Нова битка за АЕЦ "Козлодуй"

Ивайло Калфин,
член на Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент

По-скъп ток и рискове от радиоактивно замърсяване могат да изскочат от един на пръв поглед невинен доклад за приемане на одита на Европейската палата за разходването на европейските средства, отпускани като компенсация за предсрочното затваряне на ядрени реактори в България, Литва и Словакия за 2011 г. Той е на дневен ред в Комисията за бюджетен контрол на Европейския парламент.
Ще може ли България в бъдеще сама да решава как да харчи парите, отпускани й от ЕС срещу затварянето на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй"? Въпросът би трябвало да е риторичен, но не е така. Не и след проекта за доклад на румънския християн-демократ Мариан-Жан Маринеску.
Как стояха нещата досега? България трябваше да затвори предсрочно четирите по-малки реактора на "Козлодуй" като условие за влизането си в  Европейския съюз. По това време половината от произвежданото електричество у нас идваше от АЕЦ и затварянето на блоковете донесе икономически загуби, от които не сме се възстановили. Производството на електроенергия от ядрени източници намалява с до 1/3 от общото производство. Като проява на солидарност ЕС предложи компенсации (850 млн. евро дотук), които да използваме както за извеждане от експлоатация (57%), така и за модернизация на ТЕЦ и ВЕЦ, за енергийна ефективност, преквалификация и пренасочване на освободения от "Козлодуй" персонал и др. (43 на сто). Без европейските средства и след като правителството се отказа от "Белене", цените на тока неминуемо ще вървят нагоре.
Парламентарният доклад, който се базира на заключенията от одита на палатата, обаче препоръчва след 2013 г. България да получава помощ само за извеждане от експлоатация, а да компенсира загубата на енергопроизводство от структурните фондове. За мен това е напълно неприемливо. България съвестно изпълнява ангажиментите си и управлява добре предоставената й солидарност.
В моите поправки - 28 на брой, предлагам да се запише изрично, че страната ни е понесла значителни финансови загуби, че затварянето е нарушило енергийния й баланс и е ощетило потенциала й на енергиен износител.
Искам да отпадне твърдението, че реакторите са затворени, защото не отговарят на стандартите за сигурност - всички компетентни институции констатираха обратното.
Настоявам да отпадне подозрението, според което реакторите могат да се пуснат отново. Това противоречи на договора ни за членство в ЕС и не може да се случи.
Противопоставям се на твърдението, че страната ни няма разчети и срокове за извеждането от експлоатация на I-IV блок и че липсата на финансова обосновка позволява страната ни да изнудва ЕС за още пари. Одитът на Европейската сметна палата потвърждава, че България, както и  Литва и Словакия, които също получават компенсации за затворени реактори, са изразходвали правомерно отпуснатите им средства.
Изпълнението на ангажиментите на България по затварянето и извеждането от експлоатация на реакторите струва 1,86 милиарда евро. Заделили сме от бюджета 180 млн. и сме осигурили 890 млн. евро от ЕС и от други донори. Не достигат 853 млн. евро.
Палатата предлага в следващия бюджетен период (2014-2020) да се дефинира не само размер на средствата, но и да се посочат конкретни дейности, за които те могат да се харчат. Препоръчва се България, Литва и Словакия да потърсят други източници на финансиране, като очертаващия се дефицит е общо 2 милиарда евро.
Европейската комисия (ЕК) предлага едва 553 милиона евро за следващите седем години, от тях 185 млн. евро за България. В същото време страната ни е заявила, че се нуждае от още 450 милиона.
ЕС трябва да приеме много строги изисквания, преди да одобри средствата за 2014-2020 г., казва докладът. Маринеску настоява да се изготви точна оценка на разходите за окончателно извеждане от експлоатация до 2015 г.
Аз не смятам, че схемата на плащания трябва да се променя, както се предлага в проекта. ЕК има достатъчно механизми да контролира разходването на средствата и Европейската сметна палата (една от тези възможности) изрично посочва, че през 2011 г. "няма измами, няма корупция".
Маринеску, както и сметната палата, подкрепят намерението на ЕК да преустанови финансирането по извеждането от експлоатация на реакторите след 2020 г. В същото време българското правителство планира да завърши процеса едва през 2030 г., като демонтажните работи ще започнат от 2020 г. Демонтажът на I и II блок трябва да приключи през 2024 г., а на III и IV - през 2028 г. Виждате, че ЕС се опитва да спре компенсациите 10 г. по-рано. Категорично възразявам срещу предложеното ускорено извеждане от експлоатация на четирите реактора. Това не бива да се допуска, тъй като може да създаде рискове от инциденти и дори от радиоактивно замърсяване. Техническите действия трябва да бъдат извършени при най-високи стандарти за безопасност. Никоя цел не може да е за сметка на сигурността и здравето на хората.
България ще бъде контролирана строго, докато за затварянето на блокове от АЕЦ "Козлодуй" се харчат европейски средства. Не е приемливо обаче от нея да се искат непосилни неща, които задълбочават проблемите от предсрочното спиране на блоковете. Надявам се, че по този въпрос българските евродепутати не само ще са единни, но и ще убедят колегите си от основните политически групи да гласуват разумни, балансирани и справедливи предложения. Разчитам, че и правителството ще си свърши работата и да отстои в съвета адекватно финансиране и приемливи условия, при които да продължи и да завърши спирането на първите 4 реактора.