19 Май 2024неделя08:37 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Кой си точи зъбите за Либия

Концепцията на САЩ за "Големия Близък изток" създаде и "Ал Кайда", и "Ислямска държава", а днес Западът бере горчивите плодове на либералната си надменност и отново се присяга към либийския... петрол

/ брой: 19

автор:Алберт Аврамов

visibility 2977

Защо никой вече не се учудва от липсата на понятието Либия в новинарските емисии. Дали защото по географските ширини, в които някога беше разположена една дразнеща с екстравагантността и с богатствата си държава, ръководена от "зъл тиранин", днес точно понятието "държава" най-малкото е трудно да се употребява. Или защото свикнахме, или просто бяхме  принудени да приемаме краха на държавността в много региони на света като нещо повече от естествено? Сигурно последната констатация е и най-точната. А доказателства получихме безброй...
Някъде там, в Северна Африка, пламна искрата на логично, но и нелепо назованата "Арабска пролет". Оттам над целия Близък изток се понесоха и пламъците на един нечувано и ужасяващо гибелен като резултат подтик (народен и международен) към отрицание и разруха. Горя и изгоря де що трябваше или можеше да изгори, а САЩ, Великобритания, Франция и останалите държави от набързо свиканата под знамената коалиция, които свалиха Муамар Кадафи, се обявиха за "освободители" и възцариха в страната свобода и демокрация. Красиви и упоителни думи, които много скоро след това се понесоха стремително на изток, към пленителните и в друго отношение (май все същото!) Ирак, Египет, Сирия... Всъщност доскоро почти изцяло светски държави.

Началото на разложението

Наскоро в западната преса избухна поредната медийна бомба. Това се случи, след като Комитетът по международните въпроси към британския парламент публикува разшифровката на телефонните разговори между двама политици - бившия премиер на страната Тони Блеър и убития либийски лидер Муамар Кадафи. От записите става ясно, че Кадафи е предупреждавал Блеър за опасностите, които стоят пред Европа, още на 25 февруари 2011 година - време, в което Либия вече е обхваната от безредици. Либийският лидер посочва пред британския премиер, че се стреми да защити страната си от терористите на "Ал Кайда". "Не ние ги нападаме, те нас ни нападат. Искам да ви кажа истината. Това съвсем не е толкова объркана ситуация, напротив - всичко е много просто: в Северна Африка се появиха гнезда на организацията "Ал Кайда". Такива формирования имаше и в САЩ, в навечерието на 11 септември", цитира думите на Кадафи британският "Телеграф". По думите на либийския лидер джихадистите са се сдобили с много оръжие и вече вселяват ужас у сънародниците му. "Никой не може да си представи какво става тук, тъй като няма чуждестранни кореспонденти", казва Кадафи на Блеър. "Помолихме репортери от цял свят да дойдат и да видят с очите си истината. Това са въоръжени банди. С тях е невъзможно да се договориш. Те искат да установят контрол над Средиземноморието и после да нападнат Европа", казва още Кадафи.


В отговор британският политик заявява, че се работи по необходимостта от мирно регулиране. Само три седмици след този разговор коалицията от западни страни, в която влиза и Великобритания, започна да нанася въздушни удари по Либия, което доведе до свалянето на Муамар Кадафи.
Предупреждението му обаче очевидно се сбъдва, пише изданието. След свалянето му от лидерския пост Либия претърпява крах и е обхваната от гражданска война. Много територии в страната се контролират от ислямски екстремисти, свързани с групировката "Ал Кайда". Председателят на Комитета по международните въпроси Криспин Блант е заявил, че "пророческото предупреждение" на Кадафи ще бъде разгледано. Според дипломата западните политици са били не толкова проницателни, както Кадафи, относно рисковете от интервенция както за либийския народ, така и за интересите на Запада.
Колкото до "пророка" Кадафи, той бе убит без съд и присъда на 20 октомври 2011 година.

