25 Юни 2022събота07:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Актуално

Лъжите няма да скрият истината

Опитите да се подмени историята срамят днешна България

/ брой: 149

автор:Николай Шопов

visibility 2285

Този текст бе замислен преди две години, но ми се струва, че сега е точното време да бъде написан. Та, преди две години чух г-жа Келбечева по една телевизия да говори как трябва да бъде съхранена паметта за 45 години престъпления при социализма. Но нима паметта на Келбечева съхранява само тези 45 години? Много жалко за осакатената й памет. Всъщност такава нискочела памет имат и Антон Тодоров, Христо Христов, който пък е обсебен от Държавна сигурност, и някои други подобни паметливи. Защо сега е точното време за този текст? Защото наближават две важни годишнини. 75 години от 9 септември 1944 г. и 75 години от края на Втората световна война. Очаквам сега да започнат едни козни, едни фалшификации, едни изопачавания!  

Битката за историята и историческата памет е битка за настоящето и за бъдещето. Или както казва Оруел: "Който владее миналото, владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото." Хората без памет се контролират и манипулират много по-лесно. Само този, който има памет и цени своята история, историческото и културното си наследство, има бъдеще. Паметта за Аспарух, Крум, Симеон, Паисий, възрожденците, героите от Априлското въстание и Съединението, от Балканските войни. Паметта за Левски, Ботев, Вазов, Гео Милев, Вапцаров, Йосиф Хербст, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Яворов и много други е помогнала на българския народ да оцелее, да премине през горнилото на бедите. 

Паметта не е само да се огледаш в огледалото на миналото си, но и 

начин да си представиш бъдещето

Историята трябва да се уважава, да се изучава, а не да се осъжда, пренаписва, изопачава, фалшифицира. Може ли да има осакатена памет и да има осмисляне на историята? Как ще вървим напред с бели полета. Историята на една държава има своите мрачни и светли страници и те трябва да бъдат изучавани, а не фалшифицирани и обругавани. Историята не е нито само розова, нито само кървава. Паметта е и мост между миналото, настоящето и бъдещето, тя свързва поколенията, предава им опита си. Паметта е условие за история, за национална идентичност. Не може да се прави подбор на факти и събития и да се подреждат те така, както се харесва някому или му е необходимо, за да получи облаги и признание.

Днес някои искат да няма историческа памет. Особено глобалистите, неолибералите, родоотстъпниците. Преди години имаше война срещу кирилицата, за да бъде подменена с латиница. Години наред се води подмолна и явна борба срещу източното православие. Кланетата в Батак пък били мит! А колко пъти се опитаха да променят името на катедралната църква "Св. Александър Невски"? В последните 30 години се води война срещу всичко, което е било по времето на социализма. За съжаление, се фалшифицират и пренаписват и събитията преди 9 септември 1944 г. За каква историческа памет говорим, когато в България се реабилитира фашизмът? Отменени бяха присъдите на Народния съд. Няма държава в Европа, където присъдите да са отменени. И не е вярно, че само в България има осъдени на смърт и в първите дни е имало саморазправа. 

Така е било във всяка европейска страна

В историческия труд на Тони Джуд "История на Европа след 1945 година" се дават данни за осъдените в другите европейски страни. Не можем тук да споменем всички страни, но поне няколко можем. Осъдените за фашистка дейност в Италия са 50 000, в Белгия са издадени 2940 смъртни присъди, във Франция близо 10 000 души са убити в хода на извънсъдебното правосъдие. В други документи са дадени данни колко са подведени под съдебна отговорност. Във Франция са 90 000 души, в Белгия - 53 000, в Чехословакия - 38 000, в Унгария - 26 000. Има данни за всички европейски страни. Та, да напомним за манипулаторите. В България Народният съд е подвел под отговорност 11 000 души. На смърт са осъдени 2618, а са изпълнени 1046 присъди. На доживотен затвор са осъдени 1226 души. 

