Криминал

Много е хващащо за сърцето да си правозащитник, който един път годишно съобщава унищожителни истини. Условията в затворите са нечовешки. България е на последното място в ЕС и по този показател. Този факт политиците по принцип срамежливо и гузно предпочитат да не забелязват.
Че заведенията за лишаване от свобода принципно не би трябвало да са санаториуми, се подразбира. Обаче няма как да бъде възприето като подразбиращо се за нормално, че 44 човека са навряни в килия от 50 квадрата с 40 легла и се облекчават в кофа. Нали философията на този тип институции е, в крайна сметка, освен справедливо наказание за извършеното престъпление, да бъде постигнато и превъзпитание?
Или окончателно оскотяване... Защото едва ли може иначе да бъде обяснен последователният в своята безпомощност мерак на гербаджийското управление да криминализира всичко. Последното хептен безумие беше прозрението на Цв. и Б., че ако крачиш по магистралата с шише бензин в ръка, крачиш право към панделата.
Обича да плаши с криминал нашето правителство. "Всички са за затвора", беше любим рефрен на Б., ама управленската потентност стига май за плашене на гаргите.
Обаче пламенните правозащитници, незнайно защо, предпочитат да не напомнят на сегашното управление, че именно то стопира всички действия на предишното за изграждане на нови затвори, за да бъдат поне минимално доближени европейските норми. Че отделените за това средства през 2008 и 2009 г. потънаха без обяснение в дебрите на Дянковите баланси. И някак свенливо предпочитат да не споменават поименно кой аджеба е авторът на предлаганите сега сатрапски промени в закона за изтърпяване на наказанията. И незнайно защо не питат Маргарита Попова за нейната отговорност като доскорошен министър на правосъдието.