Медийният герой

Бойко Борисов не е давал толкова интервюта от далечните и митологични времена, в които беше главен секретар на МВР. Днес той се опитва да се върне в миналото и разточително говори - кеф ти при Явор Дачков, кеф ти пред дуо от "Капитал", а най-накрая ощастливи и подкаста на Мартин Карбовски.
Интервютата бяха обилно коментирани, но все в грешната посока - за държането на журналистите, техните кимания, съгласие или несъгласие. И не, че това не е важно, но истински централният момент е медийният гастрольор. Дори не с това, което казва, защото моноспектакълът на Борисов отдавна е известен и досаден, а с това, че е тръгнал пак да се изживява като най-желания събеседник в България.
И така, пред нас отново е Борисов, който е построил най-много магистрали, който е вдигнал епохално стандарта на живот, който е най-големият експерт, който живее като монах (от работа вкъщи и от вкъщи на работа). Този образ не може да бъде разрушен в главата му, защото гастрольорът трайно си вярва. Илюзия е да се смята, че някой може да проникне под тази маска. Новото тук е друго - Борисов се опитва да стовари всички беди и нещастия на страната върху някой друг. Целта не е да печели нови гласове, а да си съгради нов образ. Бойко Борисов - нещастната жертва на тъмни сили, който обаче неспирно мисли и се тревожи за съдбините на страната.
Това, което той премълчава, го подхващат неговите медийни трубадури. Сюжетът е следният - Борисов е центрист, консерватор и човек, отдаден на традиционните ценности. В това качество той е най-идеалният партньор на Румен Радев и двамата спокойно могат да влязат в политически съюз и да управляват четири мандата един след друг.
Безумието на тази версия е очевидно. Президентът подаде оставка, за да очертае алтернатива на олигархичното безвремие, което познаваме като модела "Борисов - Пеевски". Но нека да бъдем честни - "Пеевски" е скорошна добавка, прикачена допълнително. Моделът се нарича "Борисов", а днес неговият автор бърза да го погребе или да го даде в наследство на някой друг. Ето защо му е необходима тази медийна легитимация, както и анализаторското фентъзи, че коалиция между него и Радев е възможна. Дори самото съществуване на такава версия, с която е наситена раздраната медийна среда, вече работи персонално за Борисов. Тук ГЕРБ няма значение. Партията му отдавна е в агония, важното е оцеляването на лидера, на неговите амбиции, подчинени на безкрайното му нежелание да отиде в пенсия.
До утре можем да се бомбардираме с обвинения кой е бил в коалиция с него и кой не. Това е отровата на виновното минало, където вече не останаха невинни. Борисов живее точно в такава хранителна среда и тя постоянно го прави възможен отново и отново. Подкаст след подкаст. Интервю след интервю. 
Радев, разбира се, не е завършил помощно училище, за да се хване на това сатанинско хоро, но точно тук идва неговата отговорност като политически лидер. Борисов се възползва от вакуума, за да напълни медийната джунгла със собствените си сенки. Защото знае, че в момента няма кой да му отговори. А и че медиите ще оставят за пореден път номера му да мине. Това не е безопасен процес. Вече много пъти сме го изпитвали като паве в черепа.