30 Юни 2022четвъртък01:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Репортаж

От Италия до България без билет

Близо 30 души пропътуваха 1400 километра без застраховки и сигурност в дъжд, мъгли и сняг

/ брой: 5

автор:Ася Гардели

visibility 3198

В днешно време, когато се говори за законност, за единни норми в ЕС и солени глоби, звучи нереално да пътуваш с автобус през Европа без билет. Свикнали сме на дългите процедури преди тръгване - преброяване на пътниците, издаване на билети, поставяне на стикери на багажа. До последното ми автобусно пътуване обаче не се бях замисляла всъщност колко са важни всички тези, досадни на пръв поглед, подробности. Може би, защото никога преди това не бях пътувала без билет - почти инкогнито, от Италия до България. 

Навикът от 16-годишното ми лашкане между Флоренция и София ме е научил на всички подробности по пътя, знам къде се хапва добра плескавица в Сърбия, кога има антикварни пазари в Любляна, колко кутии цигари са разрешени за пренасяне и всякакви позитивни, и не толкова, очаквания по пътя. Последното ми пътуване бе низ от негативни емоции и преживявания благодарение на българската фирма за международен автобусен превоз "ММ Травъл", регистрирана в Дупница. 

Тръгването бе от Милано, точно два дни преди коледните празници. По това време на годината пътуващите са много, а задръстванията по пътищата и опашките по границите - неимоверни.

 Въоръжена с нужното търпение

за предстоящото дълго пътуване към София, на 22 декември сутринта, с два куфара и двете ми миниатюрни кучета чихуахуа, чаках на централната гара в Милано. Мястото ми в автобуса бе грижливо резервирано месец предварително по телефона. Точно на гарата в модната столица на Италия се натъквам на първото недоразумение от поредицата последвали. Учудването ми бе голямо след пристигането на микробусче, което щяло да извози пътниците до големия автобус. Тук трябва да вметна, че на гарата регламентирано спират автобуси за и от цяла Европа, но нашият тръгваше незнайно защо от друго място. Микробусчето спря някъде из покрайнините на Милано, където на пътя чакаше рейс с италианска регистрация и чуждо лого. Нямаше автогара или спирка, натовариха ни на обикновен паркинг, а на въпроса ми защо няма да пътувам в автобус на "ММ Травъл" бе обяснено, че фирмата е наела втори автобус, за да извози всички желаещи. Двамата шофьори - българи, бяха пълни противоположности, сигурно предвидлив стратегически ход на управата на фирмата. Единият - Спас, нацупен, арогантен и почти агресивен, другият, сякаш за баланс, учтив и мил човек. По това време на годината Милано е студен и ветровит, та с нетърпение се качих в топлия автобус. Седнах, където намерих, нали още нямах билет, и тръгнахме веднага. 

След около час единият шофьор събра личните карти и по 70 евро от всеки за билет. След още час ни върнаха документите за самоличност, но без издаден билет за пътуването, нито разписка за платената сума. Това ми напомни и за двата ми куфара в багажното, пътуващи без задължителните стикери, които са комплектовани с билетите и имат едни и същи серийни номера. Когато се замислих кога ли ще ги поставят, в главата ми нахлу неприятен спомен. Преди няколко години италианската полиция залови шофьор на български автобус с подобаващо количество дрога в автобуса. Притеснена, че в багажното пътуват куфарите на всички, без да се знае кой на кого е, заради което не мога да докажа кои са моите, да не говорим, че бих могла да се окажа с повече от два и с неясно за мен съдържание. Възползвах се от почивката на бензиностанция някъде из Хърватия и питах Спас за билетите, който все така арогантно ми заяви: "Билети няма!", продължавайки, че ако много настоявам, щял да ме свали от автобуса "без да се замисли". Не е шега работа 

да те изхвърлят през зимата от автобус

в 3 часа през нощта, някъде по магистралата преди хърватско-сръбската граница. Но би било лесно предвид факта, че нямам билет, с който да докажа, че съм била между пътниците в автобуса. И понеже "едно зло никога не идва само", батерията на мобилния ми се предаде и останах без телефон. 

След миг колебание как да постъпя реших, че е най-добре за мен и двете ми кученца да се върна тихомълком на мястото си. Така рисковете да бъдем свалени от рейса драстично намаляха, а Спас се успокои с поредица ругатни. Мечтаех да стигнем час по-бързо на "Калотина", но предстоеше да излезем от Хърватия и да прекосим Сърбия. 

На сърбо-хърватската граница - отново километрични опашки. Реших, че има надежда да се прибера в България по нормален начин. Слязох от автобуса и се отправих към далечните митнически гишета. Поне нямах притеснения, че ще тръгнат без мен - задръстването беше чудовищно. На първото гише пред случаен полицай описах проблемите си, който ми каза да го потърся като наближим рейса. С тази надежда се добрах през заледените преспички сняг обратно до автобуса и заспах от изтощение. Събуди ме глас на един от шофьорите да вадим документите за проверка. Доволна, че сме стигнали до граничните гишетата и най-после ще алармирам за случващото се, установявам, че междувременно служителите са се сменили и нямам време да разказвам отново историята. Пък и кой го интересува в Хърватия, че някакъв български автобус вози близо 30 души без билети. 

Потеглихме през Сърбия в гъста мъгла, но поне нямаше сняг и заледени участъци на пътя, а и вече беше сутрин - ден преди Бъдни вечер, и наближавахме все повече и повече. Не помня много от пътуването през Сърбия, освен мъгливата магистрала през редките ми пробуждания на междинните спирки. 

Учудващо на сръбско-българската граница нямаше колони от коли. След проверката на документите се отправих към "Гранична полиция" и разказах историята на пътуването. Дори след напомнянето на началник-смяната, че не може тепърва да бъдат издадени билети, Спас невъзмутимо се качи в рейса и написа колкото успя. Междувременно един по един пътниците декларираха пред полицията дали имат или не билет и издадена квитанция за заплатен такъв. След почти 30-часов път 

на повечето им беше все тая

а единствената им цел бе да се приберат при семействата си, без да ги е еня за билетите. Някои декларираха, че са изгубили билетите, други, че са ги изхвърлили, трети - истината, че не са имали, а последните от опашката дори показаха от току-що издадените. 

Преди дни пред БНТ собственикът на "ММ Травъл" не пожела да даде обяснения и лаконично оправда мълчанието си по случая с коледните и новогодишни празници. Пред телевизията той каза, че щял да извърши вътрешна проверка, като заяви, че ще поиска обяснения от двамата шофьори и от стюарда, какъвто всъщност липсваше в автобуса. Още по време на пътуването обаче шефът на транспортната фирма бе уведомен за случващото се от мои близки по телефона. Въпреки това той не предприе никакви навременни мерки. 

Оказа се, че българската фирма не е наела, а е купила въпросния автобус, който е трябвало да пристигне в България, за да бъде регистриран с български номера. Така вместо да пътува празен, какъвто е законният ред, от управата решили да го натоварят с пътници, с чиито пари да си покрият разходите по транспорта. Или, както е казал народът, "с един куршум - два заека". Очевидно шефът на дупнишката фирма е направил добре сметките си, пък какво от това, че близо 30 души пропътуваха 1400 километра без никакви застраховки и сигурност в дъжд, мъгли и сняг.

В заключение изразявам благодарността си към полицаите на ГКПП "Калотина", които ми помогнаха да се придвижа от граничния пункт до София. Тече проверка на "Автомобилна администрация" по случая, която се очаква да приключи до две седмици.

Миниране

автор:Евгени Гаврилов

visibility 152

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