Нановлакна облекчават рани и тумори

Вили Гаврилова

Любопитна изложба в БАН показа миналата седмица Институтът по полимери на академията - нановлакна и изработени от тях материали. Експозицията е посветена на 145-ата годишнина от създаването на БАН и на 25-ия юбилей на лабораторията "Биоактивни полимери", ръководена от чл.-кор. Илия Рашков. 
Нановлакната - тези микроскопични структури, се изработват по специална технология, наречена електроовлакняване. Тя се прилага от учените в лабораторията чрез уникални собствени апаратури, които позволяват да се отлага микро- или нановлакнест нетъкан текстил върху определена повърхност с различна големина и форма. Наноматериалите се изработват от биосъвместими или модифицирани природни полимери. Тяхното най-интересно за всекидневния ни живот приложение е свързано с медицината. Чрез електроовлакняване може да се направи превръзка директно върху открита кожна рана. Процедурата позволява в превръзката да се вложат подходящи лекарствени средства, които да въздействат възможно най-ефикасно върху наранения участък. Материалите са много ефективни като антибактериално и кръвоспиращо средство. По подобен начин нановлакната могат да се използват и при изработването на имплантанти, за материали за локално лечение на тумори и пр. 
Нановлакната, създавани в лабораторията, тежат 3 г. Те са достатъчни, за да свържат с тях Земята и Луната, разстоянието между които е около 384 хил. км. Извън шегата обаче иновативните материали от природни и синтетични полимери, получени от тези свръхтънки влакна, имат огромно приложение - могат да се прилагат и за специални защитни покрития на военни облекла, в козметиката, в текстилната промишленост за качествени прежди, в електрониката, земеделието и пр. Могат да се приложат също за електрохимично установяване на пестициди в храни. Новите полимерни материали може да имат широко приложение и в аграрния сектор, като в тях се включват полезни за растенията микроорганизми и се овлакняват корените, стъблата и листата на различни земеделски култури. Така растенията се предпазват от различни вредители и неблагоприятни външни условия, без да се пречи на тяхното подхранване, тъй като материалът е пропусклив за торовите разтвори.
След като бе в БАН, сега изложбата може да бъде разгледана в Института по полимери (ул. "Акад. Георги Бончев", бл. 103А). В Института работи и Европейски иновационен център за научно-приложни разработки в областта на полимерите. С една дума, българската наука си върши работата и създава неща, каквито сме свикнали да четем из чуждите списания. Проблемът е защо българинът и особено политиците не знаят какво създават нашите учени. Изследователите няма как да строят заводи, та да произвеждат в тях своите научни продукти. Пък после европейската служба "Евростат" ни класира на последно място в Европа по иновации - защото фирмите ни не искат или не могат да организират нови високотехнологични производства. Дори не се интересуват от тях, както показват проучванията в бизнессектора. Просто няма кой да превърне научния продукт в иновация. Ако мислим за себе си, в сегашната ситуация няма друг път, освен държавата да възстанови секторните приложни развойни институти към министерствата или да подпомогне с финансови и данъчни лостове малки фирми, които биха се заели да произвеждат материали от нановлакна. Може би тогава няма да сме последни в ЕС и по ниво на здравеопазването. А облекчаването на болните у нас няма да е фантастика.