А каква е картината до 9 септември 1944 г.? Убитите в периода 1923-1925 г. са 30 000. В периода 1941-1944 г. са убити 9150 партизани и са раздадени 62,870 милиона лева награди за главите им. Изгорените къщи на участници в Съпротивата са 2139. В затворите са хвърлени 9000 души, през концлагерите са преминали 31 250 души, а 15 000 са интернирани. А колко са били в лагера в Ловеч след Девети? До 1962 г. там са въдворени 1235 души, от които голяма част са криминални престъпници. В Белене общо са били 11 520 души и също една част са криминално проявени. Трябва ли да помним едните и другите? Трябва ли да помним атентата от април 1925 г.? Трябва ли да помним "белите" нощи на 1925 г.? А жестокото убийство на Стамболийски, на безследно изчезналите Гео Милев, Йосиф Хербст и хиляди други? Да, трябва да помним убитите и от двете страни. Но не трябва да увековечаваме с паметници убийци като генералите Кочо Стоянов, Трифон Трифонов, поручик Ал. Стоянов, подп. Константин Йорданов, убиеца на децата от Ястребино. Защо се прекланяме пред прононсирани фашисти като Петър Габровски, Васил Митаков, Христо Луков, Константин Лукаш, Иван Вълков, Иван Русев? 

В България се върви към подмяна на историческата памет в образованието, в науката, в музейното дело, литературата. Само ще спомена книгата на Алек Попов "Сестри Палавееви", която е гавра с паметта на загиналите за социална справедливост и против фашизма. А те "умираха за един нов свят", светъл и справедлив. Да кажем на днешните фалшификатори и антикомунисти, че партизаните ни са част от международната антифашистка коалиция. Именно съпротивителното движение у нас 1941-1944 г. и участието в последната фаза на Втората световна война спасяват България на Парижката мирна конференция да бъде орязана до Пловдив, както са искали държави победителки като Великобритания. Няма да се спирам на фалшификациите за спасяването на българските евреи. Само ще напомня за изказването на цар Борис III, че "спекулативният дух на евреите от векове прави пакости на човечеството. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите." Да не говорим за приетите профашистки закони, всички подписани от царя. Ясно е, че днес властта целенасочено тласка страната ни към възкресяването и

оправдаването на фашизма

Управляващата партия ГЕРБ поощрява тази мерзост. Но да цитирам думите на американския президент Рузвелт от юни 1943 г.: "Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната свърши... но ще бъдат съдени като криминални престъпници."

Фалшифицирането, пренаписването, манипулирането е свързано и със строителството на социализма. През тези 45 години всичко е било лошо, мрачно, престъпно. Така ли? Нима може да се отрекат постиженията в индустрията, селското стопанство, където бяхме на едно от първите места в Европа, в образованието, културата, спорта? Кога ще ги постигнем тези върхове? Грешки, неправди, политически репресии е имало. Но нима всичко трябва да се отрече? Пренаписването на историята трябва да има граници. Всичко, което сме преживели през годините, е наше, нашата история. Когато го обругаваме, ние обругаваме България.

С няколко изречения ще засегна темата за 75-годишнината от края на Втората световна война, защото в следващите месеци ще се пише много за тази най-кървава и разрушителна война в човешката история. В Западна Европа и САЩ отдавна върви подготовката за тази годишнина. Подготвят се филми, книги, ордени и медали, които да отразят тяхното виждане за войната. В САЩ вече издадоха възпоменателен медал без знамето на СССР - все едно, че той не е участвал във войната. В немски вестник се появи статия, в която се доказва, че битката при Прохоровка е спечелена от немците и трябва да се премахне паметникът, посветен на тази най-голяма танкова битка. Пита се, след като са я спечелили, защо не са стигнали до Москва, а отстъпиха и Берлин? Числата говорят най-добре. На Източния фронт жертвите са най-много. Там загиват 8 668 400 съветски и 5 076 700 немски воини. При десанта в Нормандия войските на съюзниците наброяват 156 115 души, а немците са 50 350. Загиналите в тези боеве от съюзниците са 4414, от немците - около 9000. Всеки сам може да съди къде се е решил изходът на войната. Загубилите винаги се стремят в мемоарите си да спечелят, но фактите са неопровержими.

"Смятам, че всички тези опити за преразглеждане на историята са инфантилни, всички те са осъдени на провал", казва английски историк. Великото и нетленното остава в човешката памет. Никоя издънка няма да е истински млада и жива, ако не тръгва от силни и стари корени. Истината винаги излиза, независимо дали е затрупана с купища лъжи.

Закъсняхме

автор:Евгени Гаврилов

visibility 114

/ брой: 120

Талисманът, който не разбраха...

автор:Боян Бойчев

visibility 70

/ брой: 120

Един от многото от недалечното минало...

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