Каквото повикало, такова се обадило

В по-миналия брой на ПЕГАС публикувахме  статията "Двойното дъно на Йордан Ефтимов" от Анита Коларова. В нея известната поетеса остро и полемично се противопоставя срещу политическите "преоценки" на литературната ни класика, чрез които Й. Ефтимов принизява и очерня имената на Иван Вазов, Пейо Яворов, Димитър Димов и Атанас Далчев. Под предлог, че руши някакви митове неолибералният критик им приписва какви ли не сбъркани "дискурси" и опущения.
Седмица по-късно не закъсняха интернет-опусите на неговите единомишленици и адепти. Шуменският поет Краси Симеонов е заподозрял, че статията на Анита Коларова миришела на... "поръчка". Неговият "аргумент" за това обвинение е, че тя излизала доста късно след появата на книгата. Друг шуменски литератор и автор на гениалната поема "Отдолу идат еринии" (чийто главен герой е Putko Mafani!!) Пламен Шуликов приписва на Анита Коларова мислене от кварталните ОФ-клубове и... цитатника на Мао. Литераторът сюрреалист и автор на стихотворението "Пържоли от лебеди" Лъчезар Лозанов "опровергава" авторката с обвинението, че тя "дрънчи глупости". Бившата директорка на Националния литературен музей и "дисидентка" от времето на Жан Виденов - Надежда Александрова пък се е прехласнала от "нестандартно мислещия и обичащия предизвикателства критик" Йордан Ефтимов.
Единствено известният пловдивски поет Марко Марков е забелязал, че нашенските политически "преоценители" са се насочили към литературната класика с намерението да я поставят в някакъв антикварен "секънд хенд", т.е. в нещо като магазин "втора употреба".
И какво излиза, че неолибералните ни постмодернисти са се втурнали да бранят с нокти и зъби Йордан Ефтимов и неговите литературни ремикси и микси, топоси, екстравагантни дискурси и апробиращи изцепки. И как? - Ами със същия този познат лексикон и банални логически хватки и номера на самия Ефтимов. С една дума: "Каквото повикало, такова се обадило"...