Корупцията - кой я подхранва и кой може да я спре?

Европейската комисия оценява загубите от корупция в страните членки на 120 милиарда евро годишно. Точно толкова, колкото ЕС отпусна неотдавна, за да стимулира антикризисно европейската икономика, и почти колкото е целият европейски бюджет.
Изследванията показват неоспоримо пряка връзка между равнището на корупция и икономическия растеж. Корупцията означава по-малко приходи и повече обществени разходи, което удря по темпа, с който се развива икономиката.
Най-често корупционните практики в ЕС минават през обществените поръчки. През 2008 г. те са били около 15% от брутния вътрешен продукт на съюза, или около 1,7 трилиона евро. При корумпираните поръчки държавата плаща повече, за да получи по-малко.
Корупцията влошава бизнес средата, прави я несигурна. Създават се

неравни условия за правене на бизнес

което гони "добрите" инвеститори и привлича тези, които са свикнали с корупцията и живеят от нея. Кризата допълнително усилва тези дисбаланси, тъй като освобождава задръжките от поемане на рискове, свързани с корупционни практики. По време на криза се поемат по-лесно рискове, свързани с корупционни практики.
Корупцията, и по-специално сивата икономика, изкривява достоверността на икономическите статистики. Това поставя под съмнение адекватността на макроикономическата политика, а оттам - и стабилността на страната.
Често свързват корупцията със законни, но неетични практики като неясни правила за лобиране и търговия с влияние, или с липсата на ясни правила и достатъчно ограничения за назначаване на хора от бизнеса на държавни и обществени постове и обратното. Някои анализатори говорят дори за облечена в закони корупция, когато нарочни дупки в законодателството позволяват корупционни практики. В крайната си форма, тази "законна" корупция създава т.нар. подчинена държава, в която институциите работят в интерес на неясни задкулисни бизнес интереси.
Корупция има там, където институциите са неефективни. Публичните институции са призвани да защитават обществения интерес, а той изключва корупцията. В същото време качеството на работата на институциите не може да бъде напълно обяснено само с наличието на корупция. Когато ги оценяваме, би трябвало да вземем предвид и странични фактори като законодателството и неговото прилагане, обществената търпимост към корупцията. Институциите могат да се справят успешно с корупцията само когато съществува силна политическа воля, подкрепена от обществен консенсус за нейното прилагане.
Носеща дамгата на най-корумпираната европейска държава,

България често е сочена с пръст

Но у нас, както и в останалите страни има както успешни, така и неуспешни примери за намаляване на корупцията.
Макар че едва ли някой иска да си припомня 1996 г. с дългите опашки пред банките, икономическата нестабилност - един от най-успешните примери за справяне с корупцията започва именно оттам. Дълбоката рецесия, в която беше изпаднала икономиката, се допълваше от бързо нарастване на лошите банкови активи, дължащо се на слабия банков надзор върху търговските банки. Кризата беше подхранвана до голяма степен от зависимостта на БНБ и от нейната уязвимост от политически натиск. България беше изправена пред фалит по плащанията си по дълга и беше спасена от него само благодарение на значителните средства, излети от Международния валутен фонд. Те бяха придружени от строги бюджетни мерки, преформулиране на паричната политика и от дълбоки икономически реформи. МВФ въведе валутен борд, лишавайки централната банка от инструментите й за водене на парична политика. Законът за БНБ беше променен и нейната независимост беше гарантирана, а наздорните й функции - усилени. Болезненият опит на хората от хиперинфлацията и фалитите на банки, гарантира широката обществена подкрепа за строгите мерки и извършваните реформи. Петнадесет години по-късно, централната банка е високоуважавана институция, за разлика от много други страни, банковият сектор у нас е стабилен. В продължение на години България поддържаше бюджетен излишък, който позволи чувствително намаляване на държавната задлъжнялост и натрупване на значителни резерви. Така независимостта на централната банка и широката обществена подкрепа за дисциплиниращата фискална политика позволиха на страната да постигне финансова стабилност и силен финансов надзор и прекъсна

