времето на престоя му в Хага, поставени са му байпаси на сърцето и му е направена операция от рак на дебелото черво.)
    Още със завръщането си в Белград Шешел не пропусна за пореден път да заяви, че никога и за нищо на света няма да се откаже от програмата си за "Велика Сърбия" и ще отмъщава на сръбския президент Томислав Николич и премиера Александър Вучич. Своеобразен връх в неговата реторика е и изявлението как той, Воислав Шешел, се гордее с убийството на бившия сръбски премиер Зоран Джинджич, който "е предал Сърбия и сръбските интереси и представлява обикновен предател и мафиот" и ще работи за мобилизацията на СРС и нейното триумфално завръщане на политическата сцена в Сърбия. Особено внимание заслужава и още едно от посланията му - "Няма да се върна доброволно в Хага! Ако съдът нареди на Вучич и Николич да ме арестуват и върнат, те ще трябва да решават какво да правят, а аз няма да бягам и да се крия. Това би бил исторически парадокс и определен правен прецедент, тъй като Вучич и Николич са били моите най-близки сътрудници по времето, когато аз съм извършвал т.нар. престъпления, за които ме обвиняват. Смятате ли, че ще пропусна подобна възможност?", заяви открито Шешел.
    Същевременно премиерът Александър Вучич отговори на обвиненията на бившия си партиен лидер с думите: "Желая на г-н Шешел добро здраве и бързо оздравяване", без дори да коментира заплахите, оправени му от лидера на СРС. От страна на правителството на Сърбия беше обяснено, че единствено са поели задължението да не издават паспорт на Шешел и нямат никакви други поети ангажименти по случая. Интересно е, че при други подобни случаи от сръбското правителство са се търсили гаранции за връщането на обвиняемия в Хага, а настоящият случай е прецедент с оглед на факта, че за Шешел подобни гаранции не са поискани.
    Жертвите на Шешел и неговите паравоенни формирования "Белите орли" в Сърбия, Хърватска и Босна и Херцеговина не могат да опишат безкрайната си отрицателна изненада и емоция от решението на съда в Хага.
    В крайна сметка защо беше разрешено на Шешел да се върне в Сърбия? Съществуват много и най-различни хипотези. Първата и най-вероятната от тях е, че чисто и просто на лидера на СРС не му остава много време да живее с оглед на предполагаемите метастази, свързани с операцията му от рак. Какво пък толкова? Ще полудува месец, два, три и след това неговите саратници и привърженици ще го изпратят във вечността. Това ще е и най-безболезненият вариант за Сърбия и управляващите в Белград, които наистина имат за какво да се притесняват - и от времето на най-тясното си сътрудничество с Шешел и за това, че през 2009 г. разцепиха и на практика унищожиха СРС - любимото дете и жизнена мисия на Воислав Шешел. А след това времето полека ще изличи спомена за лидера на радикалите и всичко ще се върне, както си е било. А смъртта на още един водещ сръбски политик (след смъртта на бившия сръбски и югославски президент Слободан Милошевич в затвора в Схейвенинген през 2006 г.) май ще дойде в повече на Трибунала и ще доведе до дискредитацията му, което доста фактори, особено в Сърбия и Република Сръбска в БиХ, едва и чакат.
    Другата хипотеза, колкото и абсурдно звучаща, също има своята логика. След като за 11 години (Шешел доброволно се предаде на съда в Хага през 2003 г.), след разпитани стотици свидетели на обвинението и защитата на Шешел, множество заседания, прекъсвания и прочие съдебни трикове и процесуални хватки, дори и неговият контраиск за незаконно задържане и търсене на обезщетение за това от 11 млн. евро от МТБЮ и пр. все още нито един от участващите в процеса съдии определено не е абсолютно убеден във вината на Шешел. Т.е. не може да му бъде наложено и наказание, а една освобождаваща присъда означава и компроментирането на съда, и допустимостта на иска от 11 млн. евро. Ето за това в Хага бе избрана и удобна формула - пускаме Шешел, пък времето ще покаже какво ще става по-нататък.
    А че в Сърбия ще става все по-интересно, няма съмнение. Според някои оценки повечето от 5 000-те членове и симпатизанти на безспорно възраждащата се Радикална партия възторжено приветстваха завърналия се лидер. Безспорно е, че във всяка една страна, особено в нашите на Балканите, които са бедни и люшкащи се между Изтока и Запада, постепенно намират почва националистически и ултрадесничарски партии, но също така нито една от тях не си позволява така открито, както сръбските радикали, да предявява претенции срещу съседните страни. Също така не е известно такъв лидер след завръщането си след 11-годишен престой в следствения арест да е посрещан като национален герой. Но... това е Сърбия! Да му мислят нейните управляващи и бивши Шешелеви съратници, но и онези, които пуснаха лидера на радикалите от Хага!