Науката не може да бъде покорена

Проф. Дамян Дамянов
председател на Съюза на учените в България

Реално след 1989 г. науката и висшето образование са в перманентна криза. Налице е ясна тенденция за влошаване на състоянието в тях и на резултатите от дейността им. За да се развиват науката и висшето образование, те трябва да бъдат финансирани от държавата. Целта е средствата за образованието да водят до създаване на образовано поколение, част от което трябва да влезе в най-продуктивната съставка на системата - науката. А целта на финансирането в науката е постигането на резултати, продукти, нови технологии и материали, съвременни машини, апарати и системи.
Науката е творчески процес. Тя се създава от учени, а не от роботи. Създаването, творенето е акт с различни характеристики и резултати в зависимост от това дали творецът е физик, химик, техничар, инженер или математик, философ, литературовед. Не всеки научен продукт има обем, маса, парична стойност. Създаването на научния продукт изисква време, духовни сили, условия и финансиране. Учените не поставят на първо място заплатите си. Напротив, в публични анкети у нас те класират месечното си възнаграждение на 5-о до 7-мо място. Заплатата е важна за съхраняване на собственото достойнство, на семейството, за осигуряване на спокойствие за мисловен и творчески процес. Удовлетворение за учения носят процесите на размисъл, създаване, творческа дискусия, постигнатото международно и национално признание, създаденият продукт. Удовлетворение за учения - преподавател, създават още обучението на студенти, подготовката на млади кадри, формирането на последователи и школа.
Процесите на реформиране създадоха и задълбочават

криза в областта на кадрите

Тревожните апели за загуба на интелектуален  капацитет остават без политически отклик и държавническо решение. Липсват преподаватели титуляри в голяма част от висшите училища. Упражняваният нездравословен натиск върху БАН и Селскостопанската академия (ССА) съсипва кадровия им потенциал. През последните 20 години броят на заетите в науката намаля с 50%. Регистрира се срив в областта на аграрните и инженерните науки, сред физици и химици - дисциплините, които осигуряват технологичен възход на страната. Води се непродуктивен спор между научните институции и бизнес среди кой на кого е длъжен, а вината е просто в липса на държавна политика и ангажираност за стимулиране и развитие на наукоемки технологии и производство. Банални са вече констатациите за застаряване на научните и преподавателските среди, за емиграцията на кадри. Защо след като успешно създаваме деца - световни шампиони по математика, информатика, компютърни технологии, астрономия и пр., толкова бързо и

успешно ги изпускаме за България

Числото на напускащите страната за обучение в чужбина достигна 25 000 годишно (по данни на Евростат), което само по-себе си е добър резултат, ако мнозинството от тези младежи след това се връщаха в страната. Което, за съжаление, не се случва.
За да е пълна картината на кризата в сферата на науката и висшето образование, трябва да посочим изкривените виждания и очаквания на държавното и политическото управление към институциите, които трябва да се занимават у нас с научни изследвания. Бих казал, че с усилията на няколко правителства бе смачкана Селскостопанска академия, която съхрани не повече от 30-40% от капацитета си. На дневен ред е БАН. Оказа се, че реформата в нея не е работа на нейните кадри. Без значение остава оценката на международната одитна комисия, без значение остава международното признание на научната продукция на учените от академията, които дори при тези невъзможни условия я класират сред ТОП 200 на европейските научни структури. Без последица остават разумни решения за преструктуриране, за концентриране на кадрите в няколко направления, важни за страната, засилваните контакти с университети и участие в обучението на докторанти и студенти. Очевидно трябва да стане това, което искат не учените, а политиците.
Свободата на мисленето, решенията и исканията не се споделя. Пример за това е Софийският университет - другата основна структура с национална значимост. И на БАН, и на СУ се осигурява