Мотивите на "свободолюбците"

Резултатът от геополитическите кроежи на Запада не закъсня. За това сме чели и писали много и едва ли ще е нужно да повтаряме всичко, което е известно за събитията в Либия. Или пък за полуприкритите мераци да се сложи ръка над богатствата на злополучната Джамахирия. Които, между другото, от ден на ден изплуват от дълбините на тайните сейфове. Така възниква и логичният въпрос: Защо изведнъж Западът реши да сваля Муамар Кадафи, с когото си сътрудничеше дълги години наред?
В разгара на набиращата висока скорост  предизборна кампания в САЩ изтече поредната порция скандални имейли на Хилъри Клинтън от времето, когато тя заемаше поста на държавен секретар. От тях става ясно, че Муамар Кадафи е свален, а страната - разрушена. Излизат наяве конкретните причини, поради които САЩ подкрепяха активно свалянето на Кадафи - крупните златни и нефтени запаси на Либия, както и разширяването на френското влияние в северноафриканския регион. По това време, както стана ясно по-късно, Кадафи е "дарил" десетки милиони за предизборната кампания на Саркози. Впоследствие водената от него Франция изигра важна роля за убийството му. Но главните опасения на САЩ са, че огромните златни запаси на Кадафи могат да послужат като основа за създаването на панафриканска валута - един от амбициозните проекти на либийския лидер. В едно от писмата се споменава, че по онова време Либия разполага със 143 тона злато и приблизително същите количества сребро, чиято обща стойност се изчислява на 7 млрд. долара през 2011 г.

Хилъри Клинтън бе подложена на остри критики за нахлуването в Либия, след като американската общественост започна да разбира, че в тази операция "има нещо гнило". А то се оказа жестокото убийство на американския посланик в Триполи Кристофър Стивънс през октомври 2012 г. Година по-късно сенатор Ранд Пол, който е сред кандидатите за президент на републиканците, заяви, че Стивънс и американското посолство в Триполи са причастни към доставката на оръжие за либийските бунтовници. Тази информация бе потвърдена и от известния френски журналист Бернар-Анри Леви, който участваше в преговорите с либийските опозиционери.
 "Писмата на Клинтън потвърждават резултатите от изследванията. Диктатори възглавяват много африкански страни, но Западът не бърза да им се меси в работите. Администрацията на Обама още от самото начало се ръководи от наивни или откровено погрешни представи какво трябва да се предприеме за регулиране на ситуацията в Либия след войната", заяви политическият коментатор Ариел Бен Соломон от "Джерузалем пост".
През 2011 г. лидерите на западните държави приветстваха свалянето на режима на Кадафи като демократична стъпка, без да се погрижат за стабилизирането и функционирането на държавата. Хаосът закономерно породи тотален разпад на държавността, а

ерозията на разцеплението доведе в Либия ИД

Кървавата интервенция на НАТО, оставила след себе си само хаос и разруха, всъщност раздели страната на няколко части, като я тласна в хаотична и неконтролируема гражданска и междуплеменна война, подчинена единствено на властови и икономически апетити. Държавата, наричана доскоро Джамахирия, която е най-големият производител на нефт в Северна Африка, днес се управлява от лятото на 2014 г. от 2 парламента, две правителства и лидери, враждуващи по между си. Едните се намират в столицата Триполи, а другите, които са международно признати - в източния град Тобрук.
Правителството там има подкрепата на армията, водена от ген. Халифа Хафтар, на Египет и на Обединените арабски емирства. В същото време кабинетът в Триполи се ръководи от ислямистката организация "Мюсюлмански братя", на чиято страна стои широката ислямистка коалиция "Либийска зора", подпомагана от Катар и Турция. Макар и да изглежда твърде хипотетично, вече ясно се открояват усилията, с които западните държави премълчават това, което се случва след интервенциите им в Афганистан, Ирак и Либия, и докато сега се саморазправят със Сирия, под предлога, че изсипват бомбите си над сирийските градове, защото се борят срещу собственото си "творение" - "Ислямска държава". А на всички очевидно вече им е ясно, че в резултат на мощните удари срещу джихадистите в Ирак и Сирия, особено след като на сцената се появи и Русия, връщането отново към Либия под предлог, че трябва да спрат базирането на ИД в северноафриканската страна, най-малкото изглежда смешно. Особено в случая с Франция, която за свое оправдание измисли формулата "спиране на мигрантската вълна". Колкото за самата ИД - няма и капка съмнение, че се самонастанява, при това твърде напористо и удобно, в петролните басейни на страната. А в това отношение колизията и противоборството със западните сили неминуемо биха довели до нова тежка военна ескалация. И до нови бежанци естествено. Не ви ли звучи познато?
ООН обяви официално преди четири дни, че враждуващите сили в Либия са подписали споразумение за създаването на общо правителство. Малко по-късно Президентският съвет на Либия, базиран някъде в Тунис, обяви, че страната вече има ново обединено национално правителство. Но ИД така или иначе вече се е вкопал в страната.

