Организация за труд и възпитание

Според Ньойския договор България трябва да ограничи армията си до 20 хил. души, докато иначе в мирно време тя е била 140 хил. (през предвоенната 1914 г.). В същото време в страната цари разруха, безработицата сред градското население достига 63%. Много млади хора се отдават на пиянство, но за да си набавят пари за алкохол, крадат. Значителна част от младежта се е лумпенизирала, престъпността се шири. За много хора животът няма разумен смисъл и понеже са изгубили надеждата за нещо по-добро, живеят ден за ден.
При това положение Александър Стамболийски, който тогава е министър-председател, решава да мобилизира трудовия ресурс на страната, като с това се целят главно две неща. Едното е той да се включи преди всичко във възстановяването на инфраструктурата на страната и нейното по-нататъшно развитие. Другото е чрез труда младежта да се превъзпита в спазване на обществения морал. На 28 май 1920 г. се приема Законът за трудовата повинност.

Тя е редовна и извънредна

На редовна трудова 12-месечна повинност подлежат всички младежи, навършили 20 г., и на 6-месечна - девойките, навършили 16 г. От нея са освободени омъжените, болните и тези с мюсюлманско вероизповедание. С доброволен труд те трябва да строят пътища и железници, канали, водопроводи, баражи; да укрепват пороища, да правят корекции на реки, да пресушават блата; да отглеждат буби (за производство на коприна); да залесяват; да участват в благоустрояването на градовете и селата и т.н.
На извънредна трудова повинност подлежат всички мъже и жени от 20 до 50 г. с изключение на болните и бременните. Те се свикват при големи стихийни разрушения, национални бедствия и природни катастрофи. Продължителността на мобилизацията е до 4 седмици.
Буржоазната опозиция се обявява против закона и повежда яростна борба за неговото премахване. Обръща се за съдействие към Съюзническата контролна комисия, назначена от Антантата да следи за спазване на Ньойския договор. Главно чрез натиск от нейна страна се правят поправки в Закона за трудовата повинност. Редовната за младежите се намалява на 8 месеца, а за девойките - на 4 месеца. Освен това се въвежда правото за откупуване от трудова повинност - изцяло или частично. Таксата е в размер на половин минимална надница, която тогава е 15 лв. Това означава, че за откупуването на 1 месец от трудова повинност трябва да се заплатят 1950 лв. Това е във възможностите само на заможните хора, но за отбелязване е, че не всички от тях се възползват от това право. През 1922 г. изцяло са се откупили 3627 младежи и 4210 девойки, а частично - съответно 2112 и 3160, при положение, че семействата, които са имали финансова възможност да заплатят откупуването, са около 27 хил.

Структура и управление

Отбиващите редовната си трудова повинност са разпределени в 8 дружини, по-късно преименувани в дивизии, по една във всяка област. Всяка една от тях се състои от 15 до 20 отряда (наричани още чети), които се разделят на ядра и отделения. Командири на дружините и отрядите са преминали в запаса офицери, а техни помощници са инженери, техници, лесовъди, мелиоратори, агрономи. За директор на редовната трудова повинност е назначен генерал Иван Русев, след 1921 г. заменен от ген. Христо Стоянов. Нито той, нито командирите на дружини и отряди получават заплати. Те имат военни пенсии. Само на помощниците се дава месечно възнаграждение от 2000 лв., което е половината от минималната заплата. На всички се осигурява храна - закуска, обяд и вечеря, работно облекло и инструменти.
Назначаването на генерал за директор на трудовата повинност и на офицери за командири на дружините и отрядите не е случайно. Тогава работната седмица е 6-дневна. Понеделник до обяд младежите се обучават в строева подготовка и боравене с оръжие, а девойките - в умения да оказват първа помощ на пострадали. В събота след обяд пред тях се изнасят лекции на патриотична тематика.
След преврата на 9 юни 1923 г. министър-председателят Александър Цанков и неговото обкръжение подготвят отмяната на Закона за трудовата повинност. Против това решително се противопоставя цар Борис ІІІ. През 1942 г. по негово внушение се възстановява първоначалният срок на редовната трудова повинност - 12 месеца за младежите и 6 месеца за девойките. В края на 1944 г. броят на отбиващите редовна трудова повинност е 90 хил. В периода 1920-1944 г. с труда на подлежащите на редовна трудова повинност са построени шосето Габрово-Шипка, 14 хил. км пътища, 2300 км железници, 16 моста, пресушено е Свищовското блато и много други. Сред трудоваците, както започват да ги наричат, е и Тодор Живков. Като такъв той отбива военната си повинност от 10 май до 19 октомври 1935 г., след това баща му го откупува. През 1941-44 г., когато България поема административното управление на Македония и Егейска Тракия, създадените вече трудови войски от младежите, подлежащи на редовна трудова повинност, построяват 160 обекта.

Трудова армия

До 1947 г. управлението на трудовата повинност многократно се прехвърля между Министерството на войната и Министерския съвет. Тогава се взима решение вече като трудови войски да бъдат поделение на Министерството на отбраната и фактически те са част от армията. В тях отбиват военната си повинност малограмотни и неграмотни младежи, по-голямата част от които са българи мюсюлмани и цигани. До 1956 г. военната служба е била 3 г., а след това се намалява на 2. През първите 6 месеца, а след намаляването на службата на 2 г. - първите 4 месеца, ги обучават на общовойскова подготовка, но едновременно с това и на строителни умения. След това се включват в изграждането на различни обекти. През цялото време с тях се провеждат курсове по ограмотяване. От казармата излизат с професия, която им помага да се включат пълноценно в обществото. Службата им се признава за трудов стаж при пенсиониране.
В периода 1947-2000 г. с труда на участващите в Строителните войски са построени най-дългият железопътен тунел "Козница", мостът на Дунав Русе-Гюргево, МК "Кремиковци", АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток" 1, 2 и 3 и още много други. Само в Добруджа са построени 6 напоителни системи, 20 малки язовира, 81 водни кули.
Отначало трудовите войски се командват от офицери с общовойскова подготовка, но впоследствие се създава Висше военно-строително училище, което подготвя инженерни и технически кадри.

Според тогавашния закон

те се пенсионират на 45-годишна възраст, след това те се включват в гражданското строителство. След 1990 г. някои от тях създават частни фирми, много от които развиват успешна дейност.
Трудовите войски се закриват през 2000 г. Дали това е разумно решение? Може би по-правилното е било под някаква форма трудовата повинност да се запази, особено след премахването на наборната служба. Ако всеки здрав млад или на средна възраст българин има такова задължение, с неговия труд биха се изчистили коритата на реките и деретата, свлачищата да се укрепят, горски и планински площи да се залесят. Тогава вероятно много по-малки биха били щетите от наводнения и други природни бедствия. А ако все пак те настъпят, отново с доброволен труд по-бързо да се преодолеят. 
а идеята за трудовата повинност е Александър Стамболийски с приемането на специален закон през 1920 г.