бюджет под границата на оцеляването

а след това цинично ги обвиняват, че не развивали наука. Впрочем положението в другите водещи университети, които провеждат научни изследвания, не е по-добро. Политиката "разделяй и владей", реализирана чрез финансиране на висшите училища за тази и следващата година, не почива на ясна и принципна основа. Инжектирането на суми за някои университети не е достатъчно, за да го приемем като израз на реална държавна политика и нов подход спрямо науката. На 8 септември 2010 г. се появи държавна информация за формиране на 7 основни национални научноизследователски комплекси, последвана от Национална пътна карта за тях. Не може да не бъде поздравена една такава декларация. Но запознатите с предисторията отбелязват, че идеята се предъвква от 2008 г., че декларацията се явява под натиска на ЕС и че остава неясна финансовата осигуреност, за да се формират тези комплекси. Защото тяхната реализация би трябвало да става на база университети и институти на БАН и да бъде моделът и моторът за засилване на интеграцията между тях, за използване на всички научни кадри и за очертаване принципите на действие на технологични паркове или зони, които не се нуждаят от нови сгради, а от нова апаратура.
Реформите и кризата в областта на науката и висшето образование засегнаха цялата система, нейните институции и кадри. Неблаговидните резултати са израз на липсата на реална държавна политика в тези области. Възприетата неолиберална концепция за по-малко държава в управлението доведе до появата на 52 университета и висши училища, създадени при неясни правила и критерии, с размити изисквания за кадрово ниво, преподавателски хорариум, научна продукция. Минаха вече 21 години от промените през 1989 г. Те очертават един много голям срок за обучение, за придобиване на опит и знания. За съжаление оценката, която поставяме на нашите политици и управляващи, е слаба.
Световният опит, опитът на европейските страни и препоръките на ЕС у нас трудно се възприемат и използват. В много страни на Европа и света, в ЕС, САЩ, Китай, Индия, Бразилия, Германия и други страни, чиито икономики бележат изход от кризата или дори възход в условията на криза, науката и резултатите от нея са основната движеща сила за позитивно развитие. В тези и други развити страни науката и образованието са плод на ясна, последователна и дълготрайна държавна политика, надживяла партийните пристрастия. В България не е така! Водещите страни в света излизат от кризата с внедряване в производството на нови разработки и технологии, водещи до необходимост от нови работни места. Градят икономическия си възход с нови конкурентни продукти на пазара. В България разчитаме на просто увеличаване на трудовата заетост, при това свързана с нискоефективна дейност. У нас науката и висшето образование бяха изолирани от участие в анализи, от разработването на конкретни мерки за ускорена реализация на нови технологии и продукти, а бяха тласнати в посока на противопоставяне, на вътрешна реорганизация и битка за оцеляване под натиска на искания за реформи без ясна държавна политика.
Не е случайно, че Европейската комисия призова правителствата да не съкращават разходите за образование и наука в условията на криза. Пример на далновидност е програмата "Европа 2020", пример на далновидност са усилията за разработване на подобна програма "България 2020". Към тази идея, към тези усилия правителството проявява формален, принуден интерес. Формално държавите в ЕС се развиват по един и същ начин, но животът в тях е различен.

Защото зависи от управлението

Управлението разписва правилата за дейностите, но в успешните страни ги спазва. Управлението определя приоритетите на страната, но в напредналите страни залага на науката и инвестира в нея.
И придобиването на знания, и научните изследвания са дълготраен процес. Не всички научни резултати са материални и продаваеми. Съвременните наши политици искат от нас всеки научен и образователен продукт да има цена и пазар. Но това не е сергия, от която можеш да си купиш домати или компютър. Впрочем и те са продукти на науката. За да се развиват, науката и образованието се нуждаят от подкрепа - управленска и финансова, стратегическа и дългосрочна. У нас главният финансист на републиката каза на 21 май 2010 г.:  "Учените като всички останали хора, като ги оставиш сами, почват да психясват. И започват да си разработват неща и нямат усет дали това ще работи." Нека да сравним този дълбокомислен подход на нашия държавник с думите на израелския президент Шимон Перес в негово интервю пред наш вестник на 11.08.2010 г.: "Не ходете в банките, идете в научните лаборатории... Там, в научните лаборатории, се крие реалният изход, а не в трезорите на остарялата банкова система... Науката не може да бъде завладяна".
В историята на България има един Златен век и той е векът на просвещението. Актуално и разумно звучат думите на народния будител Христо Ботев, казани преди повече от 130 години: "Както окото е потребно за светлината, така и науката и образованието са потребни за който и да е народ". Тези думи се разминават безкрайно с вижданията и действията на днешното правителство. А ние за пореден път настояваме за промяна в националната политика, за европейска политика към науката и образованието, към техните институции и кадри!

(Из словото на автора за Деня на будителите, произнесено на 2 ноември т.г.)