Неизбежният удар?

"Ислямска държава" притеснява все повече страните от НАТО, така че е възможно те да организират военна намеса в Либия, казва Малкълм Чалмърс, заместник-директор на мозъчния тръст RUSI в Лондон. "Въпросът е каква да бъде намесата - от какъв характер и какъв мащаб. Това ще зависи до голяма степен от развитието на заплахата в следващия месец", казва той. ИД, която според Париж наброява около 3000 бойци в Либия, започна офанзива от бастиона си в град Сирт към "петролния полумесец" в северната част на страната. Западните страни се страхуват, че групата ще придобие средства от петрола, ще дестабилизира Африка на юг и ще започне да внедрява джихадисти сред мигрантите, които достигат Европа през Средиземно море, коментират агенциите. Операцията на Запада "вероятно ще приеме формата на въздушни удари, а не на наземна операция", смята Патрик Хамзайдех, бивш френски дипломат в Либия. "И в двата случая обаче това е лоша идея. Във военен план това няма да бъде решаващо. Без политическо решение подобна намеса би осъдила страната на нестабилност за поне едно десетилетие с правителство, което би изглеждало като марионетка на Запада", добавя Хамзайдех.
Като бивша колониална сила с големи икономически интереси в Либия, Италия непрекъснато повтаря, че е готова да оглави международна мисия в страната, ако правителството на единството поиска това. Председателят на комисията за отбрана в Сената Никола Латоре обаче изключва "каквато и да е възможност за военна намеса с цел започване на война". Според него западното участие по-скоро трябва да се изрази в гарантиране на сигурността на новото правителство и обучението на армията.
Великобритания обяви, че ще изпрати 1000 войници от специалните си сили, които да се присъединят към контингент от 6000 европейски и американски войници, за да помогнат в борбата с ИД в Либия. Това бе обявено след новината за споразумение, подписано на 17 декември под егидата на ООН, което е одобрено само от единия от двата съперничещи си парламента в Либия. Документът предвижда да бъде формирано правителство на националното единство, за да се сложи край на политическия и военния хаос в страната. Според сценария на западняците кабинетът ще поиска помощта им.
Американски и британски войници вече се намират в Либия, за да "оценят положението със сигурността". "Решени сме да окажем на правителството на единството пълна политическа подкрепа, както и помощ от технически и икономически характер, а също и в борбата с тероризма и гарантирането на сигурността", заяви Вашингтон през декември. От Париж пък обясниха, че "идеята е да се създаде международна сила под мандата на ООН". "Френската армия обаче ще бъде претоварена, след като 3500 души са мобилизирани срещу джихадистите в Сахел, 900 души - в ЦАР, а 10 хил. военни са разположени във Франция, за да предотвратяват атентати", подчертава Жан-Венсан Брисе от Института за международни и стратегически отношения в Париж.
Очевидно либийският народ май още дълго ще чака "лудите да се наиграят". А в това време новите потоци от мигранти към Европа ще се превърнат не във вълна, а в колосално цунами.

"Булгаргаз" съди "Газпром" за 400 млн. евро

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 91

КЕВР: Евтиното парно ще доведе до по-скъп ток

автор:Дума

visibility 1079

/ брой: 91

Изпитът за ловци поскъпва

автор:Дума

visibility 1108

/ брой: 91

Състоянието на Фицо остава "много тежко"

автор:Дума

visibility 1215

/ брой: 91

Нидерландия ще има дясно правителство

автор:Дума

visibility 1134

/ брой: 91

Скъсаха Преспанския договор в Атина

автор:Дума

visibility 1249

/ брой: 91

Извънредно положение в Нова Каледония

автор:Дума

visibility 1082

/ брой: 91

5 куршума

автор:Таня Глухчева

visibility 1299

/ брой: 91

Стъкмистика

автор:Мая Йовановска

visibility 1243

/ брой: 91

За достойна България в мирна Европа!

автор:Дума

visibility 1187

/ брой: 91

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