Опасни игри
/ брой: 23
В петък по обяд новият председател на ДПС Лютви Местан помоли настойчиво в парламента десетина журналисти да съобщят добросъвестно на българското общество една негова голяма тревога. В прав текст той обяви, че има среди сред управляващите, които съзнателно нагнетяват етническо напрежение в страната преди парламентарните избори. Според него при спокойна обстановка ГЕРБ нямат никакъв шанс на вота през юли, затова ще разиграят етническата карта, ще провокират страх, несигурност и безпокойство в обществото, за да се появи нужда от "силната ръка". Само в такава обстановка сегашната власт би получила някакви възможности да продължи да управлява.
Междувпрочем резултатът от неделния референдум напълно потвърди тази на пръв поглед малко смела прогноза. Каквото и да говорят, както и да се омаловажават числата и ниската избирателна активност, истината е, че над милион и половина български граждани гласуваха и ГЕРБ загуби в национален вот. Не случайно някои по-паметливи социолози припомниха, че и Борисов бе избран за кмет на София с горе долу същата избирателна активност, но никой не оспори избора му.
Малко медии се осмелиха да предадат с внимание и акцент петъчните безпокойства на г-н Местан. Защо - това е предмет на друг разговор. Във въпросното изявление пред въпросните журналисти той открои и главният герой, участващ в опасния сценарий - вътрешният министър, когото Христо Бисеров пък директно нарече "изпълнителят на мокри политически поръчки на диктатора".
В първия момент след публичната атака срещу Ахмед Доган Цв.Цв. директно политизира случая, обявявайки, че побоят над неуспелия атентатор показал истинското лице на ДПС. И че това било знак към инакомислещите в партията. /Интересен въпрос е откога опитът за убийство вече се интерпретира като инакомислие?/. А още от следващия ден почна да засипва медийното пространство със заклинания да не се политизира станалото в НДК. Нещо, което в нормалните държави се нарича обикновен цинизъм.
По същия начин може да се квалифицират и пространните му и абсолютно категорични тиради, че с газовия пистолет на младежа Октай не можел да бъде убит човек. Но когато журналисти му предложиха да се подложи на експеримент като заложи слепоочието си под "абсолютно безопасното" оръжие, с което бе нападнат Доган, той също толкова категорично отказа.
Вътрешният министър има уникалната дарба да настройва всеки срещу себе си и своята партия с нестройното си говорене. Ако неговият началник му забрани да досажда на медиите толкова много, ще направи голяма услуга на партията си и лично на себе си. Особено сега, когато вече всеки пункт от рейтингите става крайно скъп и важен. И най-вече след резултатите от първия демократичен референдум. Трябва да се отбележи, че референдумът прибави още една солидна причина върхушката на управляващите да се страхува от нормални избори, проведени в спокойна обстановка.
А що се отнася до безспорния "герой" на миналата седмица, истината е, че политическата кариера на Цв. Цв. катастрофира още когато обществото разбра, че гласовитият борец срещу корупцията се шири в 6 апартамента, без да може убедително да докаже произхода на парите, с които ги е купил. Ще добавим и кумеца от провинцията, който изведнъж от дребен строителен предприемач се превърна в едър бизнесмен, усвояващ обилно тлъсти обществени поръчки, след като нашият герой стана зам.-кмет на столицата и после министър. Последваха упреците, че манипулира и предрешава дела. Че напада съдии. Че назначава свои хора в съдебната власт, за да изпълняват поръчки и да се разправят с неудобни. И в крайна сметка по този начин подронва разделението на властите, което стои в основата на демократичната система на управление.
Въобще опасни игри се завихрят преди изборите. Дано не ни излязат солени.