МОСТ - голямата изненада на изборите в Хърватска

Доста изненадващо младият 36-годишен психиатър и кмет на хърватското градче Меткович (в Далмация, Южна Хърватска) от 2013 г. Божо Петров се оказа големият победител на проведените преди седмица редовни парламентарни избори в Хърватска. Неговата партия МОСТ (най-скоро регистрираната политическа структура в страната) спечели 19 места от общо 150-те в Събора (парламента на Хърватска). До 8 ноември т.г. никой не поставяше дори теоретично Петров в сметките, но ето как със спечелените почти 13% от местата в Събора той се оказа едновременно и най-ценният партньор, и най-ухажваният политик в Хърватска.
В изборната нощ най-близкият съратник на Петров Драго Пъргомет след обявяването на първите предварителни резултати недвусмислено заяви: "Без мост няма преминаване от единия бряг на реката до другия, а също така без МОСТ не ще има и отговорно водене на държавата през следващия период." Така партията се превърна в твърде желан партньор и за "Родолюбивата коалиция", водена от Хърватската демократична общност (ХДЗ) с председател Томислав Карамарко, която спечели 59 депутатски места в Събора, и за коалицията "Хърватска ще расте" с основна политическа сила в нея Социалдемократическата партия (СДП) с председател премиерът в оставка Зоран Миланович, спечелила 56 мандата. За формирането на ново парламентарно мнозинство ще са необходими 76 гласа и поради тази причина 19-те мандата на МОСТ са особено ценни, като се има предвид, че всички останали партии, които са преминали изборния праг от 5%, ще имат по едва няколко депутати - трима представители в парламента ще има Истърският демократичен сбор (ИДС), председателстван от Борис Милетич, двама депутати - Хърватският демократичен съюз на Славония и Бараня (ХДССБ) с лидер Драган Вулин. Също двама депутати вкарва и кметът на Загреб Милан Бандич, а по един ще имат коалицията "Успешна Хърватска", водена от бившия вицепремиер в правителството на Миланович Радимир Чачич, и движението "Жива стена" ("Живи зид") с председател Иван Синчич. Трябва да се има предвид, че ИДС и ХДССБ са регионални партии и клонят съответно към СДП и ХДЗ като политически програми и ориентации. По всяка вероятност Бандич и Чачич респективно като бивш член на СДП и бивш вицепремиер на Миланович също ще бъдат по-склонни да подкрепят ХДЗ, отколкото СДП. Синчич най-вероятно ще остане в ролята на опозиция и на двете най-вероятни управляващи опции.
Повече от 61% от имащите право на глас хърватски граждани са отишли до урните, а ХДЗ убедително печели гласовете на диаспората с над 85% от подадените бюлетини.
    Още с обявяването на предварителните резултати Зоран Миланович незабавно призова Божо Петров на разговори за реализирането на управляващо мнозинство. Лидерът на ХДЗ Томислав Карамарко се задоволи да обясни на поддръжниците си, че "Родолюбивата коалиция" е най-силната политическа опция в Хърватска и благодари на избирателите за доверието.
    За МОСТ идва времето на големите изкушения и съответно възможности за "изнудване" на двата колоса ХДЗ и СДП. Същевременно в Хърватска смятат, че ако партията иска да носи политическа отговорност, няма да вземе решението изборите да се повторят. В най-лошия случай МОСТ може да окаже поддръжка на правителство на малцинството и в случай, че същото това правителство не се съобразява с политическите искания на партията, след най-много половин година да се стигне до нови избори, като МОСТ прехвърли политическата отговорност върху миноритарния мандатоносител. Но в крайна сметка МОСТ е прагматична политическа опция, която по своята същност не се различава нито от СДП, нито от ХДЗ. Също така партията е консервативна и по този начин е по-близка до "Родолюбивата коалиция", но от друга страна вторият човек в нея Драго Пъргомет е буквално изгонен от ХДЗ, където също е бил заместник-председател преди години, така че има относителна нетърпимост между него и Карамарко. Въпреки всичко отбелязано дотук политическият анализатор Божо Скоко смята, че в крайна сметка МОСТ ще управлява под някаква форма с ХДЗ, въпреки че преди това ще има доста тежки преговори между двете политически опции.
    Безспорно е, че управляващата досега СДП може да се похвали с успех по два от най-важните въпроси, пред които е изправена страната - мигрантската криза и слабата икономика на страната, която наскоро излезе от рецесия. Въпреки това партията понесе негативите на четиригодишното си рестриктивно управление, свързано с налагането на сериозни икономии, най-вече в социалните сфери. Също така Миланович влезе и в открит сблъсък с Унгария, Сърбия и Словения заради потока от хора, част от които бежанци, бягащи от война през Балканския полуостров на път за Западна Европа. Социалдемократите смятат, че заслужават нов четиригодишен мандат, тъй като се ползват с добро име заради възстановяването на икономиката след шест години рецесия, която унищожи около 13% от хърватското производство от 2008 г. насам, а също така и заради наложената много сериозна фискална дисциплина, която започна да пълни заварената от тях полупразна държавна каса.
Брутният вътрешен продукт на страната се очаква да нарасне с 1,2% тази година и около с 1,5% следващата. Хърватска е една от относително бедните държави в ЕС, която зависи до голяма степен от наплива на туристи към адриатическите й курорти и острови и от развитието на селското й стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Хърватският БВП в момента расте с 3,5 млрд. куни (502 млн. долара) годишно, докато Загреб се нуждае от близо 11,5 млрд. куни всяка година за погасяване на лихвите по огромните кредити, получени от страната в края на миналия и началото на ХХI век. В същото време безработицата в Хърватска е една от най-високите в ЕС - около 16,4%, като по този показател се нарежда след Испания и Гърция. Повече от 40 процента пък е младежката безработица.