Озарени разкази за любовта

Всяка новоизлязла книга е събитие. Най-малко тя е събитие за своя автор. Ако няма съдбата на буря в чаша с вода, а хвърли невидими мостове към сродни духове, тогава празникът се е състоял. Но колко са книгите, които ни озаряват с празнична светлина? Една книга е истински хубава, ако ни повика отново при себе си, когато ни накара повторно да я прочетем. За хубавия разказ е необходима интригуваща история. Но само историята не стига. Уилям Фокнър в своята повест "Стръвницата" ни разказва за мечка, за старата Бен. Ърнест Хемингуей в шедьовъра си "Старецът и морето" ни доверява историята на стария Сантяго и голямата риба. Йордан Радичков пише за жаби ("Малки жабешки истории") и пак приковава погледа ни върху страниците на книгата си. Ясно е, че въпросът не е в мечките, рибите и жабите, а в магията на словото!
Соня Келеведжиева в новата си книга "Нечути женски гласове" ни предлага разкази и новели за любовта. Преди появата на този сборник тя утвърди името си като проникновен анализатор на художественото слово - издаде няколко критически книги, посветени на творчеството на съвременни автори и на класици.
В автопредговора към книгата, поднесен като неизпратено писмо до читателя, писателката признава, че още в най-ранните й творчески години обикнат от нея жанр е разказът. И още с първите си стъпки на писателското поприще тя върви към белетристичната си книга. И този път е плодотворен. Потвърждават го разказите и новелите в сборника.
Всяка от творбите има за заглавие име на жена - името на главната героиня. Образите в книгата са разпознаваеми. Авторката ги "скулптира", те са представени със самобитната си женска хубост, но и с ярките черти на характерите си. Общото между героините в книгата е тяхната драматична съдба. С драматизъм е наситен животът на Виктория в едноименната новела (с подзаглавие "Изповед на една "блудница"), но все пак тя стига до истинската любов. Една фрагментарна поема в проза със заглавие "Надежда" (Закъсняла птица) авторката е посветила на поетесата Надя Неделина. Специално внимание се полага на разказа "Фрида". Той се отличава от другите творби със своята метафоричност. С него през 2009 г. писателката спечели Европейската награда за проза, в конкуренция със 135 автори от 11 държави. Това високо признание радва Соня Келеведжиева, то огрява с чиста светлина и името на България.
Писателката не експериментира със словото. Тя се осланя на класическото повествование. Историите, които описва, са взети от живота и претворени вълнуващо. Разказите и новелите са озарени от любов.
Издателството е "Обнова" - Сливен.