Калфин: Национализацията на касата е незаконна

Бих сезирал Конституционния съд за онези 1,4 млрд. лева, които бяха пренасочени от бюджета на НЗОК. Това е национализация и е противозаконна. С тези думи кандидат-президентът на БСП Ивайло Калфин отговори на въпрос на синдикалисти за функциите на Здравната каса и за това какво би направил, за да се гарантира качеството на здравеопазването у нас. Социалистът заедно с още двама кандидат-президенти участваха в дебат по социалните въпроси, организиран от КТ "Подкрепа".
Калфин бе категоричен, че НЗОК трябва да се запази, но и да се търси допълнително финансиране от други здравни фондове. Той няколко пъти подчерта, че пренасочването на парите от здравните вноски за други цели е противозаконно. Дянков се опитва да вземе едни и същи пари, да ги разходи из няколко бюджета и накрая пак да не ги похарчи, коментира бившият министър. Той говори дълго за състоянието на здравеопазването в България и катастрофалното положение, пред което са изправени повечето болници. Голяма част от общинските здравни заведения са фалирали заради брутално намаления бюджет и заради месечните лимити, които им бяха въведени, категоричен бе Калфин. Той не скри тревогата си, че много хора са лишени от здравеопазване в България.
За тежката съдба на българите, лишени и от работа, и от достойни доходи, говори кандидат-президентът и на срещата си с представители на КНСБ малко по-късно. Той бе поканен в централата на федерацията, където над 50 души изслушаха идеите му в социалната сфера и му задаваха въпроси. Калфин бе категоричен, че президентът може да е човекът, който да поддържа жив и постоянен дебат за социалните и трудовите права на гражданите. Той предупреди, че заради замразените от ГЕРБ доходи бедността в държавата се разраства. Икономическата криза е на път да се превърне в социална, а това наистина ще изкара хората на улицата и ще предизвика опасен бунт, коментира социалистът. Според него и протестите след Катуница са били социален вид протести, в които са се включили хора, смачкани от ниските си доходи и мизерията. Тези хора са гневни, но не могат да кажат точно срещу какво се бунтуват, обясни Калфин.
Той се съгласи с тезите на председателя на КНСБ Пламен Димитров за социалните права на хората, които трябва да са приоритет за всяка демократична държава. Свободата и правото на достоен труд са основните теми на обсъждане от всяка власт. В момента институциите не работят и не дебатират по проблемите, които вълнуват хората. Сякаш техният дневен ред е напълно различен, подчерта Калфин, а синдикалистите се съгласиха с него.
Той представи и идеите си за по-различни правомощия на държавния глава. Според Калфин президентското вето не би трябвало да може да се преодолява с обикновено парламентарно мнозинство. При 120 депутати в залата това означава, че вето може да бъде отхвърлено едва с 61 гласа, даде пример евродепутатът. На същото мнение бяха и от КНСБ. По въпроса за референдумите и КНСБ, и Калфин се обединиха около тезата, че държавният глава трябва да може не само да предлага, но и да свиква референдуми. Според кандидат-президентът на БСП необходим е и нов закон за КСНС. Решенията на съвета, смята Калфин, трябва да ангажират и институциите с някои действия. Може би парламентът трябва да е задължен да разгледа въпроси, обсъждани от КСНС, предложи той.
Социалистът посочи бедността като основна заплаха за националната сигурност в момента. Затова и е убеден, че президентът, заедно с администрацията си, трябва постоянно да провокира не само дебат, но и дейности за справяне с бедността. Негова е идеята съветници на държавния глава да имат право да присъстват на заседания на парламентарни комисии, когато се обсъждат социални теми. 
Калфин бе категоричен, че подходът на сегашното управление да решава социални въпроси с европари е напълно сбъркан. Еврофондовете не могат да решават проблеми, ако няма държавна политика в сектори. Социалната сфера трябва да е приоритет на национална стратегия, а евросредствата да са само помощен инструмент, добави Калфин.