Наглост по стандарт
/ брой: 90
Що е то труден проблем? Звучи като "мазно масло". Обаче, ако питате шефа на Агенцията за приватизация, всъщност туй е доста лесен начин за лично обогатяване.
Схемата е проста. От юни 2010 г., откогато гербаджията Емил Караниколов става директор, до края на същата година агенцията може да се похвали с 0 (нула) сключени сделки. Което всъщност трябва да работят т. нар. агенти по приватизацията. Нула сделки обаче в случая е равно на половин милион лева, раздадени на десетимата баш приватизатори като бонус над заплата за същия период.
Как става? Казахме, просто. Чрез "намиране на нестандартни решения на трудни проблеми". Пишете си такъв съвършено изпразнен от съдържание, но пък купешки звучащ критерий за финансово стимулиране, сами решавате дали и колко нестандартни решения сте намерили и си раздавате мангизите в тесен кръг по вътрешно усмотрение. Нестандартно решение, от което произлиза личен кеф.
Напомняме единствено от любов към подробностите, че цялото заглавие на горната агенция включва и омразните думи "и следприватизационен контрол". Ах, колко сме дребнави тъй да се заяждаме с доблестните агенти... Зер, те сигурно наизуст знаят приватизационните договори на Захариев и за ГОРУБСО, и за ОЦК. И бдят, и проверяват, и контролират, и изискват. И непрекъснато са на висотата на другия критерий за ДМС - да имат "активно участие по изпълнение на задачите". Да бе...
Нищо нестандартно не ви разказахме. Според Караниколов всичко е законосъобразно и целесъобразно. Спомняте ли си Николова от Агенцията по вписванията? А Нешева от НЗОК? Тъй де. Наглост, превърната в стандарт.