Мисля за Франция или Англия

Невена Борисова

Самиа-Надин Катибова е родена през 1986 г. във Велико Търново, майка й е българка, бащата - чужденец, живее тук от рождението си. Тази година предстои да завърши Медицинския университет в София. Тя е една от студентките, които протестираха срещу повишаването със задна дата на таксите за медицинския университет на 900 лв. годишно.

- Студентите по медицина сте имали намерение да се присъедините към протестите на лекарите. Защо?
- Разбира се, идея имаше, всички ги касае това, но на протестите не присъстваха много студенти. Истината е, че това, което вълнува повечето студенти, е въпросът със специализациите. За завършилите тази година от малко над 1000 места налице са само 100 места за държавна поръчка. Останалите са за чуждестранни студенти и платена специализация. А става въпрос за цялата страна. Въобще, всеки ходи на някакви курсове по чужди езици, защото иска да се махне оттук.
- В какво се състои проблемът със студентските специализации?
- Първо, няма достатъчно места за специализация. Ако въобще намериш място, получаваш минимална заплата. Абсурдно е да успееш да се справиш сам, да не говорим, ако имаш собствено семейство. Това не е нормално. Затова много колеги заминават извън България, където могат да специализират и да имат нормална заплата. Има още нещо, което е много важно - в Англия например се опитват да осигурят места за специализация първо на всички техни студенти, а след това обявяват евентуално свободните за чуждестранни студенти. А тук е обратното - тук искат първо да дават специализации на чужденци, понеже те си плащат.
- Каква перспектива за развитие виждаш пред себе си?
- Много ми се иска да остана, да имам семейство тук. Дори, полагайки Хипократовата клетва, ти се заклеваш да помагаш на своя народ. Иска ми се да е така. Иначе - учиш, трудиш се и след това, ако нямаш избор, заминаваш. Но тук и отношението към лекарите не е такова, каквото трябва да бъде, а после питат - "защо са такива"? И за тях положението е същото. Ами, като ги държат в такива условия? А в цял свят са уважавани хора. Ако наистина не видя избор пред себе си, предполагам, че и аз ще помисля за Франция или Англия.
- В коя област искаш да се реализираш?
- Обмислям два-три варианта. Но ми се иска хирургия.
- Какви планове имат твоите колеги? Разговаряли ли сте помежду си?
- Повечето са като мен. Преди няколко дни си говорихме с колеги, чудим се какво да правим! Учили сме пет години, тази е шеста, а не се вижда изход. Да не говорим за колегите, които се дипломираха. Толкова чакаха да се дипломират, но и те не знаят какво ще стане с тях. Има някои, които са се ориентирали към специализации в Германия и в момента усилено ходят на курсове по немски език.
- Колко души според теб ще заминат в чужбина?
- Курсът ми в момента е от около 300 човека. Може би една трета от тях ще заминат в чужбина, друга част ще започнат работа във фармацевтични компании. Има естествено и чужденци, те ще се върнат обратно в страните си. Лошото е, че ако това продължи още няколко години, тук няма да останат лекари. Когато бях в педиатрията например, видях, че всички педиатри са възрастни. В педиатрията, патоанатомията например има голяма нужда от кадри.
- Защо няма протести срещу ситуацията със специализациите?
- Може би я няма увереността, че ще има ефект на промяна. Все пак е имало периодично различни идеи за съпротива. Например миналата година имаше предложение студентите да не започват специализации в знак на протест. Но това естествено не стана.

Назаем от e-vestnik