един примамлив източник на корупция

Не така се случиха нещата в съдебната система. Често я сочат като пример за неефективност и я обвиняват, че не може да осигури адекватно и навременно правосъдие. Мога да дам доста аргументи, че тази картина не е съвсем вярна, но проблемите са очевидни и никой не може да ги отрече. В сегашния си вид съдебната система беше създадена с приемането на новата конституция в началото на 90-те. По това време доминиращият в България дебат беше изключително идеологизиран. Като резултат съдебната система получи голяма автономност, но висшите магистрати и прокурори бяха назначавани предимно на идеологически принцип, а не въз основа на професионални критерии. Още оттогава, а и до ден днешен, политическият натиск върху съдебната система почти не е преставал. В резултат тя все още е неефективна, подложена е на натиск от политиците, ползва се с недоверието на обществото и се реформира бавно чрез моркова и тоягата на Европейския съюз, който я наблюдава пета година чрез Механизма за сътрудничество и проверка. Това, което различава тези два примера, е степента на обществена търпимост към ефективността на централната банка и на съдебната система.
Често сме склонни да търсим корупцията само в слаборазвитите и бедни държави. Истината е, че тя е фактор и в света на богатите.

Какво е положението в ЕС

Скорошно изследване на "Евробарометър" показа, че 74% от европейските граждани смятат, че корупцията е основен проблем за техните страни. Но процентите варират значително, когато стане дума за националното усещане за сериозността на проблема - от 19% в Дания, до 98% в Гърция. За да има успех обществената чуствителност към корупцията, тя трябва да се превърне в обществен натиск. Нивото на корупция не е постоянна величина, то изисква непрекъснати усилия да се поддържа на ниски нива. Тазгодишният доклад на "Прозрачност без граници" например заключава, че в Чехия, Унгария и Словакия има отстъпление от борбата с корупцията след влизането им в ЕС.
Трудно е да се тегли черта между северни и южни, източни и западни държави. Но пък се вижда, че държави, преминали през диктаторски режими или в които демокрацията е липсвала през дълги периоди, са по-склонни да толерират корупцията.
Изследване на Брукингс институт, основаващо се на Индекса за добро управление чрез математическо моделиране доказва, че сред старите европейски членки то е най-добро в Холандия, най-слабо в Гърция, а Испания държи "златната среда". Неговият автор Даниел Кауфман твърди, че ако гръцките институции заработят като испанските, това ще увеличи гръцкия БВП с 3,5%. Същият резултат ще получи и Испания, ако нейните чиновници работят като холандците. Хипотезата, че гърците могат да работят като холандци, би увеличила гръцката икономика със 7 процента. Изводът, който се прави е, че ЕС може да намери допълнителен източник на икономически растеж, ако се пребори или поне чувствително ограничи корупцията. За да стане това ЕС би трябвало да търси общи стандарти и единни практики за противопоставянето на корупцията, за да може да довърши изграждането на общия пазар.
Колкото и да изглежда неочаквано на пръв поглед, борбата с корупцията има отношение и към спасяването на задлъжнели държави. Не е възможно да се осигури наличието на фискални трансфери, т.е. данъкоплатците от една страна да плащат вместо тези от друга, без те да са сигурни, че са обрани всички резерви по отношение на добро управление и борба с корупцията. Противното би означавало

да се налива вода в счупено гърне

Постигането на тази увереност изисква силна антикорупционна политика на европейско ниво.
През последните години европейските институции вървят в тази посока. От прост контрол върху разходването на европейските фондове, те започнаха да изискват от държавите членки да обявят война на корупцията. Съветът на ЕС прилага специален механизъм към България и Румъния, чрез който ги притиска да подобрят ефикасността на съдебните си системи. От 2013 г. Европейската комисия ще започне да публикува на всеки две години доклад срещу корупцията, чиято цел е мониторинг върху усилията на всички страни членки да се справят с проблема. Борбата с корупцията и с организираната престъпност стана интегрална част от критериите за бъдещите разширявания. Реформирането на обществените системи, свързани с налагането и спазването на антикорупционни мерки, вече се изисква на ранен етап от преговорите за членство. Така ЕС получи възможност да направлява реформите в съдебната система и в правоприлагащите органи по време на целия предприсъединителен период.
Независимо от мерките, които се вземат на европейско ниво обаче, борбата с корупцията зависи в най-голяма степен от обществената търпимост към нея и от натиска върху институциите. Кой го знае по-добре от нас, българите?