Кога не важи извънредното положение

Пиша този текст с пълното съзнание, че някои мои приятели и колеги, които са сред най-добрите български журналисти, може и да се засегнат. Разминава се мнението ми с тяхното във връзка с някои необясними със здравата логика решения и действия на Българската православна църква в обстановката на световната пандемия на коронавируса.

Че черквите ще бъдат отворени за вярващите по време на Великденските празници е разбираемо и приемливо. Макар че катедралата "Св. Петър" хлопна кепенците, но тук вече нагазваме в деликатна тема, свързана с църковната схизма от XI век между католицизма и православието. Самият български патриарх Неофит препоръча да се спазват известни мерки, като отстоянието на богомолците на безопасно разстояние. Намериха се обаче и  църковни "ултраси", сред тях най-гръмогласен е ловчанският митрополит, който увери, че "светите тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквито и да било други болести, а са лекарство за телесно и душевно изцеление и здраве". Това е теоретичната подготовка за последвалите умозаключения: "Причестяването с една обща лъжица на много хора няма да доведе до разпространение на заразата, защото дори при тези най-страшни епидемии в миналото хората са се причастявали и не са се заразявали". И още: "Епидемията прекратява действието си в църквата". Това е толкова очевидно, че няма нужда от някакви си там научни доказателства. Не знам защо подобни велемудрости ме подсещат за една реплика на прокажен, струва ми се беше в "Дяволът и добрият господ" от Сартр, в папския дворец в Авиньон,  която звучеше горе-долу така: "Ето още един, дето ще дойде да ме целува, за да ми докаже благочестивостта си и упованието в бога". 

Ето и това: "Светите тайни (каквато е причастието - б.а.) не могат да бъдат преносители на зараза или каквито и да било болести, а са лекарство за телесно и душевно изцеление и здраве". Софийската епархия донякъде уклончиво допуска "да не бъде отказвано на който пристъпи към светото причастие". 

А в същото време гражданските власти в столицата забраниха екскурзиите до Витоша, ограничиха пазаруването от възрастните на два часа сутрин, във Варна глобяват по 5000 лв. позволилите си да излязат на разходка в Морската градина, в Бургас демонтирали и скамейките в парковете като места за опасни многолюдни сборища и още, и още...

Добре е, че все пак разумът надделя над ината след договорка между Светия синод и властта  по време на Великденските празници службите да бъдат извън храмовете и вярващите да се причестяват с различни лъжички, а иконите, които те целуват, да се дезинфекцират.

Стигнахме до заявеното в началото. Позицията на Българската православна църква съответства и на канона, и на някои по-земни интереси. Както е прието да се казва в подобни случаи - "нищо лично". В такива случаи винаги си спомням думите на ректора на Семинарията в Загорск, селце край Москва, в чийто храм са погребани повечето руски царе. На въпроса ми коя от трите монотеистични вери - юдаизъм, християнство и мюсюлманство, е най-пригодна за човешката психика, той отвърна: "Има само две вери: вярата, че има господ, и вярата, че няма господ. Останалото са подробности".

Ами аз вярвам, че няма господ, право на други е да вярват, че има господ.  

И все пак, един наивен въпрос: въведеното у нас извънредно положение и законодателство не важат ли за православната ни църква? Във всеки случай това не е упоменато по никакъв начин.