Нестихващият "Пролетен вятър"

Продрум ДИМОВ

Спомените от детството ми често ме връщат към августовските дни на 1946 г., когато в родното ми село Лесичово гостуваха Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев. Там авторът на "Пролетен вятър" представи свои нови поетични творби, от които ми се е запечатало в паметта стихотворението "Стара планина". 

Бъдещият ни талантлив поет и общественик се ражда на 27 май 1903 г. в Пазарджик. Учи гимназия в Чирпан, следва медицина в София. Завършва философия и педагогика в Софийския университет. Но заради интереса си към литературата започва да работи като библиотекар в Министерството на народното просвещение, след това става учител по български език. Съчетава успешно работата си с престижно присъствие и на литературно-творческото поприще. С Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Георги Цанев и други сътрудничи на левия печат в началото на 20-те години на миналия век. Тогава ги поема под крилото си Георги Бакалов и ги превръща в най-дейните сътрудници на сп. "Нов път". Изданието е респектиращ глас на левите политически сили по онова бурно драматично следвоенно време. Тогавашното тяхно творческо присъствие, заедно с Гео Милев, Антон Страшимиров, Крум Кюлявков, по-късно Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Ланков и др., бележи нов значим етап в генезиса на българската изящна словесност. Фурнаджиевият "Пролетен вятър", сборникът "Ръж" на Каралийчев, Разцветниковите "Жертвени клади", "Септември" на Гео Милев и други забележителни произведения, отразяващи героизма и себеотрицанието на борците за социална справедливост, кървавите издевателства на погромаджиите, са епоха в развитието на българската литература между войните. 

Излизането от печат на "Пролетен вятър" през 1925 г., неговото могъщо въздействие в сюжетно-тематичен и емоционален план като че ли извисиха поета на най-високия му творчески пиедестал. Мнозина критици оценяват тази негова творба като апогей в цялостното му творческо развитие. Но не трябва да се подценяват и публикуваните му творби в сп. "Златорог", което е своеобразен барометър в литературното ни развитие в течение на повече от две десетилетия.

Своята творческа физиономия Никола Фурнаджиев дооформя и обогатява и като редактор на сп. "Съвременник". В тази насока съществена роля играят поетичните му преводи от руски език, особено креативната му дейност като главен редактор на в. "Литературен фронт", завеждащ отдел "Поезия" и главен редактор на издателство "Български писател".

Но какъвто и пост да заема, той не оставя на мира талантливото си перо. За това красноречиво говорят и заглавията, които трасират неспокойния му творчески път - "Дъга" (1928), "Златни клонки" (1933), "Стихотворения" (1938), "Свободна родина" (1944), "По пътищата ти вървях" (1958) и др. Изключително плодотворни са 50-те и 60-те години, когато се ражда внушителна поредица от талантливи жизнеутвърждаващи произведения.

За жалост творческият му устрем бе прекършен от ненадейната кончина на 1 януари 1968 г. Не секва обаче заслуженият интерес към неоценимото му дело. През 1970 г. излизат от печат негови "Съчинения" в 4 тома, през 1981 г. се преиздава своеобразният флагман на неговото творчество "Пролетен вятър". През 1989 г. виждат бял свят и негови "Избрани преводи", както и финалната му книга "Пробудена земя".