Кой "плаче за война"?

Съветът за сигурност на ООН се събра два пъти за една седмица, за да обсъжда ракетната програма на Северна Корея. Засега обаче нямаме нищо конкретно. Въпреки че всички осъждат опитите, предложенията за справяне с проблема варират. Една държава обаче отново рязко се отличава от всички останали и това отново е САЩ.
Изглежда там наистина са неспособни да си вземат поука от хаоса, който сътвориха в целия Близък изток. Или просто не ги интересува нищо друго освен собствените им интереси и смачкването на всичко различно. Особено нагло е поведението на представителя на Щатите в ООН Ники Хейли. Свикнали сме на американска арогантност и невежество, но изявленията на Хейли повдигат летвата до нови висоти. В едно от последните си такива тя заяви, че Ким Чен Ун "плаче за война".
Истината е, че не Северна Корея, а САЩ и марионетната й Южна Корея са тези, които непрекъснато раздухват огъня. Русия и Китай предложиха най-доброто възможно решение за деескалация на напрежението - Северна Корея да спре програмата си, но САЩ и Южна Корея също да спрат да правят учения близо до границата със Севера. Учения, на които неизменно се тренира не някаква отбранителна тактика, а нахлуване в чужда държава. То не беше прието. На този фон обвиненията към КНДР звучат като "Крадецът вика "дръжте крадеца". Ким просто не иска да свърши като Кадафи и Саддам.
Изглежда, че "ястребите" отново владеят Вашингтон, въпреки обещанията на Тръмп за нова външна политика. Самият той вече звучи като един от тях. А дрънкането на оръжие и постоянното търсене на враг освен хаос, носи и добри приходи. Южна Корея и Япония вероятно ще дадат милиарди за нова американска военна техника. С официалното "позволение" на Вашингтон, дадено им лично от американския президент. Освен всичко друго, за някои хора войната е и бизнес.